- Какво се случва на 3 март 1878 година и защо тази дата е важна за България?
- На 3 март (19 февруари по стар стил) 1878 г. в селището Сан Стефано, днес квартал на Истанбул, се сключва предварителен договор между двете империи – Османската и Руската. С него се слага край на войната между тях и се уреждат някои териториални и др. въпроси. Договорът е подписан от граф Никола Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и външния министър Савфет Мехмет паша и посланика в Германия Садулах бей от турска.
По отношение на българските земи договорът предвижда създаването на едно автономно трибутарно Княжество България с площ около 170 хил. кв. км, включващо територията на цяла днешна Северна България, Софийско, Пиротско и Вранско, почти цяла Македония и Южна Добруджа, както и части от Източна Тракия, Косово и Албания. Княжеството е трибутарно, тъй като ще се намира във васална зависимост от султана, но ще има право на свое християнско правителство и своя войска.
Начело на държавата ще стои княз, избран от българския народ и одобрен от Великите сили и султана. А събрание с представители на българския народ трябва да изработи основния закон на страната. Санстефанският договор предвижда създаването на една голяма по територия българска държава със силни народни проруски настроения. Това обаче не се харесва никак на Великите сили, които с основание в лицето на България и Сърбия виждат бъдещите балкански стожери на Руската империя в осъществяването на нейните отколешни амбиции по отношение овладяването на Босфора и Дарданелите.
Затова и след сключването му останалите Велики сили се обявяват против него. И в крайна сметка колкото и да е привлекателен за българския народ, този договор си остава само написан на хартия и никога не влиза в действие. След четири месеца се сключва Берлинският договор, който е унищожителен за българската държава и погребва напълно националните идеали и желанието за обединение на нашия народ в териториалните му и етнически граници. А 3 март си остава само едно добро пожелание.
- Откога българският народ празнува на 3 март националния си празник и чия е заслугата за това?
- Освобождението на България се чества за пръв път на 19 февруари (3 март) през 1879 г. в старата столица Търново. Екзарх Антим, председател на Учредителното събрание, отслужва в църквата „Св. Богородица“ панихида в присъствието на депутатите и много граждани. Малцина обаче са българите, които знаят и още нещо любопитно.
Две години по-късно, в 1880 г. на същата дата в София също има тържествено честване, но то не е посветено на договора от Сан Стефано, а е ден на възшествието на руския император Александър II. Едва 6 години по-късно, през 1888 г. по време на управлението на кабинета на Стамболов датата 19 февруари (3 март) започва да се чества като ден на Освобождението на България от османско иго. Т
ова продължава в продължение на 63 години. След идването на власт на комунистите през 1951 г. 3 март е обявен за остатък от „великобългарския шовинизъм“ и отбелязването му е официално забранено. По време на управлението на Тодор Живков през 1978 г. за 100-годишнината от Руско-османската война и Санстефанския договор денят 3 март отново започва да се отбелязва, но не като официален държавен празник. През 1991 г. след падането на комунистическия режим Великото народно събрание отново реабилитира 3 март, като го обявява не само за официален, но и за национален празник на България.
- С какво трябва да се гордеем и от какво да се срамуваме по повод Руско-турската освободителна война?
- Не мисля, че българският народ има за какво да се срамува по отношение на Руско-турската освободителна война. Всъщност ако има някой да се срамува, това е руското военно командване, което подценява войната и тръгва да се бие с Османската империя малко като на сватба, с недостатъчно и недобре въоръжени войски. И затова ходът на войната едва не е обърнат още в самото начало. Що се отнася до българите, по време на цялата война те са истинските герои.
Със своя героизъм и самоотверженост карат руските войници и офицери да ги гледат смаяни и с широко отворени очи и да признават, че братушките знаят как да мрат за свободата на отечеството си. Някои от същите тези руски офицери в началото на войната са против създаването на българското опълчение, тъй като българите само щели да им се мотаят в краката и да им пречат.
След епопеята на връх Св. Никола и подвига, който шепата българи извършват там, за всички в Европа става ясно, че българите са готови да измрат до крак, но да постигнат освобождението на своята родина.
Ето затова аз мисля, че българското участие в освободителната война трябва да е повод само за национална гордост. Е, и тук, разбира се, има българи, които умело се възползват от военната ситуация да правят пари, като продават на баснословни цени храна за руските войски и сено за конете им. Но това са единици, на които дори не си заслужава да спираме вниманието си.
