- Г-н Велев, депутатите гласуваха механизъм, който да осигури финансирането на компенсациите за скъпия ток за бизнеса. Предполагам, че сте доволен, но остава ли в сила „жълтия код“ за евентуални протести на работодатели и техни служители?
- Очакваме днес (вчера – бел. ред.) законът да се приеме окончателно на второ четене и в зала. Това прави възможно до края на седмицата да бъде публикуван в „Държавен вестник“ и Министерският съвет да приеме програмата за компенсиране. Със служебния министър на енергетиката направихме такъв график. Междувременно, като че ли ще бъде сформирано правителство от парламента и това може да доведе до известно забавяне, но се надяваме такова да не се случи. Така или иначе програмата ще действа от първи януари, има общо съгласие за това, не очакваме да има промени. Но работата продължава, защото ние си обещахме в закон да укрепим средносрочно действие на такъв механизъм, който да се включва автоматично при кризисни ситуации на пазара, за да не се изпада в подобен вакуум и да има нужда от такива срещи, протести и т.н. Да има сигурност за компаниите, че няма да има неконкурентни цени на електроенергията, за да могат те да планират и да инвестират в България.
- Таванът отново ли ще бъде 180 лева за мегаватчас?
- Да, това е постигнато като съгласие и това е една цена, един таван, при който производителите на електроенергия получават достатъчно приходи, за да формират печалба. А пък за потребителите на електроенергия тези цени са поносими, макар и те да са по-високи, отколкото са за нашите конкуренти в Западна Европа, да не говорим за САЩ и Китай.
- Какво имате предвид, като казвате, че цените са доста над тези за конкурентите ви?
- Това че по дългосрочни договори електроинтензивната индустрия във Франция и Гърция например се снабдява по цени под 50 евро за мегаватчас. В Италия има тригодишни договори на 60 евро на мегаватчас. Това е около 100 лева, докато при нас е 180 лева. Но не е 300, а не е и 500. Когато има такава неопределеност, компаниите не инвестират, за да развият дейността си. В такива кризисни ситуации ограничават работата, свиват производството и калкулират, когато могат, по-високите цени в себестойността, което пък подклажда инфлацията. Затова е особено важно да има сигурност. Например днес (вчера – бел. ред.) в пазара „ден напред“ цената е 473 лева. Сами разбирате, че при една такава цена, която е повече от два пъти над този праг, компаниите не биха оцелели на международния пазар, а на вътрешния биха удвоили инфлацията.
- Защо се получават тези дисбаланси на общия електроенергиен пазар в ЕС? Преди няколко дни дадохте пример с Швеция, където цената е 30 лв. за мвтч, пък в България е 300, а сега научавам, че вече е над 400.
- Да, всеки ден е различно. Днес в евро е 242 евро в България и 63 евро в Швеция, виждате, че разликата е 4 пъти.
- Защо е толкова по-скъпо у нас?
- Защото в нашата част на Европа очевидно има повече проблеми, които се наслагват. Този най-ясен проблем е Украйна, която от нетен износител се превърна в нетен вносител и всъщност ние й гарантираме енергийната сигурност. Но това го правим само близките до нея страни – България, Румъния, Унгария, Словакия. Има недобра свързаност на електропреносната мрежа в ЕС и всъщност евтината енергия, която е в Северна Европа, не може да стигне до Южна. А Западна Европа е в междинно положение – енергията там е по-евтина, отколкото в Източна Европа, но е по-скъпа, отколкото в Северна Европа. На практика има три такива сегмента, три такива пазара в единния общоевропейски пазар. Тази картина няма да се промени бързо, това е свързано със сериозни инвестиции и в близките няколко години, до 2030 г. вероятно, трябва да има такъв защитен механизъм, за да има що-годе равни условия на компаниите от ЕС от гледна точка на енергия.
- Трябва ли нещо да се промени в самия дизайн на европейския пазар?
