- Г-н Велев, как гледате на предложението на финансовото министерство да се въведе еднократен данък върху свръхпечалбите на бизнеса?
- Подходът е сбъркан. Ние очаквахме да има една позиция: прекалихме с разходите, с безразборното харчене на пари, които нямаме, разбрахме, че това няма да има добър край. Очакваме това да го чуем от партиите и коалициите, които в последните три парламента докараха нещата дотам, а не от служебното правителство. Съжаляваме, допуснахме голяма грешка, разбрахме я, няма да я повтаряме, ще се постараем да я поправим, хайде сега да видим заедно какво можем да направим за възстановяване на финансовата стабилност – но нищо такова не се чува. Вместо това на нас ни се казва – ние ви подарихме субсидии, помощи, сега трябва да ги върнете. Всъщност държавата пари не изкарва и свои пари няма. За да направи компенсации, например за цената на електроенергията, тя преди това ги е взела от някой. Нека да видим числата. Защото се посочват едни милиарди, които са дадени под формата на помощи, компенсации и намалени данъчни ставки, а не се казва, че са надвзети повече. И истината е точно обратната. За времето след първото полугодие на 2021 г., откакто цените на електроенергията тръгнаха да растат, до месец февруари 2023 г. включително от предприятията са надвзети 10,5 млрд. лв. поради сбъркания дизайн на пазара на едро с електроенергия. А са възстановени 6 млрд. Тоест остават надвзети и невъзстановени 4,5 млрд.
- Как са направени тези сметки?
- Ето ги числата. Средна цена на мегаватчас на пазара Ден напред за първо полугодие на 2021 г. е 112 лв. Цената на пазара Ден напред за периода от м. 7. 2021 г. до 2. 2023 г. включително е 415,24 лв. средно за мегаватчас. Средното потребление за месец на небитовите потребители е 1,75 млн. мвтч. Средната компенсация за периода за месец (максимален размер) е 173,43 лв. за мегаватчас. Средната цена след компенсации за предприятията е 241,81 лв. за мегаватчас. Теоретично възможния максимум на компенсациите за предприятията за периода от 20 месеца е 6,07 млрд. лв., като тук се включват и компенсациите за училища, болници, музеи, театри, улично осветление, административни сгради и т.н. Теоретичен минимум на недокомпенсираното е 4,55 млрд. лв. (в действителност е много повече). Да обобщим – по старите цени от 112 лева за мегаватчас за тези 20 месеца предприятията трябваше да заплатят 3,912 млрд. лв., а от тях е взето чрез счупения пазар 14,533 млрд. лв., т.е. НАДвзето е 10,621 млрд. лв. Компенсирани са само 6,070 млрд. лв. от надвзетите и НЕДОкомпенсирани са 4,551 млрд. лв. Ерго, от това, което са ни надвзели, са ни върнали грубо само половината.
- Каква според вас е справедливата цена на електроенергията?
- В България справедливата цена на електроенергията е около 150 лева за мегаватчас. Компенсациите от началото на тази година са за цени над 200 лева. И сега, и след компенсациите ние надплащаме над справедливата цена значителни суми.
- Смятате ли, че трябва да се прекратят вече компенсациите за високата цена на тока?
- Категорично не. Компенсациите са европейска политика и тя е поне до края на 2023 г. Премахването им би повишило инфлацията и би влошило конкурентоспособността на българската икономика, т.к. цените на електроенергията за нашите предприятия биха станали много по-високи от тези на нашите конкуренти в другите страни. На какви ли не глупости се наслушахме по въпроса! Като например, че компенсациите вдигнали цените!? Мисля, че това е чутовна глупост и би било обидно за читателите да я коментираме. Или че с компенсациите можем да запушим дупката в бюджета! Колко пъти трябва да повторим – компенсациите за електроенергия не са от бюджета! Тези пари са надвзети от потребители и представляват частично възстановяване на надвзетото. Ако цените се понижат към справедливите (има такава тенденция) и не се надвзема, няма да има и компенсации. Но дупката в бюджета ще си стои!
- А трябва ли да се промени мярката, така че да се фокусира наистина към предприятията, които имат нужда?
