- Проф. Дуранкев, в понеделник излязоха данните за средната работна заплата в страната. Прави впечатление, че само за година тя се е увеличила при някои категории с над 20 процента. Това добре ли е и на какво се дължи?
- Въпросът е основателен. Хората, които имат силно развито чувство за хумор, със сигурност биха казали че едно такова увеличение на работните заплати е постигнато благодарение на страхотното развитие на българската икономика. Разбира се, че основание за такова твърдение няма и не може да има.
Фактите говорят за съвсем друго: „здравето“ на националното стопанство продължава да се влошава.
Икономическият ни растеж е много нисък (1,8%), безработицата е висока (5%), инфлацията продължава да цъфти (2,5%), вносът винаги превишава износа, държавният бюджет е на „червено“, продължава процесът на деиндустриализация (-5.2%), държавата раздава „помощи“ на частния бизнес на поразия и сключва договори в полза на чужди страни, голяма част от младите и интелигентните хора продължават обучението си в чужбина и в повечето случаи остават там, трудовите ни ресурси остаряват, структурата на българската икономика става все повече неконкурентоспособна и обслужваща и т.н.
Нека се огледаме, какво в България процъфтява? Хазартът (без да има „европейски тип“ данъчно облагане), обградени сме от банкови офиси (а банките повишават системно таксите), разкриват се нови аптеки, а по курортите доктори-хитреци печелят като бесни! Българската икономика и особено нейното управление заслужават справедливи оценки между „добър“ (4) и „среден“ (3). Е, все пак не е „слаб“ (2), нали?
- Да се върнем към ръста на заплатите...
- Минималната работна заплата от 933 лв. (724 лв. реално - след приспадане на данъците) позволява само физическо оцеляване, но не и достоен живот; средната брутна месечна работна заплата за юни е 2296 лв. (1781 лв. след приспадане на данъци), което е също жалко трудово възнаграждение и не позволява възпроизводство с повече от едно дете (освен при „бюджетните“ семейства с 3-10 деца).
Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица са в три сектора: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - 5164 лв., „Финансови и застрахователни дейности“ - 3332 лв., и „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - 3280 лв. Ако признаем, че първите два сектора са извън реалната „производствена“ икономика, има нещо много гнило не само в Дания (по Шекспир), но и в България.
Ще си позволя да разширя вашия въпрос. Става дума за максималните заплати, премии и компенсации. Защо на никого не прави впечатление, че има заплати по 50 000 лв. и по 200 000 лв. месечно, както и „компенсации“ в милиони левове?
- Защо най-голямо е увеличението при държавните чиновници?
- Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2024 г. в обществения сектор нараства с 22.5%, а в частния сектор с 15.6%. Хайде обаче да говорим с абсолютни числа, средната работна заплата в държавния сектор е 2382 лв., а в частния – 2267 лв., разликата е цели 115 лв.! Като свободен (в много отношения) човек ще си позволя да посоча още една „незначителна“ дреболия, пропускана от лукавите „експерти-пазарници“ от псевдонеправителствените организации: делът на хората с необходимо висше и по-високо образование в обществения сектор е доста по-голям от дела на подобните в частния сектор. Е, това не изисква ли по-високо възнаграждение?!
Дребният буржоа традиционно се възмущава, ронейки горчиви сълзи, че в държавата заплатите са много високи! Страданието на този „пазарно“ героичен човек (който произвежда сирене с огромно количество вода или кренвирши, които не би позволил семейството му да консумира) може да се облекчи рязко, ако влезе и попита какви са заплатите на служителите в пощите или на медицинските сестри в болниците. Много, много ниски са!
Да задам един некоректен обратен въпрос: не са ли много, много големи „помощите“ на държавата за частния сектор? Нали уж частниците хленчеха за „свободна пазарна икономика“ без държавна намеса! Но да оставим лицемерите настрана!