- Да, другият проблем е в самия дизайн на пазара. Всъщност пазарът приема цената на най-скъпата енергия, която затваря търсенето. Може тя да е само един процент, но тази най-висока цена се разпростира върху всички доставчици на енергия, независимо от техните оферти. На тях може да им е било достатъчно на три пъти по-ниска цена да продават, но най-накрая пазарът затваря на тази най-висока цена поради сбъркания дизайн. И има едни свръхприходи на някои генерации за сметка на свръхразходите в потребителите. Не така е организиран пазарът в САЩ, там той е много по-добре регулиран и е много по-близко до пазара, който е у нас за битовите потребители, тоест до регулирания пазар, където има микс от доставчици, които за първото полугодие на тази година дават цена 138 лева за мегаватчас. Има сигурна, гарантирана цена за целия ценови период и тя е много по-ниска от този праг, за който ние се борим.
- На европейско ниво говори ли се за промяна на дизайна на пазара?
- Говори се от много години за промяна, правят се изследвания, дискусии, сериозни анкети. Ние като АИКБ участвахме също в този процес. Но така и не се стигна до задоволително решение понеже има различни интереси на различните страни в ЕС. И това е един въпрос, който България не може да реши на европейско равнище за всички, но всяка страна по някакъв начин го решава индивидуално за себе си. Но това, което ние като общност в Югоизточна Европа можем да търсим от ЕС, е компенсиране на европейско равнище на тези страни, които имат по-високи цени поради това, че гарантират енергийната сигурност на Украйна.
- Някой от правителството дали е проявявал инициатива да искаме такова компенсиране?
- Не на този етап, но ние ще направим такива постъпки по наша линия като работодателска организация, член на европейската работодателска организация, участничка в европейската Тристранка, SGI-Europe - това са доставчици на услуги от общ интерес.
За битовите потребители трябват също компенсации при кризисни ситуации.
- Какво да очакват битовите потребители, когато те излязат на свободния пазар, на фона на тези високи цени на тока?
- Всъщност би следвало пазарът да бъде по-добре регулиран за участниците на т.нар. свободен пазар и в тази посока според нас трябва да са усилията и на европейско равнище. Битовите потребители, когато излязат на този недобре функциониращ пазар, трябва да имат, както и небитовите, механизъм за компенсиране при кризисни ситуации, тоест да има прагове, при които да се включват тези елементи на регулиран пазар и това трябва да бъде уредено със закон, такава е нашата позиция. Отделно енергийно бедните трябва да получават подкрепа и при нормална ситуация. А при кризисна – всички, тоест при преминаване на определен праг, трябва да се задейства този механизъм за компенсиране.
- Според вас за битовите потребители същият таван ли трябва да важи от 180 лв. за мегаватчас или може да е по-нисък.
- В цял свят битовите потребители имат по-висока цена от небитовите, защото това е един вид цена на дребно. Индустриалните компании потребяват много повече електроенергия, при тях тя е по цена на едро. Само в България и Унгария е обратното и битовите потребители имат по-ниска цена от индустриалните. Цената трябва всъщност да е еднаква на активната енергия и мрежовите такси трябва да са еднакви. И да получават подкрепа енергийно бедните. Тази еднаква цена трябва да е цената на микса, с който всеки производител да получава такава цена, че да възстановява производствените си мощности и да включва и печалба. КЕВР така смята цените на микса за регулирания пазар за бита у нас.
Миксът за бита е евтин заради големия дял на енергията от АЕЦ.
За АЕЦ „Козлодуй“ цената е 65 лева. За НЕК е 91 лева. За въглищните централи е много по-висока. Това са цените, които се събират от различните производители, прави се микс и се получава цената най-накрая за бита, която е 138 лева в това полугодие. Тази ниска цена е основно заради участието с по-голям дял на АЕЦ „Козлодуй“ с неговите ниски стойности от 65 лева за мегаватчас. Нормално е и така в останалите страни цената да е една и съща. А индустриалните консуматори, които получават големи количества енергия, ползват преференции като цена на едро. Те имат преки дългосрочни договори.
- Но на фона на ниските доходи в България това няма ли да натежи много на бюджетите на домакинствата?
- Не всички имат ниски доходи. Тези, които имат ниски доходи по смисъла на закона, попадат в групата на енергийно бедните и те ще получават помощи.
- И за средни доходи ще бъде трудно да се плаща токът при тези цени.