Историкът и журналист д-р Иван Първанов пред "Телеграф": Днес няма хайдути, а само хайдуци
- Как започва и приключва тази война?
- Войната започва официално на 12 (24) април 1877 г. с прочитането на манифеста на руския император Александър II в Кишинев, с който манифест се обявява война на Османската империя. Два месеца по-късно, на 15 юни, е извършен десантът на руските войски при Свищов. Що се отнася до приключването на войната, официално, както вече стана ясно, това става със сключването на договора в Сан Стефано. Месец по-рано, на 19 (31) януари 1878 г., е сключено Одринското примирие между двете воюващи империи, с което са прекратени бойните действия. Това се случва, след като руките войски достигат на 20 км от Цариград и султан Абдул Хамид II започва да чувства реалната заплаха не само за своя трон, но и за оцеляването на цялата империя.
- На кои герои трябва да се прекланяме на 3 март?
- На всички онези българи, руси, украинци, финландци, румънци и др. народи, оставили костите си и напоили с кръвта си българските земи. Впрочем малко известно е, че в тази война за освобождението на България участва и един истински японски самурай. Както и един турчин. Да, турчин се бие срещу своите сънародници за свободата на нашата родина. Името на този човек е Али Рефик от карловското с. Дерелии. Заедно с останалите българи опълченци Али Рефик целува Самарското знаме и дава клетва да загине под него. Той се бие при връх Св. Никола, Шейново и Стара Загора. А на въпроса на българите опълченци защо не се бие с турците срещу тях, той отговаря: „Ще се бия с моите единоверци, защото те убиват и мъчат мирните жители.“ Заради проявената храброст Али Рефик е награден с руски орден „За храброст“.
- Има ли хора, които незаслужено са останали в сянка и чиито заслуги трябва да бъдат отчетени?
- О, много са, стотици. Но за това народът ни и историците нямат вина. Просто няма как всеки, участвал по някакъв начин в освободителната борба, да бъде запомнен. За мен по-важното е тези герои да не бъдат забравяни от своите потомци и наследници, от хората, живеещи днес там, където преди няколко века са живели те. И тук много голяма и важна е ролята на краеведите и авторите на исторически романи и документалистика, тъй като те са тези, на които е поверена мисията да популяризират и вадят от забравата имената на тези позабравени имена на герои.
- Наред с опълчението действат доброволчески отряди, както и т.нар. народни милиции в Стара Загора, Казанлък, Карлово, Сопот, Габрово, Севлиево. В някои случаи те наброяват над хиляда души, водят борба с башибозушки банди, осигуряват обществения ред. Какво още?
- Освободителната война е чакана пет века от българския народ и затова всеки българин се включва да помага с каквото може за успеха на руското оръжие. С малки изключения, но те се срещат винаги в подобни ситуации. В боевете на връх Св. Никола, докато българи и руси се бият срещу многократно превъзхождащия ги враг, старци, жени и деца им носят храна и вода, а някои дори стоят с тях на позициите и им пълнят пушките. Да не забравяме, че жителите на някои селища в Средногорието имат нелеката участ да посрещнат руските войски като освободители, а след тяхното оттегляне стават жертва на турските ятагани. В тази война българите отново и за пореден път доказват, че свободата не им е поднесена на тепсия, а те цели 500 години се готвят за този момент и напълно я заслужават.
- Каква е ролята на „народните горски чети“ под командата на „вехтите войводи“ Панайот Хитов, Филип Тотю, Илю Марков и др.?
- Ролята им е голяма. От една страна, те са онези, които знаят тайните планински пътеки и удобните за устройване на пусии и засади места. Хайдути превеждат русите през Балкана и участват с тях в сраженията с турците. От друга страна, хайдутите са закрила на местното българско население, когато руските войски напускат българските селища. Пример в това отношение е капитан Петко войвода, който с дружината си по заповед на руското военно командване охранява християнското население в Родопите и Беломорието по време на войната и след нея. Е, разбира се, и тук има случаи, при които някои хайдути не устояват на изкушението и си припомнят старите навици, като нападат и ограбват бягащите на юг османски семейства. Но подобни грабежи са присъщи на всяка една война.