- Да поговорим за пенсионната система. При нея също се отчита доста голям ръст на изплащаните пенсии в сравнение с предишни години. Но от ОИСР ни препоръчаха промени във втория стълб на пенсионното осигуряване, защото доходността, която дават пенсионноосигурителните дружества е все още много ниска. Трябва ли да падне таванът на пенсиите? Вашият коментар?
- Да го кажем на чист български език: нарастването на доходността на частните пенсионни дружества е по-ниско от нарастването на инфлацията, те са масово с отрицателна доходност. Казахме преди повече от десетилетие „2 пенсии са по-малко от 1“, фактите потвърждават нашата теза. Добре е, че все пак остана „държавната“ пенсия, а не всичко се прати на „успешния“ частен сектор, въпреки че имаше мераци за „пълна“ приватизация.
Питайте шефовете на ОИСР откъде основно ще им идват пенсиите и ще останете учудени! Препоръките са едно, практиката им – друго. Но ако се взрем по-внимателно в препоръките, даването на шанс на пенсионноосигурителните дружества да инвестират във високорискови фондове може да доведе до нулева доходност по някои от тях. Внимателно с лекарствата, не трябва с тях да убиваме пациента! А що се отнася до падането на тавана на пенсиите, отговорът е „да“, но преди това трябва да падне таванът на осигуровките!
- Вие на какъв тип пенсионна система сте поддръжник – на солидарната или на тази с индивидуалните пенсионни партиди?
- Няма значение аз на каква пенсионна практика съм поддръжник, но ще си позволя едно „неприлично предложение“. Понеже „народа“ никой не го пита за нищо, нали сме „демокрация“, препоръчвам да се проведе национален референдум за типа на пенсионната система: „солидарна“ или с индивидуални пенсионни партиди; държавна, частна или смесена система?
И понеже никой няма да посмее да проведе такъв референдум, понеже отсега е ясен резултатът, аз неприлично ще кажа личното си мнение: държавна солидарна система за всички, а по желание (не по сегашното „доброволно“ задължение) – допълнително частно пенсионно осигуряване.
- Продължава голямото разслоение в обществото по отношение на доходите. Бедните стават все по-бедни, богатите – все по-богати. Ще излезем ли някога от този омагьосан кръг и как може да стане това?
- Ще спомена един парадокс, който първо вашият вестник ще разкрие.
Много се говори за правата на жените, за правата на ЛГБТИК общностите, за правата на малцинствата. Всичките те имат достатъчно права в Република България, но има едно малцинство, което е с най-защитени права и неограничена свобода. То е 0,1% от населението, но е най-закриляното - малцинството на свръхбогатите! За тях - милиардерите и мултимилионерите, има плоски и ниски данъци, свободата да крият милиарди в офшорки, да получават европейски и национални субсидии, да притежават огромно влияние в масмедиите, да си откупуват обществени поръчки, кметски, министерски и депутатски места, да си пазаруват правосъдие и собствен съд.
Голяма част от тези хора са най-посредствени наглеци, които лансират глупостта, че благодарение на собствения си труд са постигнали тези огромни богатства. В това си безочие те надминават хиляди пъти онези, които блаженстваха във времената на реалния социализъм; онези поне не твърдяха, че трудът им е предпоставка за привилегиите.
Почти е невъзможно България да излезе от това подоходно разслоение, понеже то е типично за целия Европейски съюз. Развитият Запад живее в условията на олигархична демокрация - народът за всичко може да бъде питан, освен за свръхбогатствата (в частност - за данъчната система)! Това го знаят даже завършилите Харвард.
- Прогнозите са, че не е реалистично да бъдем приети в еврозоната на 1 януари 2025 г. По-вероятно е това да се случи на 1 юли 2025 г. или на 1 януари 2026 година. Обяснението е, че няма да сме покрили критерия за равнище на инфлацията. Вие на коя дата залагате?
- Ако трябва аз да водя преговорите за членство в еврозоната, задължително бих ги обвързал с предварително искане за пълноценно вписване в шенгенската зона. Не бива с единия крак да си вътре, а другия (Шенген) да ти го държат насила отвън. Още един аргумент: левът и без това е вързан към еврото, докато търговията и пътуванията ни не са свързани с облекченията на границите, които имат другите европейски страни.