- Не съм съгласен с това, защото ако цената на микса е 165-170 лева, тя е близка до тази от 138 лв., която е в момента. И е нормално да се плаща толкова, колкото струва, не повече, но не и по-малко. Когато от популизъм всички домакинства, включително и богатите, плащат по-малко, отколкото нещо струва, някой плаща разликата. Този някой са или предприятията, бизнесът, или енергопроизводителите. Или се формира дефицит, който накрая води до финансова нестабилност.
- Казахте, че в Италия, Франция големите индустриални консуматори имат дългосрочни договори. А в България бизнесът купува на пазарния сегмент „ден напред“. Защо не се използват дългосрочни договори у нас?
- Точно така. Най-дългосрочният договор, който у нас съществува, е за един месец и е на цена 287 лева. Тя е такава, че не би оцелял един производител, при който енергията е голям дял в себестойността. Ние нямаме такъв механизъм за пряко предоставяне на енергия, примерно от АЕЦ „Козлодуй“, на цялата енергоинтензивна индустрия, това, което го има Франция. А в същото време се състезаваме на един и същ общ световен пазар с произвежданите продукти. Това изначално прави неравни условията, те са неконкурентни в България спрямо тези във Франция. Затова ние искаме поне в тези рамки, за които говорим, да има сигурност в средносрочен план, да сме сигурни, че цената няма да отиде над 180 лева в обозримо бъдеще.
- Как оцелява бизнесът, като в момента няма компенсации?
- Имаше програма и тази програма ще бъде продължена поне през първото тримесечие на тази година със сигурност. Поправките, които бяха направени в бюджетната комисия, дават възможност да бъде удължена през цялата 2025 г. Затова апелирахме към нашите колеги да не повишават цените, да не затварят производства, защото от 1 януари таванът ще бъде 180 лева. Тоест ние калкулираме тези 180 лева като таван. И търсим средносрочно решение на въпроса и допълнително за енергоинтензивната индустрия облекчени условия. Това ни остава като задача. Нека да повторим – тези компенсации не са от бюджета. Те са възстановяване на надвзетото от предприятията. Сбърканият пазар изсмуква повече, отколкото трябва, и фондът за сигурност на електроенергийната система възстановява част от това изсмукано в повече от предприятия. С вноски от електропроизводителите компенсира небитовите потребители. Това е една заблуда, че това са помощи. Не са помощи, тези пари не са от бюджета. Другата заблуда е, че това е само за бизнеса. Не е така. Тези компенсации са и за социалната система, за здравеопазване, за образование, култура. 600 000 са небитовите потребители и те не са само производствени предприятия. Тук са и болници, училища, детски градини, читалища, музеи.
- Вижда се, че от ВЕИ сектора вече изразяват недоволство, че ще им изземват повече приходи. Как ще го коментирате?
- Ние, предприятията, също правим ВЕИ-та на покривите. И цената, при която излиза сметката, е от порядъка 65 лева на мегаватчас. Това е начин за поевтиняване на енергията от самите предприятия. Прагът, над който се подстригваха приходите на фотоволтаиците, бе 300 лева. Тоест всичко над 65 лева е една добра печалба. Разбира се, че всеки бранш има някакъв браншови егоизъм и никой не иска да се раздели със свръхпечалбите. Но като общество няма да оцелеем, ако не правим това, за което говорим. Защото утре, ако убием индустрията, няма да има кой да купува ток от тези ВЕИ.
ТОВА Е ТОЙ:
Роден е на 1 април 1959 г.
Завършва с отличие 133-то СОУ в София. Носител е на редица награди в олимпиади по математика, физика, химия и биология
Завършва като първенец на випуска Школата за о.р. при Висшето военновъздушно училище в град Д. Митрополия, специалност „Техник на самолета и двигателя“, и е произведен предсрочно в офицерски чин през 1978 г.
През 1984 г. се дипломира във факултет „Автоматика“ на Техническия университет в София с отличие, златен медал и като първенец на випуска
През 2008 г. завършва магистратура в Икономическия университет във Варна, специализирайки „Корпоративно развитие и управление“
В частния бизнес е от възникването му в най-новата ни история
Съучредител, а от 1999 г. изпълнителен директор на „Стара планина Холд“
София Симеонова
