- Доц. Кунчев, между празниците четири области достигнаха нива на заболяемост, близки до епидемичните. Какви са очакванията ви за вълната според данните от първите дни на януари?
- Трудно е да се каже, защото по време на празниците статистиката не е реална и избягваме да правим заключения на база на тези данни. Тази седмица ще отчетем данните от първата работна седмица на януари, макар че не очакваме изненади. Постепенното повишаване на заболяемостта ще продължи. Да, то не е равномерно в цялата страна, но и ние не сме толкова голяма територия, така че веднъж започнало някъде, то много бързо заема и други територии. Втората половина на януари ще започнем да отчитаме по-високи стойности и да вървим към пик.
- Казвате, че не очакваме изненади, но в прогнозите на Световната здравна организация бе заложен вариант на ваксинален щам „Виктория“ за А/H1N1, а се завърна добре познатият свинският, пандемичен щам, който ще се бори за надмощие с А/H3N2 „Дарвин“...
- А/H1N1 е включен във ваксината, както и А/H3N2, така че от тази гледна точка изненада няма. Да, в основата си сега върлува свинският, пандемичен грип, който обаче също е претърпял известни промени и не е съвсем същият. Явно той има качества, които му дават възможността вече с години да циркулира и да продължава да разболява. Макар че последните данни, които имаме, показват почти еднакъв брой изолирани проби и от двата щама - H1N1 и H3N2, което е рядкост. Вероятно единият от тях ще успее да стане водещ и преобладаващ, но засега вървят 50 на 50. Иначе от постъпилите за изследване проби вече над 10% са положителни за грип, което е ясен знак за започваща епидемия.
- Още от миналата година знаем, че е възможно коронавирусът и грипът да разболяват едновременно. Предвид очакваното по-широко разпространение на грипния вирус този сезон възможно ли е да се стигне до по-тежки случаи и усложнения?
- Във всички случаи комбинирането на няколко причинителя може да доведе до по-тежко протичане. Нещо повече, към тях спокойно можем да добавим и някои респираторни вируси, които широко циркулираха преди празниците, а и сега. Тук можем да посочим респираторно-синцитиалния вирус при по-ниските възрастови групи, парагрипния, аденовирусите. Те са голяма група и сега им е времето, но такова струпване на различни причинители отдавна не бяхме забелязвали.
- Вариантът Омикрон и неговите подварианти, които протичат по-леко, намалиха значително броя на смъртните случаи и успокоиха хода на пандемията. Сега какво е притеснението на епидемиолозите - възникването на нов по-опасен щам?
- Това винаги е възможно при тези вируси и те непрекъснато го правят. Дали коронавирусът ще успее да създаде такъв щам, с такива качества, които да му дадат големи предимства, никой няма как да прогнозира. Но на базата на това, което имаме до момента като циркулация, можем да очакваме продължаващо разпространение на новия подвариант XBB.1.5. Сравнително висока заболяемост и не толкова висока смъртност.
- В края на миналата година ваксините за грип се изчерпаха изключително бързо в аптечната мрежа. Отразява ли се засиленият интерес в процента на имунизирани през последните години?
- Последните две години имахме и не малко бракувани ваксини, които останаха неизползвани. Радостно е, че има по-голям интерес към ваксините и е хубаво всеки, който иска да може да се имунизира, но преценката е трудна - един път остават, друг път не стигат. Важно е да продължим изпълнението на програмата за безплатно имунизиране на възрастното население, която започнахме преди 3 години. Желанието ни е и постепенно да разширяваме този брой, така че да мине 200-250 хиляди. Иначе на свободния пазар ние не можем да влияем. Вносителите преценяват какво количество да доставят и ние нямаме възможност за регулация.
- Споменахте програмата за безплатно имунизиране на пенсионерите. Кога изтича тя?
- На практика изтече. Тази година трябва да я удължим и да разширим броя на ваксините, така че да сме подготвени за следващия сезон.
- В същото време служебният здравен министър говори за проблем със свръхизлишъка на ваксини срещу коронавирус. У нас имунизацията на практика спря...
- Не е спряла, имаме по 300-400 до 500 на ден, но това, разбира се, е много малко на фона на населението в България.
- Да, но очакванията са, че за да бъдем защитени, периодично ще трябва да се ваксинираме срещу COVID-19. На какъв етап са обсъжданията на експертите по този въпрос?
- Всичко зависи от това как ще се развият нещата. Дали ще възникнат нови щамове, с какви характеристики ще са те и доколко наличните ваксини ще бъдат ефективни спрямо тях. Така че предварителни прогнози трудно могат да се правят. Има обаче нещо, което е очевадно и фактите го потвърждават, а в същото време се усеща едно мнение у хората, че едва ли не безсмислено да се ваксинират срещу COVID. Това изобщо не е така. Да, ваксинираните могат да се заразят и да боледуват, но ваксината категорично пази от тежко протичане и смърт. И това трябва да е предостатъчно да се обърнем към нея и да ползваме качествата й.
