- Ники, миналата година вие стартирахте нов баскетболен проект Sofia Eagles, който ще се стреми да изгради следващите звезди на България. Разкажете ни защо се впуснахте в това начинание?
- Желанието ни да инвестираме в спорт и конкретно в баскетбол не е от скоро, но може би миналата година всички фактори се подредиха, а и моите деца започнаха да играят, което впоследствие се оказа сериозен катализатор на процеса. В България инвестицията в детски спорт е далечно понятие, но реално това е основата на така търсените в последно време причини за спортна гордост. Силно вярвам, че нашият пример може да зарази още успешни бизнеси в страната ни да подпомогнат развитието на нашите деца.
- Защо избрахте за символ на отбора орел?
- Истината е, че това е и най-често задаваният въпрос от всички деца. Искахме да дадем на отбора талисман, който да вдъхнови младите играчи, да изглежда готино и по възможност да има връзка със София. След задълбочен анализ единодушно се спряхме на орела. Впоследствие се роди и анимационният ни герой, който може да видите на всичките визии на отбора. Той е специален подарък от японския илюстратор Хиро Камигаки и името му е Wassie (орел на японски).
- Екипът е воден от треньори със значителен опит в работата с млади играчи. Кои са те и от колко време работите заедно?
- Екипът ни е воден от Христо Ценов и Теди Буков, които имат години опит в работа с подрастващи както на клубно, така и на ниво национални отбори. И двамата треньори участваха в разработването на програмата ни от самото начало, като основната им цел беше както да направят баскетбола забавен, така и да започнат да формират индивидуални умения и навици при най-малките. Обратната връзка за работата им и от децата, и от родителите е страхотна.
Искат Везенков в Конкурса по тройки
- Самият Александър Везенков, българската гордост в NBA, застана зад новия проект и се срещна с трениращите там деца. Как успяхте да го убедите да се включи в промовидеото?
- Задачата ни беше да дадем старт на проекта с послание, което да докосне всеки играл баскетбол някога. Така се роди и първата ни видеопродукция, по която работиха сценаристи и снимачен екип, отговорни за някои от най-успешните български телевизионни продукции. Историята разказва какво е баскетболът за 5 различни деца, а гласът зад кадър е именно на Александър Везенков. Каквото и да кажа за него, ще е малко – човек, който сбъдна мечтата на всяко едно дете, играещо баскетбол, изключително здраво стъпил на земята, с визия за утрешния ден. Имахме няколко срещи с него и семейството му, запознахме ги с проекта и се обединихме, че мисията ни е обща - да вкараме колкото се може повече деца в залата! Изключително сме признателни и щастливи за подкрепата на Александър Везенков, а за всички, които не са гледали видеото - може да го направите на канала ни в YouTube, заслужава си.
- Децата изненадаха ли се, като го видяха? Какво го питаха?
- Ако трябва да съм честен, усещането беше близко с това да видят Дядо Коледа, докато оставя подаръците им под елхата. Първо бяха леко притеснени, след това го бомбардираха с въпроси от всякакво естество. Най-красивото нещо беше, че децата наистина повярваха, че мечтите се сбъдват.
- Следите ли изявите на Везенков в момента?
- Определено. Повечето мачове гледам сутрин, преди да започне денят ми. Убеден съм, че тепърва ще имаме поводи за гордост.
- Откъде идва любовта към спорта и конкретно към баскетбола?
- В развитието си дължа много на спорта и конкретно на баскетбола. Това е нещото, което ми даде шанс да получа образование в САЩ, но преди всичко ме научи на дисциплина и отборна работа. Всеки, играл баскетбол някога, познава това чувство - колкото и дълго да си бил извън спорта, любовта остава.
- Защо се отказахте от баскетбола? Играете ли все още?
- В САЩ стигнах до колежанското първенство, което смятам, че беше най-високото ниво, на което бях способен като играч. Приключих кариерата си удовлетворен и с няколко контузии, които си нося. В момента играя само с децата.
- Част от Sofia Eagles са и вашите деца. Защо избраха този спорт? Особено за момичета не е много популярен.
- Факт е, че те сами направиха избора, дъщеря ми беше подтикната от брат си, но все пак. Аз смятам, че спортът трябва да присъства в ежедневието на всяко едно дете, без значение какъв е той, а ние родителите трябва да подкрепяме децата си. Женският спорт в световен мащаб е в подем, ще е наистина радостно, ако женският баскетбол в България продължи да се развива.
- Какво обичате да правите в свободното си време заедно?
- Всички добре познати занимания и игри не са ни чужди, но последно време прекарваме заедно и значително време в залата, където не липсват забавни моменти.
„Горещите“ спряха устрема на „кралете“ в НБА
- Вие сте от хората, които сте бил отвъд Океана и все пак сте избрал да работите и да се развивате и живеете в България. Има ли шанс за младите у нас?
- Безспорно опитът в чужбина ми даде много, но смятам, че решението ми да се прибера е правилно. Към днешна дата съм част от ръководството на EuroSpeed, една от бързо растящите и иновативни логистични компании в България, представлявам международните интереси на сериозен отрасъл от икономиката ни и за огромно мое удоволствие съм част от най-мащабния български проект за развитие на детски баскетбол за последните години. За мен целта е една – да потвърдя, че в България може да има успешен бизнес на европейско и дори световно ниво, както и това, че младите хора могат да се развиват тук.
- Ако имахте вълшебна пръчица – дали и какво бихте променил?
- Труден въпрос. Може би нагласата на хората, да са позитивни и да вярват в себе си.
- Продължавате ли да мечтаете и за какво?
- Разбира се! Аз смятам, че успехът като понятие не е в крайната цел, а в пътя до нея – нуждата постоянно да се развиваш и да постигаш още повече. Мечтите са тези цели, които набелязваме, гоним и накрая постигаме.
- Какви цели си поставяте за 2024-та?
- Пожелавам си да сме здрави и да имаме една успешна година във всяко едно отношение. Целите на отбора се запазват умерено амбициозни - израстване на проекта с нови възрасти, успешно развитие на децата и стартиране на национални и международни турнири при най-малките - нещо, което в момента липсва като възможност.
Екатерина Томова
