- Г-н Костадинов, в понеделник излезе съобщение, че Словакия забранява вноса на зърно от Украйна. Как се случва това, след като има решение на Европейската комисия за безмитен внос от там.
- Факт е, че има много решение на Европейската комисия, но както виждате за първи пъя няколко държави като Румъния, Полша, Унгария, Словакия. От вчера (понеделник, б.а.) нищо не минава от Украйна през Полша, така че този поток до два-три дена ще тръгне в посока Румъния и България.
- През Молдова ли ще влиза зърното и стоките от Украйна?
- Какво значение има, но да, през Молдова и Румъния.
- В кого е причината зърното от Украйна, което е предназначено за Африка и други нуждаещи се страни, изведнъж остава в Източна Европа? Този проблем съществува вече втора година и така никой не даде логично обяснение.
- Не зная, това бяха коридори на солидарността. Но по отношение на слънчогледа в България влезе половината, изнесен слънчоглед от Украйна, а нашият остана по складовете и се получи този ефект.
- Имате ли данни колко български слънчоглед е неизкупен и какво се случва с житото ни от миналата реколта?
- Около 1200 тона е наличният слънчоглед в страната. Част от него е внесен, част е непродаден. Практически това количество се равнява на малко по-малко от обема на българското производство.
- Тоест ние не сме успели да го реализираме на пазара. Какви са загубите за българските земеделци?
- Около 800 млн. лв. загуби само за българските производители?
- Какво се случва с житните?
- В голямата си част и зърното от житните култури стои, след като има натиск, няма интерес за купуване на житни култури в момента.
- В новините по темата се появиха съобщения, че потърпевшите страни от Източна Европа искат зърното от Украйна да отива и в Западна Европа, как мислите, възможно ли е това?
- Нямаме проследимост на украинското зърно, ако имаше, нещата щяха да стоят по друг начин, а не като сега.
- Вашата асоциация поставяла ли е въпроса пред най-влиятелното земеделско обединение Копа и Коджека, които са известни с това, че лобират успешно за фермерите в ЕК и ЕП? Да, вярно е, че само България не е член, но така или иначе имате неформални разговори.
- Копа и Коджека ще вземат отношение на заседание в края на месеца по време на председателството. Ние все още не сме член, но имаме информация посредством други асоциации и други страни от ЕС, които са членове. Но прословутият регламент, който ни засяга, ще се гласува на 8 май. Тогава Копа и Коджека ще предприемат лобизъм в тази посока. Освен това Полша и Румъния са членове, а имаме сходни проблеми.
- Ние не сме член заради високите такси, това беше доколкото си спомням причината преди години. Така ли е?
- Не, основната причина българските земеделци да не са член на Копа и Коджека е, че не можехме да покрием изискването за земеделска камара, която да изразява интересите на голям кръг фермери в различни сектори. Само НАЗ не можеше да ги изразява. В момента вече има Българска аграрна камара и ще кандидатстваме за членство в Копа и Коджека.
- А държавата ще подпомогне ли финансово членството на българските фермери?
- В другите страни има такава помощ, при нас - ще видим, защото аз, докато не видя, не вярвам.
- Вие имате контакти с колегите си от Западна Европа, те разбират ли какъв е нашият проблем с вноса от Украйна. Аз лично съм чувала много странни интерпретации на съпротивата ни в момента, особено пък журналисти от Швеция, които свързват съпротивата срещу вноса от Украйна с близостта с Русия и т.н.
- Вижте, ние сме производители и защитаваме нашето производство. В скандинавските страни земеделието е на друго ниво и друга основа, такива обвинения са пълен абсурд, защото ние сме потърпевши по отношение на пазарите. Ние произвеждаме зърно, Русия и Украйна са най-големите производители. В Швеция и Скандинавието земеделието е съвършено различно, те отглеждат лалета и домати в оранжерии. Участието ни в Копа и Коджека няма нищо общо с това кой на кого е сателит.
- В състояние ли е Западна Европа да проумее какъв е проблемът на източноевропейските земеделци, които са точно на границата с войната в Украйна?