Не бих се ангажирал с конкретна дата за приемането на България в митичната еврозона. Причината не е една. Първо, значителна част от най-важните икономики, които в момента се вписват в еврозоната, брутално са нарушили изискванията за членството - най-вече по повод размера на държавния дълг. Второ, едно членство в монетарния Европейски съюз е в голяма степен безсмислено, без да има и общоевропейски фискален съюз.
Трето, ако икономическата ситуация в еврозоната стагнира или се влошава трайно, няма правила за заден ход на малка страна като България. Страната ни има достатъчно време, за да се огледа, да прецени плюсовете и минусите от членството в еврозоната, и да вземе много по-точно решение, отколкото да врачува на боб кога точно ще влезем в еврозоната.
- За по-малко от три години отиваме за седми път на парламентарни избори. В това отношение сме „отличници“. Тази ситуация безспорно влияе на икономиката на страната. Невъзможността за излъчване на стабилно редовно правителство пък дава съответния знак на инвеститорите. Защо попаднахме в тази спирала?
- 21-ви век направи българина песимист, а времената след 2008 година - нихилист. Факт: не само повече от половината от гражданите, които имат право на глас, не отиват до урните и не гласуват, понеже не вярват на жив политик; освен това подозирам, че значителна част от гласуващите гласуват по личен икономически интерес (да се пъхнат в общините, в Народното събрание и министерствата, да си осигурят обществени поръчки и т.н.), а не от идеологическа убеденост. Демокрацията ни е фарс, а гласуването - комедия на неверието.
А за инвеститори няма какво много да се оглеждаме - те много добре знаят, че на света има страни като Китай или Виетнам, където могат да получат по-ниски производствени разходи, по-високо усърдие и по-високи производствени резултати. Голяма част от чуждите инвеститори (не всичките) ползват България като европейска офшорна зона, където да плащат по-ниски данъци.
Както и да пресмятаме, стълбовете на инвестирането са еврофондовете и държавните инвестиции.
Позволете една шега: да не бленуваме за стабилно правителство! Не е имало нито едно „прекрасно“ правителство след 1990 г. - това е мнението на обикновените „унижени и оскърбени“ български граждани, с изключение на подозрително облагодетелствалите се по време на българския разгромен Преход.
- Ако зависеше от вас, колко министерства трябва да има в България и от какви разходи можем да се лишим?
- Не е важна бройката на министерствата, а дали действат като система или като съвкупност (сега всеки министър е малък цар, част е от формален оркестър); другото важно нещо е качеството (образованието и опитът) на министрите; третото – министър-председателят да е лидер, а не просто „избран“.
Винаги обаче имам съмнения към държавен ръководител, завършил с „добър“ (4) следването си в периферен университет.
- Винаги накрая ви питам – оптимист или песимист сте, професоре?
- Оставам стопроцентов реалист! Като реалист съм песимист за бъдещето на Европейския съюз, част от който е България. Нещата няма да се оправят, докато сме във война (НАТО – Русия с проксито Украйна), докато в Европейския съюз има „ограничена“ свобода и „сдържана“ демокрация, докато в България произвеждаме повече непроизводителни юристи и икономисти, отколкото STEM workers (наука, технология, инженерство, математика).
Ако искаме нещата да се оправят, първо трябва да поставим точна диагноза на пациента, за да знаем какви лекарства ще го излекуват! Не мисля, че в момента българската „политическа класа“ се стреми да направи нещо значимо, освен да мери обиколката на кръста си!
Това е той:
Икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране
През 1980 г. завършва Университета за национално и световно стопанство
Специализирал е в САЩ и Германия
През 1989 г. става доктор по икономика, през 1994 г. - доцент, а през 2010 г. - професор. Сега е "емеритус професор"
Автор на десетки статии, студии и книги
Преподавател в УНСС и във Висшето училище по застраховане и финанси
Пламен Енчев