- Цената на електроенергията е субсидирана за бита. И там трябва да се спрат субсидиите за хората с високи и средни доходи. За бита цената е 82 лв. за мегаватчас. Тя е под справедливата цена от 150 лв. Тоест цената за бита е субсидирана, и то с много. И е субсидирана както за бедните, така и за средните, че и за богатите домакинства, което е абсолютно разхищение. За това трябва да се говори. А цената за предприятията след компенсации е далеч над справедливата. Диференцират се субсидии, а там субсидии няма! Няма какво да се диференцира. Хлябът в магазина с диференцирана цена ли е?
- Защо 150 лв. да е справедливата цена?
- Това е цената на микса, при която се възстановяват всички разходи в енергетиката и има добра печалба. Такава би била цената, ако пазарът в Европа и България работеше като американския, например. Компенсации трябва да има заради сбъркания пазар на електроенергия, така, както има в целия ЕС. Тези компенсации са по регламент и те трябва да продължат, докато не се успокоят цените и пазарът не се поправи. Европейската комисия вече предложи на 14 март т.г. на Европейския парламент и на Съвета проект на пакет от документи за реформиране на пазара на електроенергия в Европа. До края на годината е възможно реформата да започне.
- Къде по веригата отива разликата между справедливата и пазарната цена?
- Отива в свръхпечалби и съмнителни харчове в енергетиката, от една страна, а от друга – във високите сметки и високите цени в магазините. Възмущаваме се, че търговските вериги си слагали брутен марж над 60 % за някои продукти, а знаете ли какъв е маржът на АЕЦ „Козлодуй“ за 2022 г.? Над 600 процента! Десет пъти по-голям от възмутителния марж на веригите. При това без да са си мръднали пръста да направят нещо различно спрямо 2021 г. И те, а и всякакви апартаментни икономисти решиха, че тези пари са техни и се подаряват на предприятията като компенсации. Това са пълни глупости. Тези пари са изработени от хората в предприятията и са им надвзети чрез счупения пазар! Ако компенсирането на скъпата енергия беше направено навреме и в пълен размер, инфлацията у нас щеше да бъде много по-ниска. А ние хем закъсняхме, хем не го направихме в пълен размер, като го променяхме седем пъти и постоянно го подлагаме на съмнение. Това внася допълнителна несигурност в предприятията и вдига цените. И оттам имаме инфлация, която е с 60% по-висока у нас, отколкото е в еврозоната и отколкото можеше да бъде.
- Да се върнем на темата за данък свръхпечалба. МФ мотивира въвеждането му с това, че бизнесът е получил 11,2 млрд. лв. компенсации, помощи и данъчни облекчения за периода 2020-2022 г. И на този фон печалбите на дружествата са нараснали с 10 млрд. лв. на година.
- През 2020 г. бяхме в криза, спомняте си, че брутният вътрешен продукт спадна с близо 5 процента. И въпреки това предприятията успяха, макар и малко, да увеличат печалбите си. Нормално, правилно и хубаво е предприятията да са на печалба. От печалбите се изплащат кредитите, с които са направени инвестициите. От печалбите се плащат данъците. А предприятия на загуба фалират и затварят. Уволняват хората, не плащат данъци и осигуровки. Работниците стават безработни и започват да получават от бюджета обезщетения.
- Дали тези печалби са свръхпечалби?
- Разликата за последната година е 25%. Инфлацията по цени на производител е по-голяма. Тя варираше от 20 до 50% за различните месеци. Сега, януари-февруари, се намали към 16% и приближава от горе инфлацията по цени на дребно. Имаме икономически дейности, които имат неочаквани, да ги наречем свръхпечалби. Такива предприятия са в електроенергетиката поради сбъркания дизайн на пазара. Те, без да правят нищо различно от това, което са правили, изведнъж получиха в пъти по-голяма печалба, нещо като златен дъжд. Така е и в производството и търговията с горива. „Лукойл“ не е отчитал печалби повече от 10 г., а сега отчете огромни печалби, което е хубаво, и плаща данък върху тях. Имаме свръхпечалби и в отбранителната индустрия вероятно. В останалите бизнеси увеличението на печалбите не е изненадващо, то не е паднало от небето, а е резултат на много усилия на много хора, резултат е на инвестиции, резултат е на умело възползване от българския бизнес на преразпределянето (скъсяването) на веригите на доставки в Европа.