- Досега не го схващаха, защото става дума за чиновници. Те са на бюрото, а техните производители нямат такъв проблем, нашият проблем не влиза в техния стереотип, трудно е да го схванат. Но след срещите с колегите и камарите от браншовите организации, ЕС видя, че има проблем и се задейства и Европейският парламент. Лошото е, че ЕК е мудна структура, на която не й е удобно да бърза. Няма да казвам, че се мери с два аршина, веднъж за стари членки, втори път за страните от източния блок. Но ако сега не се вземат мерки, ЕС ще наблюдава разпада от изток към запад. Ако не вземат сега мерки.
- Г-н Костадинов, България има доста евродепутати, те ангажират ли се, правят ли нещо в защита на нашите интереси? Служебният министър на земеделието постави категорично проблема с вноса от Украйна, но дали тази политика ще продължи и евентуалното редовно правителство?
- Имаме разговори с няколко партии, които твърдят, че подкрепят българските земеделци, но ще видим днес кой как ще реагира, след като излезе решение на Министерски съвет.
- В сряда се очаква МС да излезе с решение за забрана за вноса ли?
- Нищо не мога да коментирам, преди да видя решението. Иначе очаквам публично партиите, които твърдят, че подкрепят българските земеделци, действително да го направят.
- Може ли да кажете кои са тези партии?
Нека те излязат, не аз да ги посочвам, не е редно.
- Какво се случва с есенните посеви?
- Преди две седмици бяха много зле поради малкото валежи и сушата. Сега имаме валежи, които допринасят за благоприятно развитие. Имаме и мероприятия по защита от неприятели и плевели. Там, където има възможност да се работи, се работи. Пролетната сеитба не е масова, в Южна България почти са засети, в Северна България се очаква благоприятно време, за да се работи по пролетната кампания.
- Има ли ваши колеги, които вече са сключили сделки за продажба на зърно на зелено?
- Пазарът вече е променен, старата продукция стои, за нова никой не говори, такива сделки са много редки.
- Министърът на земеделието на Украйна вече опитва да се срещне с няколко от засегнатите от техния внос страни, имате ли информация дали е търсил контакти с България?
- Не, те гледат стратегически на Полша, защото за тях излезе ли зърното от Украйна, проблемът им е решен. За нас има огромен проблем, защото като няма забрана, всичко, което излезе от Украйна, ще се струпа тук.
- Какви средства според вас могат да компенсират нашите загуби?
- От Кризисния резерв от ЕК траншът е около 16 млн. евро, което са едни стотинки спрямо загубите от 800 млн. Това е прах и замазване на очите. Еврочиновникът си решава въпросите с отпускане на някакви средства, но те не ни решават проблема. Ние нямаме нужда от средства, имаме нужда от мерки, които да спрат този проблем, който ще се превърне в лавина от проблеми и сега, и следващата година.
- Производителите на мед също много са пострадали от безмитния украински мед. Казват, че медът вече е паднал на 3,50 лв. изкупна цена на едро.
- Точно тези проблеми ще решава новоучредената земеделска камара. За млякото, за меда, зърното, яйцата, плодове, зеленчуци и пр. Защото, ако не приложим това, което направи Полша, ще стане струпване в България на земеделски продукти, ще наруши пазара и ще унищожи още повече производители.
- Кога е учредена камарата?
- В петък миналата седмица. Предстои вписване, членуват към този момент около 14-15 земеделски организации, аз съм председател на Управителния съвет. След като ни впишат, ще излезем с всички подробности пред медиите. Имаме членове, производители на зърно, овце и кози, говедовъдство, плод и зеленчук, ягодоплодни, пчели, шафран, вино, птици и др. Първата ни задача е да кандидатстваме за членство в Копа и Коджека.
Това е той:
Костадин Костадинов е председател на Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ)
Роден е в Добрич
Завършил е публична администрация във Варна
От 1993 г. е фермер и обработва около 11 хил. дка земя
От 14 април 2023 г. е от основателите и председател на УС на Българска аграрна камара
Светлана Трифоновска
