- Архимандрит Аверкий, 50-ият парламент на изпроводяк прие Закон срещу пропагандата на нетрадиционната сексуална ориентация в училища и детски градини. Как гледате на тази инициатива, толкова ли бе належаща точно сега?
- За мен инициативата като едно начало в тази посока е добра. Във Варна, откъдето съм родом, се чу преди време за подобни опити за пропаганда с различни учебни помагала. От друга страна, ако политиците наистина мислеха за децата, заедно с този закон трябваше да въведат и вероучението в училищата, което повече не търпи отлагане предвид състоянието на нацията ни.
Не само във връзка с безобразията на олимпиадата ще ви дам един пример с Франция. През XIX век след якобинците пет пъти вероучението е било изхвърляно от училищата и пак толкова пъти е било връщано.
През това време младежката престъпност е достигала страшни размери и когато са връщали вероучението, тя е падала рязко. Значи без вероучение, без да стъпим на здравата основа, нищо добро и нас не ни чака.
Има много родители в България, които си плащат данъците. Те имат свещеното право да спасят децата си да не станат престъпници, да не гори душата им в ада. А Българската православна църква (БПЦ) разполага с такива редовни учители по вероучение и мъже, и жени, не само свещеници.
Архимандрит Аверкий
- Препъникамък е, че у нас образованието е светско?
- Считам, че трябва вече да се отхвърли тази дяволска постановка за отделяне на Църквата от държавата и от училището в частност. Тя всъщност идва от времето на Ленин и не знам защо новите демократи продължават да се държат за нея.
В зората на демокрацията у нас аз съм преподавал в училище и в един момент ни изхвърлиха оттам, като казаха, че нямаме право да говорим на учениците за Господ и за доброто. Децата тогава плакаха за мен. Спомням си, че директорката ме молеше да отида дори със светски дрехи само и само да завърша курса. Тогава с благословението и на митрополита аз отказах това иначе примамливо предложение. Защото в противен случай щях да уча децата на престъпление, че трябва да заобикаляме законите и да се крием.
- Ако приемем, че завършилите Летни олимпийски игри бяха едно гигантско огледало на съвременния свят, вие какво видяхте в него?
- В древността заради Олимпийските игри са се прекратявали войни, нещо повече, уреждали са се спорове подобно на Давид и Голиат. Така вместо да се бият две армии, въпросът се е решавал на спортното поле и победителят там се е считал за такъв и във войната.
За съжаление съвременните Олимпийски игри в Париж се проявиха в доста негативна светлина, да не кажа, че оправдаха някои сравнения на светите отци за Франция като за блудницата на Европа.
Няма да скрия, че съм много разочарован от тази гавра с християнството, което всъщност е залегнало и в цялата европейска цивилизация. Бих казал даже да се благодарят, че ние сме религия на доброто и на любовта, защото ако бяха направили тази гавра с Мохамед, то буквално глави щяха да падат.
Олимпийската Тайна вечеря скандализира християните в цял свят
- Вероятно визирате церемонията по откриването с появата на травестити на Тайната вечеря. Наред с други християнски църкви нашият Свети синод, макар и със закъснение, също осъди това като несъвместимо „с християнския духовен живот". Какво казва Библията по този въпрос?
- Както пише свещеното писание, това е мерзост и гнусота пред Господа. Знаете, че вълкът се събира с вълчицата, котката с котарака, кокошката с петела. И това е от Сътворението на света, за да можем да се размножаваме.
Другото е противоестествено, а от съвременно гледище е и антицърковно, и антидържавническо. Добре, представете си, че всички ние прегърнем тези нови европейски ценности и станем джендъри и хомосексуалисти, и се съвокупляваме мъже с мъже и жени с жени.
Ами значи след 100 години вероятно няма да има нито един жив човек на планетата Земя. А може би някои враждебни сили ни натрапват тази идеология именно с цел да не се размножаваме. Но това за България и застаряваща Европа би означавало погибел.