- МФ обвързва част от тези свръхпечалби с компенсациите и подпомагането, което държавата е оказала на бизнеса. Не сте ли съгласен?
- Нека да видим числата. Финансовото министерство казва, че ефектът от намалените данъчни ставки е за 900 милиона, 10,3 милиарда са компенсации и помощи. Общо стават за 2020, 2021 и 2022 г. 11,2 млрд. лв. Да ги разгледаме едно по едно. По ковид мерките имахме всъщност подкрепа на заетостта – схемата „60 на 40“. Значи тези около 2 милиарда не са за предприятията, а са за работниците. Това не е подкрепа за предприятията, а подкрепа за доходите на хората на непълен работен ден. ДДС е косвен данък, плаща се от клиента, а не от предприятието. С намаляването му в общия случай се целеше намаляването на цените и подпомагане на хората. Така че това отново е за потребителите. За електроенергията, където се отчитат най-големите суми, вече казах. Закръглявам. От нас е надвзето 10,5 млрд., възстановени са 6 и остават 4,5 млрд. надвзети и невъзстановени. Тоест там нямаме субсидии и подаръци, а имаме недокомпенсиране, изсмукване на ликвидност от икономиката в размер на 4,5 млрд. лв. Единствено това, което може да се брои за подкрепа за предприятията, е ликвидната подкрепа в рамките на около 1 млрд. лв., но това бяха пари по еврофондовете. Те бяха пренасочени, вместо за подкрепа за инвестициите в предприятията отидоха за подкрепа на ликвидността заради срива по време на ковид и административно затваряния на бизнеси през 2020 г. Така че ние нямаме картина на изливане на пари в икономиката. Обратното е, имаме изсмукване на пари и аз ви казах къде отиват. И въпреки това ние отбелязахме забележителни резултати за миналата година. Имаме най-голям ръст на експорта в целия ЕС – 38%. Имаме най-голям ръст на възнагражденията, като в частния сектор той е 17,7%. А само в индустрията е 21,8%. Това е най-високият ръст в целия ЕС за последното тримесечие на м. г. на годишна база. Само у нас ръстът на възнагражденията изпреварва инфлацията. Практически нямаме безработица. И на нас ни казват – ние ви дадохме много пари, а пък вие все едно увеличихте цените. Това също е грешна теза. Защото нищо не сте ни „раздали“, а сте ни върнали, при това само половината от надвзетото. И защото ние имаме инфлация по-малка от всички страни на изток от оста София-Берлин. Нашата инфлация е по-малка от тази в Унгария, която е 25,8%. В Латвия е 20,1%, в Чехия е 18,4%, в Естония 17,8%, в Полша – 17,2 и т.н. Нашата е 13,7% на годишна база за м. февруари 2023 г. Цялата Вишеградска четворка и Прибалтийска тройка имат по-висока инфлация от нас и по-нисък ръст на заплатите. Пак да повторя. И след компенсации цените на електроенергията за предприятията у нас останаха два пъти по-високи спрямо първото полугодие на 2021 г. Те и сега, и след компенсации са по-високи от средните за ЕС.
- Нека да уточним – по време на ковид кризата ДДС за ресторантьорството беше намалено, но не с цел да се свалят цените, а да се подкрепи секторът, пострадал от локдауните и това беше изрично казано. Как гледате на другата част от мерките на МФ – да се възстанови по-високата ДДС ставка за ресторантьорския бизнес?
