- Г-н Костов, как се отрази инфлацията върху доходите и разходите на българските домакинства?
- На всеки три месеца правим изследване за дохода за издръжка вече 30 години. За последните 12 месеца заплатата, необходима за издръжка, се увеличи с над 130 лева, стигайки до 1351 лева за един работещ, без данъци и осигуровки. За сравнение в момента минималната е 780 лева, а след приспадане на данъци и осигуровки пада до 630-640 лв. В този смисъл едва 45-48 на сто от размера на заплатата за издръжка се покрива от минималното месечно възнаграждение. На практика на всички, които работят на минимална заплата, или това са около половин милион българи, не им стигат парите да посрещат основните си месечни разходи. Поради тази причина ръстът на потребителските кредити за покриване на разходи от битов характер е значителен. Ако говорим да домакинство от двама работещи с едно дете, за издръжка са необходими поне 2500 лева. Специфичното е, че потреблението на тези хора е на стоки, които са поскъпнали значително с повече от процента на инфлацията, отчетен от статистиката. Това е огромният проблем на мнозинството от домакинствата, тъй като те потребяват такива стоки, чиито цени са скочили с между 30-40-50%, а не с 16 на сто, колкото отчита статистиката. Тук се къса нишката, вследствие на която масово българинът в последните години не вярва на статистиката. Всеки, като чуе, че инфлацията е 16 на сто, твърди, че при него е поне 26 или 36%.
- Сравнение на цената на киселото мляко в комисия по стоковите борси и в магазините за продажби на дребно показа, че то скача двойно от тържището до щанда. Каква е нормалната надценка?
- При реална пазарна икономика и конкуренция между отделните търговци не би трябвало да има такава драстична разлика и толкова голяма надценка. Ако има някакви картелни съглашения или дългосрочни договори между производители и търговци, ако голяма част от продукцията отива в малко на брой търговци, това говори за несъвършена конкуренция. Естествено е да се формират цена по-висока от пазарната. Според мен резултатите от проверките ще покажат, че има значителни нарушения по места, което ще рефлектира върху цените в посока надолу, инфлацията през следващите месеци също предстои да намалее. Въпросът е защо тези проверки започнаха сега, а не например през лятото, при което можеше да се спестят няколко процента от тази двуцифрена инфлация, която е много по-висока от тази в Еврозоната.
- Правителството предприе мерки за овладяване на нелегалните търговски практики.
- Мерките на правителството за наблюдение и контрол върху търговията, които бяха анонсирани преди десетина дни, са много важни, дори според мен леко закъснели. Защото цените скачат от 10-12 месеца, а не от вчера. Все пак е хубаво, че служебното правителство се самосезира и очакваме първите резултати от проверките на КЗК, НАП, БАБХ и всички регулатори, които отговарят за този сектор, да ни покажат как се ценообразува една стока – от производителя до търговеца. Тогава хората ще могат да видят за каква надценка става въпрос, тъй като много се спекулира по темата в публичното пространство. Мисля, че за първите 5 дни от КЗП обявиха, че там, където са влезли, масово са открили нарушения в търговските обекти. Нещата обаче не са добре от гледна точка на това, че хората губят покупателна способност предвид необоснованото вдигане на цените, което е значително по-високо у нас спрямо другите страни членки на ЕС.
- Може ли да се категоризират като работещи бедни хората, които получават минимална заплата?
- В България всички, които работят на минимална заплата, може да ги причислим към тази категория наистина. Защото линията на бедност, която е 504 лева, е малко по-ниска от нетния размер на минималната заплата. Няма как в страна членка на ЕС да работиш и да си беден. В другите страни това не може да се възприеме.
- Във Великобритания дори ако се работи на минимална ставка, парите стигат за храна и плащане на сметки.
- Заплата за издръжка е механизъм, който се прилага в Лондон и тя служи за обосноваване на размера на минималното и на средното заплащане. В България това не се прави. В тази директива за минимални заплати, която се обсъжда и прие на европейско ниво, е записано, че тя трябва да е адекватна. Под това се разбира, че отговаря на определени показатели, като един от тях е да покрива разходите за живот. Надяваме се да стигнем великобританците по разбирания.
- Кога е възможната дата за влизане в еврозоната?
- Първо искам да кажа, че служебният кабинет, който отговаря за еврозоната, направи всичко, което е в правомощията му. Инфлацията не се изпълнява като един от петте критерия за влизане, но тя не е резултат от поведението на служебния кабинет, а от много външни фактори. Категорично законите, които не бяха приети в Народното събрание, са причината, поради която се отлага нашето влизане. Аз се надявам новият парламент да го направи. Като реалистична дата на 1 юли 2024 година може да покрием всички критерии. При една регулаторна политика от страна на КЗК и КЗП върху цените и инфлацията може до няколко месеца ние да успеем да изпълним критерия. Така или иначе изпълняваме останалите условия като дълг, дефицит, дългосрочни лихвени проценти, валутен курс. България е много близо до това да влезе в Еврозоната, искат се още малко усилия от страна на политиците, не толкова на експертите, тъй като парламентът не си свърши работата.