- Обърнахме внимание на ваксините срещу коронавирус и грип, но междувременно данните за първото полугодие на миналата година показват драстичен спад при задължителните имунизации. Единствено при туберкулозата имаме над 90% обхват при имунизираните новородени. При всички останали ваксини процентът е под 80. Това не е ли тотален срив на задължителните имунизации?
- Трябва да бъдем внимателни с определенията. За тотален срив не може да се говори, защото последните данни, макар и много ранни, показват известно възстановяване и нормализиране на обхвата. Средното покритие за най-важните ваксини се движи между 80% и 90%. Въпреки това, ако искаме да сме сигурни, че сме предпазили обществото от възникване на епидемии, този процент трябва да се движи между 93 и 95. Това е минимумът, под който вече започва да има рискове. Между другото обаче проблемът не е само български. Аз скоро гледах данните за Европа. Навсякъде има намаляване.
- На какво го отдавате?
- То е основно в резултат на пандемията, на отложени и пропуснати имунизации, затруднен достъп и т.н. Но и на един друг нежелан ефект на COVID - той разклати доверието към ваксините и ако това продължи, ще ни изиграе лоша шега.
- В този ред на мисли през 2022 г. имаме и по един регистриран случай на морбили и рубеола. Възможно ли е да станем свидетели на нови взривове?
- Това е най-лошото, което може да се случи. Когато намаляваш през годините обхвата срещу дадено заболяване, постепенно се натрупва контингент, който след време става достатъчен за възникване на епидемичен взрив или епидемия. Преживявали сме го, знаете - 2001 г. с морбили. Една от най-големите в Европа, тежки епидемии с 20 000 случая. Много се надявам да не го допуснем пак. Иначе това, че от време на време възникват единични случаи, не е толкова фатално, но е показателно за това, че вирусът циркулира и намери ли неимунно дете, го разболява. Особено когато говорим за морбили, където контагиознният индекс е най-високият от всички инфекциозни заболявания и ако не си имунизиран, всяка среща с вируса води до почти 99% сигурно заболяване.
- Обмисляте ли промени в задължителния имунизационен календар?
- Да, има много неща, които имаме предвид и е крайно време да станат факт, защото ги обсъждаме вече няколко години и рано или късно те трябва да влязат в действие. Както вече споменах, една от целите е удължаване на програмата за безплатна имунизация срещу грип на възрастното население. Заедно с това искаме да добавим и пневмококова ваксина за най-възрастните хора, защото обикновено това е, което води до най-тежките усложнения и до смърт при тях. Време е да въведем и варицелната ваксина за децата, защото вече за всички е ясно, че при над 25-30 хиляди случая годишно това е нещо, което трябва да предприемем като стъпка.
- Въвеждане като задължителна ваксина?
- Да, като част от задължителния имунизационен календар, за да бъде прилагана на всички деца. Моето предложение ще бъде тази година да стане промяната в календара, така че да имат възможност да се подготвят и производители, и вносители и от следващата година вече да стартираме с ваксината за варицела като част от задължителния имунизационен календар.
- Междувременно тя е част от препоръчителния календар. Ваксините срещу варицела се предлагат в аптечната мрежа, а според проектонаредба на здравното министерство употребата й се препоръчва и след контакт с болен от варицела, като за целта имунизацията трябва да се направи в срок до 72 часа...
- Да, така е. Ваксините и в момента са налични. Що се отнася до имунизацията след контакт, при всички случаи е добре детето да бъде имунизирано, макар че няма гаранция дали времето ще е достатъчно, за да се изгради имунитет. А когато възникне заболяване, хората са склонни да го приписват на ваксината. Част от родителите, ако възникне заболяване, ще считат, че то е причинено от имунизацията, макар че това няма как да се случи.
- В България засега са регистрирани 6 случая на маймунска шарка. Получихме ли вече ваксини срещу заболяването?
- Не, но за щастие това не е толкова фатално, защото в Европа вълната мина, дори в най-засегнатите страни като Испания, Германия, Франция. Фактът, че тази треска беше в определени по-затворени групи, ограничи разпространението й и мисля, че човечеството до голяма степен се справи с тази опасност.
- Налице обаче са други опасности. Със затихването на пандемията започнахме да регистрираме ръст на случаите при различни заболявания, включително и скарлатина. В Обединеното кралство те са в пъти повече, но оттам докладваха и за над 30 смъртни случая на деца...
