- Г-н Стефанов, изборите минаха. Какво показват резултатите и ниската активност?
- Ниската активност показва, че партиите не се държат като политически такива. Проблемът е, че представителството, което би трябвало да състави следващото парламентарно мнозинство и правителство, става все по-малко ясно, по-несигурно. Това, на което ни орисва резултатът, е повече нестабилност. За съжаление повече от същото, което уж твърдяха, че ще приключат. Това виждам като прочит. Има едно голямо мнозинство от наши съграждани, което не припознава сервирането му като политически продукт. Виждам и проблемите, които гражданите имат. Затова и участват в политическия процес. Това, което партиите им предлагат, не е политика.
- Задава се 7-партиен парламент, какво мнозинство да очакваме и какви според вас са конфигурациите за кабинет?
- Конфигурациите за кабинет не са само математически, за да съберем просто с калкулатора 1+1+1+1, или първия, втория и третия. Видяхме, че в предния парламент това не работи. Казвахме му сглобка. Грозна дума, която за съжаление произведе само напрежение и почти никакъв резултат, поне не такъв според очакванията на гражданите. В настоящата ситуация и разпределение все по-трудно ще се постига някакъв баланс. И при кампанията видяхме, че отсъства политическа култура и разбирането как тя функционира. А тя функционира през възможността да се говори с колкото се може повече партии. Това прави много по-лесен хоризонта пред формацията, която ще получи първия, втория или евентуално третия мандата. Българските партии продължават да водят кампаниите си така, сякаш гонят пълно мнозинството и ще управляват сами завинаги или поне 4 г. Българската партийна система работи в режим коалиция от 1990 г. Няма абсолютни еднопартийни мнозинства и не знам кой е излъгал партиите, че това е възможно.
- Анализатори вече заговориха за нова тройна коалиция между ГЕРБ-СДС, ДПС и ИТН. Според вас това реалистичен сценарий ли е?
- Аз не изключвам никакви варианти. Най-сетне искам да видя към политиката да се подхожда политически. Тя е футболен мач или първенство, където има 400 мача. Тук в крайна сметка говорим за управление на държавата. Това липсва като разговор при политиците. Затова гражданите се увличат и разсъждават с емоции. Прагматичното е в каква държава искаме да живеем – подредена, европейска, чиста, спретната и по много параметри приближаваща се до водещите страни. Ако някои партии успеят да се коалират по тези принципи и го преведат като смислен прочит към гражданите, може да има правителство, което да е посрещнато с разбиране.
- Предвид влизането на „Величие“ в НС, три партии ще са достатъчни за формиране на правителство или по-скоро ще са нужни четири?
- И три ще стигнат, но четири би било по-добре. Да не подхождаме само математически. Искам да видя съдържателен и принципен политически разговор, който аргументира съществуването на управлението. Митичните евроатлантически ценности за съжаление бяха компрометирани до безобразие, а заветната съдебна реформа девалвира до кота нула. Всяка една от тези теми е важна, но начинът, по който бяха развити, ги дискредитираха сериозно.
- Представянето на „Величие“ може ли допълнително да промени нещата и това ли беше изненадата на този вот?
- Да, категорична изненада. Аз лично не съм ги предвиждал. Но от друга страна не се изненадах. Партията всъщност капитализира вота на недоволните. При всички партии има такива. С моите колеги просто не виждахме обект, който да може да ги фокусира и така групата на недоволните да намери парламентарно представителство. Вторият прочит може би е по-реалистичен – при тази ниска активност влизането в НС става по-лесно. Преди с толкова гласове избирахме трима депутати и половина. Това показва колко е девалвирал продуктът, който ни се продава като политически. Влизат маргинали формации. С минимални резултати може да се постигне парламентарно представителство, а функциите на партиите са да представят значими обществени интереси - социални, икономически и политически. 80 000-90 000 души са колкото един квартал в столицата. Това не говори добре за българската партийна и политическа система.
