- Г-н Груев, как се роди идеята да се създаде сайтът за Васил Левски?
- Идеята дойде още в края на миналата година, когато беше сформиран националният комитет за отбелязване на 150-годишнината от гибелта на Левски. Всяка от институциите, които бяхме включили в комитета, трябваше да заяви свои инициативи. Тогава на нас ни хрумна идеята, че документалното наследство на Левски е много разпръснато и ще бъде много ценно, ако то бъде събрано на едно място и бъде достъпно за ползване от широката публика. Ние се самонатоварихме, така да се каже, с тази задача, в рамките на националния юбилеен комитет. Тук държа да изкажа благодарност към останалите институции, с които си партнирахме – Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Националния музей „Васил Левски“ в Карлово и Регионалния исторически музей в Ловеч. Разбира се, цялата инициатива беше подплатена финансово от Министерството на културата, които дадоха средствата за изработване на уебсайта. Дължа благодарност и на нашия консултант проф. Пламен Митев, който е един от най-добрите познавачи на документалното дело на Апостола.
- Какво може да се види на този сайт?
- В сайта са включени общо 237 документа. Това са документи, излезли изпод ръката на Апостола, а и някои документи, свързани с подготовката на първия негов паметник в София, открит през 1895 година. Така че на практика ние сме събрали на едно място цялото известно ни документално наследство на Левски. То е разделено в шест рубрики и е придружено със справочен апарат, който да улеснява използването на документите, анотация на имената, които се срещат – знаете, че Левски борави с повече от 15 псевдонима в кореспонденцията си. Направихме един сайт, който е адресиран преди всичко към образователната система, към учители и ученици, към студенти, но и към изследователите, които принципно познават тези документи, но сега могат да ги ползват много лесно и бързо, буквално с няколко клика на мишката.
- Какво интересно може да види на сайта един човек, който се интересува от живота на Левски?
- Опитали сме се да игнорираме това, което е част от митологията около Левски. Знаете, че всяка голяма фигура обрасва с митове и легенди. Така че тук сме се опрели само на това, което е фактологически абсолютно достоверно за личността и делото на Апостола. И го показваме не само като национална икона, какъвто той е безспорно, но и като жив човек с неговите болки и страдания, колебания. Това ми се струва, че е най-важното в представянето на образа на Левски. Да не забравяме, че той е бил жив човек.
- Може ли да дадете пример за това, което говорите?
- Да кажем писмото му до Панайот Хитов от Зайчар, в което той описва страданията си, болки от язвата, която има, безуспешните опити за нейното лечение. Или едно писмо, което се намира в търновския архив, до неговия съратник Данаил Попхинов от Турну Мъгуреле, в което той моли за материали за дегизация – бради, мустаци и т.н.
- Предстои подписване на споразумение с турските архиви. Какво ще предвижда то?
- Това е едно споразумение за сътрудничество в архивната сфера, което се надяваме да финализираме. Ние отдавна сме в преговори с турската страна. Разбира се, техният интерес е към османо-турските документи, които се съхраняват при нас. А нашият интерес е към материалите в османските архиви за революционното движение. Знаете, че последните факти около личността на Левски излязоха през последните четири години от работата на наши специалисти в османските архиви, включително и тази вероятна корекция на рождената година на Левски.
- Може ли малко повече конкретика?
- До този момент се знаеше аксиоматично, че Левски е роден на 18 юли 1837 година. Сега полицейските документи, които колегите от музея „Васил Левски“ в Карлово, пък и други колеги османисти, които работеха по тяхното разчитане – Стефан Андреев, Орлин Събев, всъщност показват, че датата не е коригирана на този етап, но рождената година вероятно трябва да бъде преместена на 1840 г. Тоест да подмладим Левски с 3 г. Заради това в биографията, която сме представили в началото на сайта, сочим и двете години, защото считаме за необходимо историческата колегия да си каже думата по тези нови открития.
