- 2024-та е много важна за САЩ заради президентските избори. Анализаторите смятат така, но на същото мнение ли са обикновените американци и ще отидат ли масово да гласуват?
- Очакванията към тези избори са завишени и много хора ще гласуват. През 2020 г. 66% от американците с право на глас отидоха до урните, което беше най-високата активност от 1900 г. насам. Задаващото се повторение на мача Байдън - Тръмп може да не е особено предпочитано за много от тях заради възрастта на кандидатите или умората от срещата с едни и същи политически лица, но пък залогът е незапомнено висок и затова предвижданията са отново за активно участие. Може би няма да е рекордно като преди 4 години, но ще е солидно, много напрегнато и най-вероятно с много негативни кампании. Става въпрос за две коренно различни представи за Америка и света, които са все по-непримирими.
- Защо американското общество е толкова поляризирано и откога се случва този процес?
- Поляризацията на американското общество започна отдавна с разпадането на следвоенния конформизъм, с войната във Виетнам, с аферата „Уотъргейт“. Тя се засили особено много в средата на 90-те години с агресивната кампания на републиканците срещу Бил Клинтън, със създаването на „Фокс Нюз“, със засилването на ролята на т.нар. talk radio, което беше почти изцяло консервативно и предвестник на безконтролното говорене по всякакви теми, на което сме свидетели днес. Демократите не останаха длъжни, обноските се влошаваха с всяка изминала година, за да стигнем до Тръмп, който напълно обърна представите за това кое е допустимо и кое не е. Нахлуването на социалните медии през последните 15 години направиха нещата в пъти по-неприятни, защото техните алгоритми са разчетени на конфликт, генериращ трафик, не на разбирателство, което укротява споровете. Политическите опоненти вече не са просто хора, с чието мнение не си съгласен, а врагове на лична основа.
- В кои щати битката се очертава да е най-оспорвана и има ли такива, които биха могли да обърнат резултата? Какви са тенденциите, има ли много близки прогнози, има ли сигурен победител?
- Заради особеностите на избирателната система на САЩ, където за президент се гласува щат по щат и през т.нар. Избирателна колегия, говорим не за един вот, в който има значение кой взима повече гласове в национален мащаб, а за 50 отделни вота. През 2016 г. Хилари Клинтън взе три милиона (или около 2%) повече гласове национално от Доналд Тръмп, но само едни 80 хил. гласа в три щата - Уисконсин, Мичиган, Пенсилвания - обърнаха нещата в негова полза. През 2000 г. Джордж Буш Младши загуби националния вот с три милиона гласа, но Върховният съд спря повторното броене във Флорида и само 500 гласа в този щат се оказаха достатъчни. Това прави президентските избори трудни за прогнозиране по принцип, а и за времето до ноември могат да се случат много неща. С траекторията на Тръмп в момента той изглежда ще вземе първичните избори при републиканците още към март, за да бъде официално обявен за техен кандидат през лятото, но и за това не бих се обвързал с категорична прогноза.
- Борец срещу статуквото ли е наистина кандидатът на републиканците? И какво всъщност в Америка се разбира под статукво?
- Трудно може да си борец срещу статуквото, когато по всички начини си бил част от това статукво над половин век. Тръмп е популист, който разчита на това, че много хора се усещат обидени по някакъв начин от живота, от политическата класа, от имигрантите, от промените на последните десетилетия, от не знам още какво, и той се представя за техен защитник. Но реално той никога не е направил нещо, с което да промени статуквото в САЩ, което е основано на все по-нарастващо разделение между средната класа и свръхбогатите. През 2022 г. средният изпълнителен директор на корпорация има заплащане, което е 344 пъти по-голямо от това на средния работник или служител във фирмата. През 1965 г. тази разлика е била само 21 пъти. Донякъде това е и отговорът на въпроса за поляризацията и популярността на Тръмп като цяло. Хората просто са все по-малко доволни от живота си, което е парадокс, защото пък макроикономически САЩ са в прекрасна форма.
- Има ли пряка зависимост между изборите за президент в Русия през март и тези през есента в САЩ?
- Със сигурност сегашният и почти сигурен бъдещ руски президент разчита на Тръмп в Белия дом. Байдън е старо куче от времето на Студената война, който не вярва на Москва. Затова той беше много ясен от самото начало на войната в Украйна, а и преди това неведнъж е заемал позиция срещу Путин. Руският лидер би предпочел някой начело на САЩ, който да го хвали, както Тръмп направи на прословутата им среща в Хелзинки през 2018 г. Тръмп има фетиш към диктатори, защото е казвал хубави неща и за китайския президент Си Дзинпин, и за севернокорейския Ким Чен Ун. Самият Тръмп наскоро заяви, че няма да е диктатор освен в първия си ден като президент. Това беше доста стряскащо изказване, дори подхвърлено уж на шега.