- Да. С отпадане на мерките, които до голяма степен влияеха и на други заболявания, започна един ренесанс на забравените болести, каквито са и варицелата, и скарлатината. Заболеваемостта и при двете през изминалата година беше с 2,5 до 3 пъти над нивата, които имахме преди това. Това, че в момента виждаме циркулация заедно с грипа и на други респираторни вируси, се дължи на същия ефект, но той постепенно ще отмине. Иначе що се отнася до смъртните случаи в Англия, те бяха преди всичко на базата на едни инвазивни стрептококи, не точно причинители на скарлатината. Имаше, макар и по-малко, такива случаи и на континента. Отделни изолации сме хващали и в България, но няма широко разпространение и не вярвам да доведе до някакви взривове.
- Призовахте да внимаваме с определенията за срив, но има още две национални програми, които ми се иска да обсъдим. Едната е за имунизацията срещу рак на маточната шийка - HPV. Какво се случва с нея?
- Тук вече в действителност можем да използваме това определение, защото на всички е ясно, че 3-4 или 5% покриваемост са нищо и те не могат да променят цялостната картина в България, а тя е много тъжна. Истината е, че ние заедно с още 1-2 други източноевропейски страни продължаваме да увеличаваме случаите на рак на маточната шийка и на жени, починали от това, което е напълно предотвратимо. Така че тази програма наистина ми е болно място. Данните, които имаме от други страни, са толкова недвусмислени и показателни за ефекта от тази програма. Има държави като Шотландия и Нова Зеландия, в които цели поколения забравиха за това заболяване, а ние продължаваме да даваме по 300-400 жертви годишно от рак на маточната шийка. Но това също е свързано с темата за доверието във ваксините, която вече обсъдихме. Не искам да се връщаме назад, но тази програма, също както и ваксините срещу COVID, стана жертва на невярна информация. Тук ставаше въпрос за смъртен случай, който нямаше нищо общо с ваксината, но така или иначе успя да торпилира програмата и сега бавно се мъчим да я възстановяваме.
- Какво показва световният опит, какво можем да направим?
- За да бъдем по-ефективни, трябва да направим тези програми училищно базирани. В целия свят, особено в страните с най-висок обхват, цялата информация минава през родителски срещи, които се правят в училищата. На наша почва и това няма да е толкова ефективно, защото аз съм се интересувал и ако видите процента на участващите в родителски срещи, ще останете безкрайно изненадани, защото в някои училища е под 20%. Въпреки това има защо да се направи, стига да имаме подкрепа от всички институции, включително и на Министерството на образованието. Не винаги достъпът до училищата е лесен. То така и трябва да е, но не и когато държавата осъществява здравни политики и няма никакви съмнения в качествата на ваксината и на резултата от нейното прилагане.
- Другата програма е тази за имунизацията на бебета срещу ротавирус. При нея имаше известно забавяне и проблеми миналата година. Разрешени ли са те?
- Да, нещата се оправиха, но можехме да минем и без този стрес. Всъщност до прекъсване на програмата не се стигна, но с 1-2 месеца се забави влизането в сила на новата програма поради известни рестрикции от страна на Министерството на финансите, които трябва да одобрят финансовите обосновки при приемането на програмата. Това се отнася до всички други програми. Ясно е, че всичко опира и до пари, но аз съм убеден, че когато целите се обяснят ясно, тези програми ще получават финансиране и дори при рестриктивни бюджети това да е последното перо, от което се правят някакви икономии.
- И за финал, тъй като следите случващото се по света, има ли нещо извън коронавируса и грипа, което предизвиква притеснения?
- Сега сме в период, в който за щастие няма някаква непосредствена заплаха. Тук обаче изключваме дълготрайните процеси и влиянието им върху инфекциозните заболявания, като промените в климата и антибиотичната резистентност. Защото това е друг страничен и нежелан ефект от COVID в България - развитието на резистентност при голяма част от микроорганизмите срещу голяма част от най-използваните антибиотици. За съжаление ние сме на едно от средните места в Европа по този показател, а през последната година вече попадаме и в тройката заедно с Кипър и Малта. Явно са използвани голям брой антибиотици, не винаги правилно, макар че всички знаем, че при една чиста вирусна инфекция, в това число и при грипа, антибиотикът няма никакво място. Но тук ще се изисква насочена държавна политика за ограничаването на тази резистентност, която наистина крие големи опасности.
Това е той:
Роден е на 19 октомври 1959 г.
Завършил е Медицинския институт в Пловдив през 1985 г.
След дипломирането си започва работа в отдел „Противоепидемичен контрол” в ХЕИ-Хасково
От 2001 г. е на работа в същия отдел, но към здравното министерство
Повече от двадесет години работи в областта на надзора на заразните болести
Поли Пантева