- Как може тази нова рождена година да стане общоприета?
- Докато не открием някакъв нов документ, който да потвърди това нещо, вероятно ще трябва да сочим и двете години.
- Смятате ли, че в османския архив, който ще можем да ползваме по бъдещото споразумение за сътрудничество, може да се открие такъв документ?
- Да, за мен османските архиви не само за Левски, а за цялото революционно движение, по същия начин и за македонското движение, са един ресурс от непроучени за българската история извори, който постепенно предстои да се отваря пред нас. Разбира се, големият проблем е, че много малко млади колеги усвояват достатъчно добре османо-турския език, за да могат да четат тези документи в оригинал. Но това, както сподели и генералният директор на турските архиви при неговото посещение в София, е и техен проблем в някакъв смисъл. Дори турските колеги, малка част от тях, научават добре да четат на арабица и въобще цялата османо-турска терминология.
- Как точно ще получим достъп до османските архиви след подписването на споразумението?
- Разликата със сега е тази, че турските колеги биха ни оказали помощ те самите да издирват такива документи или да ни насочват къде да търсим.
- Освен документи, какви артефакти могат да се намерят на сайта?
- Това са известните лични вещи на Апостола, които могат да се видят в двата големи музея – Националния музей „Васил Левски“ в Карлово и Регионалния исторически музей в Ловеч. Там също няма нещо ново, но решихме да ги добавим и тях, защото те дават контекст.
- Има скица на първия паметник на Апостола...
- Да, включена е цялата преписка между Софийската община и националния комитет, който е бил създаден по въздигането на паметник на Апостола, ръководен тогава от Стоян Заимов. Комитетът се обръща към известния австро-унгарски скулптор Адолф Колар, който изготвя първия проект за паметник на Апостола. Първият проект е доста близък до сегашния вид на паметника, но не е идентичен. Тоест на един по-късен етап явно се налага, най-вероятно по финансови причини, корекция на първоначалния вид на паметника. Там ще видите и известните снимки с роднините на Левски при откриване на паметника, речите, които се четат и т.н.
- Когато четете документите, които са излезли изпод ръката на Апостола, как си представяте неговия образ?
- Като на един доста решителен, но същевременно и самотен човек. Самопожертвал се на каузата, на която служи, за свободата на отечеството.
- Имал е усещането, че наистина е натоварен с мисия...
- Така е, имал е това усещане. Има нещо Христово в неговата последователност във вървенето по пътя. Това личи от цялостната кореспонденция с неговите съратници, понякога и от отчаянието му от тяхната апатичност, безпомощност...Има нещо мъченическо в този образ и това личи от тази кореспонденция.
- Какви други споразумения за сътрудничество подготвяте и предстои да бъдат подписани?
Ние имаме дългогодишен договор, който изтече миналата година, с института „Яд Вашем“ за копиране на документи, свързани със съдбата на българските евреи. Предстои удължаването на това споразумение. Подготвяме и договори за сътрудничество с Черна гора, с Босна и Херцеговина, изобщо с балканските страни, с които имаме много общи исторически паралели.
- Има ли нови документи, с които Държавният архив е попълнен наскоро?
- О, да, през последната година имаме доста сериозни и значими документални постъпления. Тук бих посочил архива на известния земеделски политик и емигрант Ценко Барев, а чрез него и на голяма част на българската политическа емиграция, на т.нар. Българско освободително движение, което той създава след 1972 г., след смъртта на Г. М. Димитров. Така че през архива на Ценко Барев при нас попадна и архивът на Българското освободително движение, което е много обемно като постъпление и много ценно като съдържание. Дойде и много обемен личен фонд на писателя Любомир Левчев и на поетесата Станка Пенчева.
- Роднините ли ги даряват?