- А откъде според вас „Величие“ открадна тези гласове – отляво, от патриотичния вот, отнякъде другаде?
- Отникъде не са ги откраднали. Категорично. Това са спекулации. Това са граждани, които припознаха тази ексцентрична кауза донякъде. Видяха възможност не толкова да накажат, колкото да видят поредния ексцентричен политик на какво е способен в парламента. И давам пример – Волен Сидеров, Николай Бареков, Веселин Марешки, сега "Величие, а преди това Костадин Костадинов. Имаме си традиция в избора на подобен тип партии. Нищо ново под слънцето. Не виждам някаква кражба. Все пак говорим за около 1 млн. от гражданите, които не отиват да гласуват. Пак казвам, 80 000-90 000 гласа не са кражба.
- След „Величие“ обаче се нарежда и МЕЧ, която също е нова формация. Тя изпреварва дори „Солидарна България“ и „Синя България“, които имаха по-силни прогнозни резултати. Симптом за какво е това – че винаги търсим нови формации или търсим спасителя?
- А, не мисля, че се търси спасителят. Резултатите го показват. Активността също. Българите като че ли не само проумяха, но и не споделиха визията на някои от партиите, че страната се намира в критичен вододел. Напротив. Гражданите здравомислещо прецениха, че ситуацията не изисква някаква критична намеса или свръхактивност. И затова така гласуваха.
- „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ са големите губещи от вота и това означава ли, че сигурно отиват в опозиция?
- Когато вчера слушах и четях реакциите на част от формациите, не видях някой въобще да е доволен. Надявам се, че ПП-ДБ не отиват в опозиция, а да се държат като истинска политическа партия и като представител на хората, които са я подкрепили и са гласували за тях. Много е лесно да кажеш: „Ами ние отиваме в опозиция“. Искам да видя грамотно политическо поведение. Заявката досега не е от името на цялата коалиция, а само на Кирил Петков. Предстои да видим как ще бъде разтълкувана ситуацията от коалиционните им съдружници. Дали и „Демократична България“ са на същото мнение? Има ли каузи, платформи и програми, които биха подкрепили и участвали в реализирането им?
- Т.е. според вас ПП-ДБ трябва да влязат в активни преговори с ГЕРБ-СДС за правителство, независимо че имат по-нисък резултат?
- В някакъв момент трябва да участват в преговори, ако бъдат поканени. Това е отговорно поведение. В крайна сметка не се грижиш само за тези, които са гласували за теб, а за цялата държава. И когато твърдиш, че си формация с национално представителство и имаш претенции да управляваш тази държава, то трябва да се доказват във всеки един момент. А не: „Втори сме, трети сме. Не ни харесва резултатът. Ето ви Бойко Борисов. Управлявайте се с него“. Това не е сериозно поведение.
- Тъй като намекнахте, че това е позиция само на част от коалицията, възможно ли е разцепление между ПП и ДБ – реалност или фикция?
- Едва ли. Отделно надали ще станат по-силни и рязко ще им се качи политическата потенция. Виждам ги поотделно, но без бляскаво бъдеще. Надявам се да показват, че преосмислят поведението си и да започнат да се държат като отговорен политически субект.
- При тази ситуация възможен ли е кабинет с първия мандат, с втория или третия?
- Ако не стане с първия, след това всичко ще е руска рулетка.
ГЕРБ имат най-отчетливо мнозинство и най-голямата парламентарна група. С всички възможни начини – демократични, легитимни и прозрачни - да намерят партньори и да ги убедят, че това е за доброто на страната ни. Винаги ще има недоволни. Въпросът е държавата да бъде управлявана почтено и прозрачно.
- От всички тези партии в парламента кои виждате като възможни партньори на ГЕРБ-СДС в тази ситуация?
- ДПС естествено. Това е партньорство, проявявано по различен начин през годините. Оттук нататък е въпросът, който всички ние си задаваме. Може би ИТН, „Величие“, може би „Демократична България“, може и „Продължаваме промяната“. Въпросът е как ГЕРБ ще подходят. От това ще зависи и как партньорите ще реагират. Възможно е и кабинет на малцинството, но това по-скоро е по-малко вероятно и е екзотика.