- Ние смятаме, че трябва да се спре с безотговорното харчене на пари, при това на пари, които нямаме. Това е първата мярка. Защото аз ще ви дам други числа. Инфлацията за месец януари 2023 към януари 2019 г. е 32%. А разходите за пенсии растат с 92,5%. Тоест три пъти повече. А разходите за издръжка в бюджетната сфера растат още повече – със 112%. Разходите за заплати в бюджетната сфера са нараснали с 61%. Тоест парламентите раздаваха на калпак щедро и безотговорно пари, за да се харесат на избирателите, и доведоха до тази ситуация с фиска. Имаме за периода около 5 млрд. лв. субсидии за бита в цените на електроенергията. В цял свят картината е обратна, а именно - предприятията получават по-ниска цена, отколкото битовите потребители. А у нас при над 200 лева за мегаватчас от предприятията битът плаща само 82 лева. Тези прекомерни субсидии и харчове трябва да се спрат. Безплатно всичко за всички... Не е нужно да е безплатно за хората, които могат да си позволят да го платят. Всички тези нетаргетирани социални мерки, за да се харесат на избирателите, доведоха до тази ситуация да говорим за над 6 процента дефицит и за над 11 милиарда нови заеми годишно! Що се отнася до ДДС, ние смятаме, че не само че трябва да се възстанови ставката, но тя трябва да се увеличи за всички на 21-22%, за да може да влезем в 3% дефицит и да охладим допълнително инфлацията. Да можем да влезем в еврозоната, което в средносрочен и дългосрочен план е добре за хората в България и е пътят за ускоряване на икономическия растеж.
- Всичко това обаче би имало много висока социална цена. При тези ниски заплати и пенсии смятате ли, че българското население ще може да я плати?
- Социалната цена ще бъде много по-висока, ако подновим и продължим по траекторията, по която се движихме досега. Защото инфлацията ще тръгне да расте, вместо да намалява, и хората с по-високите пенсии ще могат да си купят по-малко, отколкото преди това. И защото ще спрат да ни дават заеми, с които да плащаме пенсии и заплати. През тази година ще имаме 71% нетен коефициент на заместване на заплатите с пенсии. Това е много важен показател. В Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) този коефициент е 62%. Ние сме надминали ОИСР с тези разходи, които определено не са ни според чергата. На всичкото отгоре сме най-бързо изчезващата и най-бързо остаряващата нация, с най-лошото съотношение на работещи срещу пенсионери, плюс работещи на бюджетна издръжка. Защото тези, които работят на бюджетна издръжка, не ги бройте като вносители в бюджета. Те ползват бюджета както за заплати, така и за осигуровки. Тоест съотношението между работещи в икономиката, от една страна, към пенсионери плюс работещи в бюджетната сфера, от друга страна, у нас е 4 към 5 и е най-неблагоприятно от всички страни в ОИСР. В същото време си позволяваме да даваме с 10 процентни пункта по-високи пенсии спрямо работните заплати като нетен коефициент на заместване. Със заеми, които стават все по-скъпи и все по-трудно ще взимаме. И все по-малко хора ще работят, за да ги връщат.
- Къде виждате резерви за намаление на разходите?
- Има огромни резерви в разходите за администрацията. Има възможност да не се увеличават пенсиите с 12% от 1 юли, а да се увеличат с 6 или с 4% или да не е от 1 юли, а от 1 октомври. Има възможност да се увеличат частните инвестициите, с което да се увеличат и приходите в бюджета. Има възможност да се облекчи трудовата миграция, защото ние имаме огромен глад на пазара на труда, няма кой да работи, за да вкарва пари в бюджета. В същото време имаме най-рестриктивното законодателство в ЕС за внос на човешки ресурси. И пак повтарям, има възможност да се увеличи ДДС с 1 или 2%, така че да влезем в дефицит от 3%. Данък свръхпечалби в енергетиката е вече въведен. И това е правилно, това е по регламент на ЕС. Ако ще говорим за някакъв данък свръхпечалби за останалите сектори, нека тогава погледнем по-внимателно кои са тези сектори и дали там има свръхпечалби или има свръхусилия на мениджмънта и работниците и има инвестиции, които са направени и са довели до по-голямо производство и експорт.
Това е той:
Васил Велев е изп. директор на „Стара Планина Холд“ АД и председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ)
През 1977 г. завършва с отличие 133-то СОУ в София
Завършва като първенец на випуска Школата за о.р. при Висшето военновъздушно училище в град Д. Митрополия, специалност „Техник на самолета и двигателя“ и е произведен предсрочно в офицерски чин през 1978 г.
През 1984 г. се дипломира във факултет „Автоматика“ на ТУ в София с отличие, златен медал и като първенец на випуска
През 2008 г. завършва магистратура в Икономическия университет във Варна, специализирайки корпоративно развитие и управление
В частния бизнес е от възникването му в най-новата ни история
София Симеонова
