П роверка на „Телеграф“ показа колко хиляди кубически метра вода се губят по ВиК мрежата. Вижте коментара по темата на журналиста Деян Дянков.
За разсипническото ни отношение към водата има както народопсихологични, така и чисто обективни фактори. Хидроложката картина на нашата територия нормално ни е разглезила. Голяма река мие целия ни север. Високи, снежни и добре разхвърляни планини маркират земите ни и зареждат потоци и реки. Не големи, не известни извън пределите ни, но достатъчни, за да осигурят нуждите ни без страх от безводие. И извират у нас, а не чакаме да дойдат през граница, зависими от хидрологичните планове на добри или лоши съседи. Да, това разглезва.
Заедно
Що се отнася до манталитета ни, я се сетете за едно нещо, в което българинът да е добър и силен като общност? Ние сме нация индивидуалисти, всеки от които смята, че може повече от другия и само той може да свърши работата добре. Повярвайте ми, нямаше да има никакви проблеми с водоснабдяването, ако някак си хипотетично всеки българин си имаше свой водоизточник и свой тръбопровод. Щеше да се грижи за него като добър стопанин да го поддържа чист, да затапва мигом всеки теч, да подменя тръбите редовно. Да, но това е невъзможно. Водите са публична държавна собственост, реките са на всички, водоснабдяването ни е общностна задача, а нашата нация, както добре знаем, най-зле се представя, когато трябва да прави нещо заедно и задружно.
Загуба
Оптимистичното в случая е, че водата не се губи. Така си е. Чисто физически закони. След като изтече от тръбата, която не е подменяна от 50 години, тя отива в почвата, където пак се слива с общия подземен воден слой. И после пак стига до водоизточника, от който пак влиза в старата тръба...
Потърпевш
Така че без вода няма да останем. Без пари обаче може. Защото всеки един от нас плаща не за вода. Водата е безплатна и е на всички ни. Ние плащаме за това някой да ни я достави. Иначе казано, плащаме за транспортна услуга. Сега, ако си поръчаме 5 килограма грозде, но ни доставят 4, то ние ще си платим само за доставеното. Така е и с водата на пръв поглед. Плащаме посоченото от водомера. Да, но в цената на всеки един кубик, така мъдро определена от държавата в лицето на КЕВР, е начислено и онова, което не ни е доставено.
Как ще се оправим, ще попитате... Както с всичко друго. С политическа воля, която да постави въпроса като приоритетен и важен. От нас зависи да избираме политици, които да се отнасят с уважение. Ако не към водата, то поне към джобовете ни.