- Да, децата на Любомир Левчев и съответно дъщерята на Станка Пенчева. Постъпи и предстои да го разгледаме какво точно съдържа фондът на фамилията Станчови. Това са три поколения дипломати и политици, като се почне от Димитър Станчов и се достигне до покойния Иван или Джони Станчов, който почина преди няколко години. Постъпи и личният фонд на историка Васил Гюзелев. Това са много важни и значими постъпления, където всеки може да намери нещо за себе си.
- Има ли добри условия за съхраняване на архивите?
- Не навсякъде. Имаме няколко хранилища, които отговарят на стандартите за съхранение на документите. Но имаме и немалко хранилища, които се разминават с това. В архивистиката обемите се измерват в линейни метри и съответно в километри. От фондовете на Централния държавен архив, който е някъде около 21 линейни километра, около две трети се съхраняват при добри условия. Но имаме едно хранилище в Биримирци, където се съхраняват около 7 линейни километра и половина, което не отговаря на никакви стандарти. Очакването ни е, че държавата ще обърне внимание и ще инвестира в изграждането на едно модерно и отговарящо на стандартите за съхранение на документи хранилище.
- Имате предвид архивите да се съхраняват на едно място?
- Да. Необходима е постоянна температура между 14 и 18 градуса, не повече от 55% влажност, не повече от 50 лукса осветеност. Това са европейски и световни стандарти на съхранение на документите. Ако действително милеем за документалното наследство на нацията, би трябвало да инвестираме повече в създаването на условия за съхранение на тези документи.
- Колко средства ще бъдат необходими за такова хранилище?
- Ние имаме сграда в местността Къро. Ще са необходими около 3 милиона лева, но изграждането може да бъде поетапно.
- Кой е най-старият документ, който се съхранява при вас?
- Това е един венециански нотариален регистър от Дубровнишката република от първата половина на 14 век. Нямаме точна датировка, но е от вероятно 30-те години на 14 век. Състои се от 36 пергаментови страници. В него се описва търговията със средновековна България. Изключително любопитен документ.
- Какво научаваме от него?
- Какви са били основните артикули, които са внасяни от Дубровник в българската държава – кожи, восък, пчелни продукти, сол. Това са най-ценните суровини, които са се търгували в Средновековието.
- Как хората могат да се запознаят с документи от архивите?
- Имаме категория дигитални колекции, може да се отиде на сайта и те да се видят онлайн. Такива са документите за Левски. Пропуснах да кажа, че те са част от една поредица „Значими личности от българската история“, която започна преди 2 г. със сайт, посветен на Константин Стоилов, след това за Гоце Делчев. Сега Левски е третата личност, за когото правим документален сайт. Работим върху сайт, посветен на известния софийски кмет инж. Иван Иванов.
- Защо решихте на него, той е спорна личност?
- Всяка личност от историята е спорна. Решихме, защото дойдоха голямо количество нови документи. Имаме какво ново да кажем върху неговия образ.
- Какво ново можете да кажете?
- Да го представим не толкова чрез политическата му, колкото чрез професионалната му дейност – хидрогеоложките проучвания, които той прави през 20-те години, работата му по Рилския водопровод, водохващането на Бели Искър и т.н. Както и дейността му след излизането му от затвора като експерт по създаването на язовир „Сталин“, днешния яз. „Искър“ и др. големи язовири, които започват да се строят в комунистическа България.
- Когато се дискутираше темата за паметника на Иван Иванов, имаше ли от някоя от страните запитване към вашата институция?
- Паметникът не е реализиран, но любопитно е, че и двете страни, които спореха, черпеха аргументи от нашите документи, които са достъпни и онлайн.
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден е на 25 октомври 1971 г. в София
- Завършил специалност „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски" (1994 г.)
- Доктор по история с дисертация на тема „Българите мюсюлмани в държавната политика на България (1944-1959 г.)“
- Преподавател по съвременна българска история и етнология на етническите групи в Софийския университет „Св. Климент Охридски"
- От 5 март 2015 г. е председател на Държавна агенция „Архиви“.
София Симеонова