- Хора с различна сексуална ориентация е имало още от древността, има ги и днес дори сред клира, което не е тайна. Как се справя православната ни църква с това иначе така заклеймявано от нея явление?
- Така е, такива хора е имало и в дълбока древност, но това не означава, че трябва да се толерира. Напротив, трябва борба, и то безпощадна.
Каноните в Църквата са съобразени със Светото писание и не допускат тази гнусота. Също така, ако четем Стария завет, навремето е имало сурови наказания, дори убиване с камъни, които все още съществуват в исляма дори за една хетеросексуална изневяра.
В Новия завет обаче Христос е усъвършенствал религията ни, която не допуска такива жестокости. Така че, да, християнството е религията на любовта, прошката и милосърдието, но това не означава, че тя допуска тези отклонения от Божиите норми.
- Ако някой духовник бъде хванат в този грях, какви са наказанията?
- Не дай си Боже, ако се случи такова нещо, се лишава от духовен сан.
Ако е монах, се поставя под надзор и му се налага строга епитимия, като изпълнява чин на покаяние. В случай че деянието продължи, може да се стигне и до отлъчване от Църквата.
- Нашата боксьорка Светлана Каменова отпадна от една от двете участнички на олимпиадата, за които се знаеше, че са повече мъже, отколкото жени. Защо въобще Международният олимпийски комитет допусна т. нар. джендъри до най-древното спортно събитие?
Светлана Каменова кръстосва пръсти на Х пред погледа на Лин
- Ние сме не такива, каквито щем, а такива, каквито Бог е определил да бъдем. Даже една скоба ще отворя, като перифразирам думите на Варненски и Великопреславски митрополит Йосиф (1898-1988): „Знаете ли колко много искам да бъда един парижки кардинал. Само че Господ е отредил да бъда един скромен архимандрит в този район. И след като Той е решил, аз съм доволен и се покорявам на Неговата воля“. Така и човек се ражда или мъж, или жена, независимо от своето желание.
Йълдъз Караман повтори Светлана Каменова след загубата си от Ю Тин Лин.
- Но ето съседна Гърция, която се счита за стожер на православието, легализира наскоро гей браковете, като вече такива еднополови двойки осиновяват деца или плащат на сурогатни майки.
- Всичко това е показателно за времената, в които живеем - да взимаш деца от майчините гърди и да ги правиш синове на сатаната.
Значи със своя избор тези хора сами са си отредили да не могат да имат потомство, защо сега да взимат такова и да го развращават. То затова в Гърция зачестиха пожарите и земетресенията, тия неща не са случайни.
- Огнените бедствия и низките страсти обаче и нас не ни подминават. Обстановката е нажежена и в политиката - за пореден път отиваме на избори. Защо партиите в малка България дърпат каруцата в различни посоки и все не могат да се разберат?
- Поради нашето неверие. Погледнете колко малко хора влизат в църквите, колко четат Библията или слушат Божия закон, и колко полагат усилия да го изпълняват в живота си. Иначе, да, всеки критикува политиците, само че те са еманация на народа.
Народите на Запад, които сега също са в упадък, навремето имаха много силна вяра в Бога. Виждате, че заради тази инерция сега са в пъти по-добре и организационно, и материално от нас. Господ Исус Христос ясно ни е казал: „Първом търсете Царството Божие и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде“. Тогава може по Божията милост да се даде добър управник дори на народ, който е непросветен.
- Но не сме ли и ние като библейските юдеи, все чакаме Спасител – някой, който да ни поведе, да ни избави от беднотията и корупцията, да ни реши проблемите?
- Ние си имаме вече Спасител и той се казва Исус Христос. И няма друго име, чрез което можем да се спасим освен чрез Неговото. Но тук нещата трябва да започнат отдолу - от благословения малък остатък, за който пише и свети пророк Исая още в първа глава на тази старозаветна книга. Т.е. от свещениците, от Светия синод, от макар и малкото църковно изпълнение, да започнем една борба за просвета, та здравите сили да се организират в масови вероучителни беседи и в неделни училища.