- Това ще помогне ли за повишаване на доходите на българите?
- Да, със сигурност ще се отрази и върху доходите. Трябва обаче да отбележа, че сравнението на България с Хърватия не е много удачно. Причината е, че ние сме във валутен борд, а Хърватия не е. По тази причина, ако вземем за пример Литва или Естония, държавите, които бяха в борд, и погледнем доходите им след влизане на еврото, ще се види, че има значително увеличение при заплатите. Например в Литва средната заплата за 2015 година, когато влизат в еврозоната, е била 750 евро. Шест години по-късно тя вече е 1579 евро, което е ръст със 108%. В България ръст на средната заплата в такъв размер не е регистриран никога. Идентични са процентите при Латвия и Естония. Това са факти от статистиката, което предполага да има по-ускорен ръст на доходите и висок стандарт на живот.
- Ръстът на заплатите ще се отрази ли върху цените и разхода за живот?
- Няма такава тенденция. Защото, ако се сравнят цените в трите държави, инфлацията, след като са влезли в еврозоната, е два пъти по-ниска, отколкото, преди да въведат еврото. Следователно значителен проинфлационен ефект от това, че влизаме, няма да има. Изследвания показват, че ръстът на инфлацията в държавите, в които е прието еврото, е между 0,1 и 0,5%, което на фона на това, което ни се случва в България, кантарът не го лови. Това много лесно може да се провери в европейската статистика. Ако мога да обобщя, опитът на Литва, Латвия и Естония, включително и на Хърватия, които са влезли в еврозоната, до момента е добър по отношение на инфлацията и ръста на доходите. Мисля, че няма основание да се притесняваме за това. По-скоро трябва да има една комуникационна кампания, повече хора да бъдат информирани на достъпен език за ползите и предизвикателствата при влизане в еврозоната. Ще има и трудности, но те трябва да бъдат обяснени, а реакциите да не са емоционални и да се изразяват в носталгията по отминали времена. Има рискове, но трябва да ги дефинираме още в началото и всички да са запознати с тях. Ако не го направим, популизмът ще залее всичко.
- При влизане в еврозоната страната ни ще разполага с един милиарден ресурс, за какво могат да се използват тези пари?
- Това е един ресурс, който ще остане в БНБ за провеждане на парична политика. Той ще се разпределя от гледна точка на това дали икономиката е във възход или в рецесия. Това е много важно, тъй като е като един допълнителен план за възстановяване и устойчивост, който не идва от Европа и не искат срещу тези пари определени дейности за изпълнение. Това са наши пари, които ако бъдат насочени в реалната икономика по адекватен начин, включително и за провеждане на социална политика, реформи в данъчната система, може да си оправим много неща. Например болниците да не са като търговски дружества, образованието и много други. Много е важно кой ще управлява тогава и каква ще е политиката на БНБ и кои неща ще са приоритет.
- Планирате ли нови протести?
- Ние сме в протестна кампания от септември миналата година. Правят се регионални протести с конкретни искания. Направихме автошествие през ноември в София. Продължаваме да настояваме за ръст на доходите, който да компенсира инфлацията поне 15%. В държавния сектор има масово недофинансирани сфери. На политиците им е лесно да ходят на избори през няколко месеца, но хората, като виждат цените, а не им вдигат заплатите с дълъг период и напрежението се изостри. Нямам подготовка да ви кажа къде ще са следващите протести, но със сигурност ще има. Напрежение има в средното образование, хората искат заплатите да са им 125% от средната, а пари за момента не са предвидени. Знаете, че в „Български пощи“ имаше напрежение и се постигна договорка за ръст между 200 и 220 лева на заплатите, които бяха между 700 и 900 лева бруто. Това са хора с висше образование. В градския транспорт също бяха договорени на два пъти по 150 лева. При всички положения, когато се прави политика по доходите на парче, винаги някъде има сектори, които са пренебрегнати. Колкото повече се отлага приемането на бюджет 2023, толкова проблемите се задълбочават.
Това е той:
Роден е на 16 август 1991 г. в Кюстендил
Завършва средно образование в Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“
В периода 2010 – 2015 г. завършва последователно бакалавърска и магистърска степен по макроикономика в УНСС
От 2016 до 2019 г. е докторант към катедра „Икономикс“ на УНСС
През 2019 г. защитава дисертационен труд и получава научна степен доктор
През 2015 г. в Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) е назначен на длъжност икономически анализатор
От 2017 г. заема длъжността главен асистент
Директор е на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ и главен икономист
Елена Иванова
