О ригинални книги от фонда на Националния исторически музей ще бъдат представени на изложба, посветена на двойния юбилей - 300 години от раждането на Хилендарския монах и 260 години от написването на неговия труд, дал начало на Българското възраждане.
Едната е Паисиевата белова от 80-те години на XVIII век, която e най-пълният точен препис на Зографската чернова от даскал Тодор Пирдопски от 20-те - 30-те години на XIX век, съдържащ пълния текст на „История славянобългарска”. Също така ще може да се види и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името „Царственик“, или „История Болгарская“, от Христаки Павлович. За него е характерно, че оригиналът на Паисий е допълнен от Павлович с текстове за българската история от други автори като французина Бюфор и руснака Дмитрий Ростовцев.
Д-р Ива Стоянова: Музеят е образователна институция.
Място
„Музеите не са само място, където посетителите разглеждат архитекта от миналото. Те играят все по-голяма образователна роля, особено за подрастващите поколения“, каза за „Телеграф“ д-р Ива Стоянова от Националния исторически музей. В това може да се убеди всеки, който посети временната изложба „Духът на Паисиевата история“, посветена на двойния юбилей - 300 години от раждането на Хилендарския монах и 260 години от написването на неговия труд, дал начало на Българското възраждане.
Нетрадиционно
Нетрадиционно е самото организиране на изложбата. Тя е разгъната в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска”, като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Света гора
Изложбата пресъздава и атмосферата в светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”, данни за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на „Историята“ и за влиянието на нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата ще бъде отворена за посетителите на музея до месец март 2023 г.
*Повече за изложбата очаквайте в приложението Чудеса и Вяра.
Константин Събчев