- Преди дни прочетох един коментар във Фейсбук, който гласеше, че на фона на цялата разруха в държавата Бог ни е помилвал с такъв патриарх като Даниил. Вие като какъв го познавате и какви очаквания имате към него, питам ви, тъй като служите във Видинска епархия, от която той дойде като митрополит?
- С две думи казано: познавам Светейшия ни отец Даниил като строг, но справедлив човек.
А като ревностен поборник за вероучението много се надявам, че заедно със Светия синод то ще се въведе в школата и така ще се сложи едно благословено начало. Въобще мисля, че наистина този път Бог ни помогна с избора на патриарх.
Защото някои митрополити си мислеха, че могат да правят, каквото си искат. Патриархът сега трябва да бъде благ, но трябва да бъде и с твърд характер. И когато трябва, да удря с юмрук по масата, за да има единство. Иначе един ще тегли чергата в една посока, друг в друга, ала царство разделено запустява.
- В момента се наблюдава един феномен с доста високите очаквания към новия патриарх предвид и демонстрираната от него изключителна активност и работоспособност. Ето някои миряни чакат от него да е коректив на политиците, на безбожните цени на тока или храната. От другата страна свещениците чакат той да се справи с недъзите в Църквата, които и вие зачекнахте?
- В християнството има три големи учения за това какви трябва да бъдат отношенията между Църквата и държавата като институции. Първото е на Римо-католическата църква и се нарича папоцезаризъм. Второто учение идва след бунта на немския духовник Мартин Лутер, от който тръгват протестантските отклонения и идеята на цезаропапизма т.е. царят или верният господар е глава и на Църквата. Най-правилна е позицията на православната църква. Тя е дадена в книгата Номоканон за управлението на държавата.
Още в Стария завет пише: „С правда се престол заякчава“, т.е. не с кръвопролития или потисничество.
Затова нашата Църква учи за симфония (партньорство) между църковната и държавната власт.
Църквата действа предимно чрез вероучението, богослужението и нравоучението, основано върху Десетте божи заповеди. Ето, ако мнозинството от народа научи само тях да изпълнява – да почитаме майка си и баща си, да не крадем, да не прелюбодействаме, да не убиваме, да не се клеветим едни други, да не завиждаме – България щеше да е рай, да тръгне по светъл и богоугоден път на развитие.
- Това лято продължават катастрофите по пътищата. Има ли общо дяволът с това, че се избиваме без война, или сами сме си виновни?
- Виновен за всичко е дяволът, но сме виновни и ние, че го слушаме. Чудя се как им дават книжки на тези млади хора, които нямат елементарни познания. Не знаят, че ако увеличат скоростта два пъти, спирачният им път се увеличава четири пъти, защото е квадратна функция.
При ограничение от 90 км/ч летят с 270, с алкохол и наркотици. Това е някаква лудост.
Отделно идват слабоподготвени, защото с 25 учебни часа какво може човек да научи освен да върти волана, да сменя скоростите и да подава мигач. Един истински доктор се става за 10 години, един добър свещеник за поне 5, а един човек не може да се каже, че е шофьор, без да е минал поне 2 години стаж, и то доста активен.
Това е той:
Архимандрит Аверкий управлява Добридолския манастир „Света Троица“ от 2018 г.
Роден е във Варна през 1962 г.
През 1981 г. две години лежи в затвора по чл. 108 от НК след агитация за религиозни права и свободи
Ръкоположен е като свещенослужител от бъдещия патриарх Неофит, тогава Левкийски епископ
Служи като мирски свещеник 20 лета във Варненско
След кончината на съпругата си през 2010 приема монашество в Ботевския манастир „Св. Марина“
Любомир Старидолски