- Какво точно целят и постигат Великите сили с разделянето на Санстефанска България на няколко части? Можеше ли да откажем да участваме в тази позорна според някои сделка и да настояваме границите на страната да не бъдат орязвани така драстично?
- Това, което Великите сили целят с разделянето на българските земи, е повече от ясно – на Балканите да няма силна българска и изобщо славянска проруски настроена държава. И те успяват да постигнат целта си. Българските земи са раздробени и разпокъсани. И въпреки опитите през следващите десетилетия България не успява да постигне националното си обединение. Що се отнася дали българите са можели да променят изхода от преговорите на Великите сили, уви, не.
И тогава, и днес България си остава една малка държава, с която никой не се съобразява. Времето на Крум, Симеон и Калоян е отминало за съжаление безвъзвратно. От Освобождението до днес с малки изключения страната ни си остава безгласна буква. Но трябва да отбележа, че вина за това имат до голяма степен и политиците ни от този период, които превиват гърбове пред чужди величества и владетели и единствената им цел е собственото материално и финансово благополучие, без изобщо да се интересуват от мнението на българския народ.
- Българският народ дава над 200 хил. жертви в Сръбско-българската война, Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война. Как днешните войнолюбци да осъзнаят колко сериозно е да се участва в такива конфликти?
- Една от големите грешки на днешните ни политици е, че не четат, а ако го правят, явно се задоволяват с булевардни, розови и приключенски романи. Защото ако си бяха направили труда да прочетат спомените на участници в тези войни, жертвите, които са били дадени от страна на нашия народ, териториалните загуби и щети, които са нанесени на страната ни, те никога не биха си и помисляли да пропагандират за война. За наша радост България от сто години не е участвала във война и българите днес не знаят какво е война. Затова е полезно да се четат разказите на онези, които са заставали срещу куршумите и шрапнелите и са гледали смъртта в очите.
- Какво мислите за идеята за смяна на националния празник и вместо 3 март да го отбелязваме на 24 май?
- Една голяма част от историците във Великотърновския университет застават на това мнение. Аз обаче си мисля защо трябва да имаме само един национален празник. Защо да не бъдат два или три? Има държави в света, при които е така.
- Трябва ли двете дати да се противопоставят и кой вкарва подобно разделение в обществото?
- Разбира се, че не трябва. Но това противопоставяне отново го правят политиците, а не историците. Отвратително е историята да се използва за тяснопартийни цели и интереси.
- Колегата ви проф. Пламен Павлов смята, че 20 април – денят на Априлското въстание, е по-подходяща дата за национален празник. Какви биха могли да са доводите за такава промяна?
- Да, това също е много добро предложение. Но защо пък трябва националният ни празник да е свързан непременно с Възраждането и с освобождението от османско иго. Защо да не бъде датата на някоя от най-големите победи на българската войска през средновековието. Като битката при Клокотница на 9 (22) март 1230 или тази при Ахелой на 20 август 917 г. Това се все светли дати в българската история. Но аз подкрепям мнението на колеги, че 3 март далеч не е най-подходящата дата за национален празник. Просто защото тогава се сключва един договор, който никога не влиза в сила и чиито клаузи така и не са изпълнени.
- Юго, Достоевски, Толстой, Дарвин, Гарибалди, Менделеев – кои още велики личности дават гласа си в защита на българската кауза?
- Жестокото потушаване на Априлското въстание потресе целия цивилизован свят. И е напълно нормално всеки нормален и разумен човек да подкрепи българския народ в борбата му за свобода. Тук трябва да отбележим заслугата на някои европейски дипломати като Леандър льо Ге (Леге) и Вито Позитано, вицеконсули в София на Франция и Италия. След разгрома на Априлското въстание те не само че са сред първите, които разказват за извършените зверства над българския народ, но и нарушавайки правилата и статута си на неутрални дипломати, се опълчват срещу турците. Когато Осман Нури паша иска да запали София, за да не я остави в ръцете на ген. Гурко, двамата дипломати му заявяват твърдо: „В знак на протест срещу Вашето нечовешко намерение да запалите София заявяваме, че ще останем в града заедно със семействата си, целия персонал и санитарните мисии, които и до ден днешен лекуват вашите ранени.“ Не бива да забравяме и американския журналист Джануариус Макгахан, който разказва истината за османските зверства отвъд океана в САЩ. Към посочените от вас велики личности трябва да прибавим и европейските политици и държавници като Уилям Гладстон, Юджийн Скаълър и Джузепе Гарибалди.