- Обикновено правителство на малцинството не е много стабилно...
- Въобще не е стабилно, защото може да бъде бламирано във всеки един момент.
- Гласовете от чужбина оказват влияние - този път за второто, третото и четвъртото място. Сега очаквате ли те да обърнат нещата и да се получи разместване?
- Очаквам по-скоро донареждане, но не и чак някакво разместване. Струва ми се, че ще видим изкристализиране на разликите. Може би ДПС ще бъдат консолидирани до второто място и заплашващи ПП-ДБ, или ДПС направо да станат втори.
- Все пак имахме и европейски избори. Защо те така бяха засенчени от националните. На какво отдаваме това, виждаме и какво се случва в Западна Европа?
- Виждаме какво се случва в Европа и какво не става у нас. Драматично отсъствие на политическо поведение и разбиране за това какво е политиката. Виждате нещата как се ситуират в една Франция, в една Германия, в една Полша. При нас е тъжно, тъжно, тъжно, тъжно.
- В Европа има растеж на националистическия вот, докато в България не е точно така. Назад ли сме от тенденциите или по-скоро това е състоянието на картината?
- Това е състоянието на картината. В Западна Европа има консолидация на вота и заявки за пренареждане на политическите пространства и възраждане на някакви идеологически разделения. Тъй като политиката наистина е идеологическа земя. За да се появи емоцията, която води до участието или неучастието на изборите, трябва да има нещо, което да я породи. А не да е упражнение в това кой е по-креслив. В Западна Европа изборите за ЕП показват нещо подобно. В момента заявката е, че започва някаква форма на пренареждане. Това, което Макрон прави във Франция, и предсрочните избори, които снощи сервира на сънародниците, може би ще са доказателство в тази посока.
- Обаче наблюдаваме разлики между представянето на партиите за ЕП и за НС. На какво се дължи това разминаване - българите гласуват по един начин за НС и по друг за ЕП?
- Да, така се оказва. Вече има известна доза грамотност у българските граждани да правят разлика. Ниската избирателна активност показва, че партиите не вършат достатъчно, за да ги мобилизират да участват и да бъдат съпричастни с политическия диалог. Предстои да видим в близките дни данните за профилите на избирателите. Това ще даде и по-ясен отговор.
- Как се справиха според вас секциите с броенето на резултатите?
- По български. За съжаление твърде дълго и твърде бавно. Това е още едно доказателство защо ни трябва малко повече доверие в машините.
Някак си по-бързо ще стават тия неща. Въпросът е партиите да намерят начин да обяснят, че проблемът не е в доверието в изборите, в технологията. Като стане по-прозрачна, по-лесно проверима, нещата ще се нормализират.
- Вие очаквате ли този път да има много грешки в избирателните протоколи?
- Очаквам да има грешки, но се надявам да не са много.
- Какви ви се видяха тези избори?
- Тъжни. Защото има кампания, която беше жестоко невидима. Започнаха да се крият от гражданите, за да не станат твърде видими. Тези избори ми се струват тъжни като действителност, тъжни като продукти. Позитива виждам в ниската избирателна активност. Българските граждани отказват да бъдат съпричастни в това, което се нарича политика, и това, което партиите предлагат.
- А предсрочен вот есента?
- Не, не. Нека да видим какво могат партиите да направят в тази действителност. Те искаха това, получиха си го. Нека видим как работят в новата действителност. Системата е тази. Тя ще продължи да произвежда резултати. Винаги ще има недоволни. Въпросът е партиите ще могат ли да разберат защо са тези резултати.
Това е той:
- Роден е на 19.6.1977 г. в Шумен
- Доктор по политология на СУ „Св. Климент Охридски“
- Магистър по политически науки от Централноевропейския университет в Будапеща
- Главен асистент в департамента по политически науки на Нов български университет
Тихомира Михайлова