- За поколения българи идеалът за Санстефанска България е доктрина за национално обединение. Дали младите хора днес осъзнават величието на тези събития?
- Не бива да се поставя и затова и аз не бих казал, че всички млади хора днес не осъзнават величието на събитията отпреди век и половина. Но с тоталния стремеж към глобализация и към потъпкване на националното за сметка на някакви европейски, атлантически или не знам какви си още илюзорни ценности мисля, че след още 1-2 поколения младите хора у нас ще се чудят изобщо защо изобщо е било необходимо да има Априлско въстание и защо българите са искали изобщо някакви свобода, а не са се интегрирали в многонационалната Османска империя и да си живеят там тихо и кротко. Дано да се окажа лош пророк, но....
- За или против историческите възстановки?
- Категорично съм за. Това е мястото, където младите хора могат да се учат на историческа памет. Присъствал съм на доста такива възстановки и знаете ли какво настроение и емоции носят те както сред участниците в тях, така и сред зрителите.
- Познаваме ли историята си достатъчно добре и кои са най-фрапантните примери за изопачаването й?
- Аз не претендирам да съм тънък познавач на цялата българска история, затова ще кажа за онази част от нея, която познавам по-детайлно – османския период. Мисля, че голяма част от онова, което навремето се преподаваше в училищата, е идеологизирано и погрешно. Не зная какво е сега съдържанието на учебниците и затова не бих могъл да коментирам дали на учениците още продължават да им се набиват идеологизми в мозъците. Като примери за изопачаването на историята мога да посоча: „турското робство“ , „масовото потурчване“, за новата и най-новата ни история да не говорим. Там тепърва ще се извършва цялостна и тотална демитологизация.
- Кои сме, защо сме – политиците или историците трябва да имат думата, когато дискутираме такива теми?
- Категорично историците. За мен политиците винаги са били едно ненужно зло. А особено българските политици бих ги посъветвал да си гледат задълженията, за които са избрани или назначени, и да не се опитват да дават акъл за неща, от които не разбират. И едно от тези неща е родната история. Единственото полезно нещо, което политиците ни биха могли да направят, е да четат много и да се опитват да си вземат поуки. Защото историята учи и предпазва от грешките на миналото. Но за да се предпазим от тях в бъдещето, просто ние трябва да ги познаваме.
- Какво ще се случи с датата 3 март, ако стане име на партия?
- Ще бъде опошлена и профанизирана така, както това беше направено с някои от най-великите наши личности, като св. Иван Рилски и Паисий Хилендарски, чиито ликове бяха „курдисани“ върху българските монети и банкноти. Това за мене е крайно неприемливо.
- Благодарение на Васил Левски и Христо Ботев са създадени над 1500-2000 комитета, където са обучени над 20 000 българи на военни тактики. Има ли кой да научи днешните българи на военни тактики или ще продължаваме да воюваме предимно в социалните мрежи?
- Аз искрено се надявам никога повече на българите да не се налага да се учат на военни тактики и да участват в истински бойни действия. Защото войната на фронта далеч не е като войната в социалните мрежи. За щастие аз и моето поколение не сме участвали във военни действия. И не искам и нашите потомци никога да копаят окопи, да се хвърлят „на нож“ и да убиват други хора, също толкова невинни като тях. Мирът е най-голямото благо на света. И това, че много световни и български политици и държавници не го осъзнават, е не просто жалко, но е ужасно. Защото при днешните модерни оръжия една война може да унищожи не една войскова част и дори не една държава, а половината свят за секунди с натискане на едно копче. Затова и колкото да ме дразнят „войните“ в социалните мрежи, предпочитам хората никога да не отиват отвъд тях.
Това е той:
- Роден е на 25 юни 1973 г. в гр. Елена
- Завършил е ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, спец. „Български език и история“
- От 2023 г. е доктор по история, дълги години работи и като журналист
- Автор на 14 книги с историческа документалистика, сред които „Българските хайдути“ (съавтор), „Хайдутството. Български войводи до края на XIX век“, „Българските паметници“, „Енциклопедия на тероризма“, „Свещеният джихад“, „Градовете на мъртвите“, „Атентатите на ХХ век“, „Дрога“
Кристи Петрова