- Възрастта не е порок, но все пак може ли да се възлагат такива надежди на един 81-годишен човек като Джо Байдън? Не са малко гафовете, които правеше, както и моментите, в които забравяше разни неща. Защо той, а не примерно Камала Харис или губернаторите на Калифорния и Мичиган, които вие определяте като талантливи кадри?
- Камала Харис не е особено популярна нито в партията, нито в национален мащаб, макар че напоследък се активизира и търси подкрепата на младите избиратели. Тя беше много обещаваща, когато беше сенатор от Калифорния, но някак си се изгуби. Губернаторите на Калифорния Гавин Нюсъм и на Мичиган Гретчен Уитмър са сравнително млади (между 50 и 60 години) и много талантливи като политици. Но те предпочитат да си изчакат времето до 2028 г., вместо сега да се състезават с доайена на Демократическата партия. Има още няколко обещаващи имена в редиците на демократите като губернатора на Мериленд Уес Мур, който спечели през 2022 г. с огромна преднина, без никога преди това да е заемал изборна длъжност или сегашният министър на транспорта Питър Бутиджидж. Просто всички те още не могат да се борят по разпознаваемост с Байдън или Тръмп. Колкото до самата възраст - Тръмп и Байдън са на практика връстници, с разлика от 4 години.
- Колко са вече обвиненията срещу Доналд Тръмп и защо при него битката изглежда като че ли на живот и смърт?
- При Тръмп всичко изглежда на живот и смърт и най-вече личните обиди. В момента срещу него има 91 криминални обвинения, като най-притеснителни са за опита да се промени изборният резултат в щата Джорджия, за неправилно боравене със секретни документи в дома му във Флорида и за метежа от 6 януари 2021 г. във Вашингтон. Всяко от тия дела е потенциално свързано с присъда, но те ще се проточат. Той също е съден по дело за сексуално посегателство в Ню Йорк и е преследван от прокурора там заради финансови измами в бизнесите си. Почти сигурно Тръмп ще изгуби много пари и време в съдебни битки.
Обаче парадоксално това не се отразява почти никак на подкрепата му сред републиканските избиратели, защото той обра антисистемните настроения в Америка и успява досега да се представи като жертва на правосъдната система, (уж) доминирана от демократите. Както самият той казваше на изборите от 2016 г.: „Мога да застрелям някого на Пето авеню и това няма да ми се отрази на подкрепата“. Това, уви, се оказа само частично шега. Все пак има някакъв процент републиканци, които не биха гласували за него, ако той бъде осъден по някое от криминалните обвинения, но той не е особено висок. Друг интересен парадокс е това, че в американската конституция няма ограничение за съден, осъден или дори излежаващ присъда политик да стане президент. Дали Тръмп ще постави прецедент и в тази посока - ще видим.
- Кой от двамата - Тръмп и Байдън, има по-подготвен и силен екип?
- В американската политика на това ниво екипите са изключително професионални и добре подготвени. Избирателните кампании са високотехнологични, там като правило няма аматьори. Демократите и републиканците обират каймака на качествените кадри там и това е една от причините независимите кандидати - или такива на трети партии - да нямат особен шанс. За президентските избори се регистрират стотици кандидати, защото няма ограничения, но само единици са сериозните. Една истинска национална кампания за президент в държава като САЩ е колосално скъпа - от порядъка на милиард долара. Друг е въпросът, че дори най-кадърният екип не може да замаже гафове на титуляря или липсата на подкрепа сред електората. А има и още по-фрапиращи изключения, като при току-що отказалия се от надпреварата губернатор на Флорида Рон Десантис. Той наемаше лоялисти в екипа си, без опит в национални кампании, и затова хем постоянно правеше грешки, хем нямаше кой да го насочва правилно. Десантис водеше убедително пред Тръмп преди година и постепенно изгуби всичката си преднина, остана без средства след похарчени 70-80 милиона долара, и завърши слабо на първичните избори в Айова.
- Тръмп заяви много амбициозно, че ще сложи край на войната между Русия и Украйна 24 часа след като стане президент. Вярвате ли, че това би могло да се случи наистина?
- Абсурд. По какъв точно механизъм американският президент - който и да е той - може да сложи край на една война, в която САЩ не участва директно? И кой е питал украинците дали са склонни да спрат да отбраняват собствената си държава от руската агресия?
- Не е ли всъщност войната по-скоро обречена, ако Америка спре кранчето за Украйна? Без финансиране нещата не стоят толкова оптимистично за Зеленски и силите, които го поддържат.
- Не само САЩ, но и Европейският съюз е от огромно значение за подкрепата на Украйна. Но не вярвам чак толкова късогледи политици да има, които да не разбират важността на подкрепата на Украйна. Бившият военен министър при Тръмп Марк Еспър каза наскоро, че ако сега спестим 100 милиарда долара за Украйна, утре може да се наложи да даваме десет пъти по толкова. Така че въпреки съпротивата от група изолационисти сред републиканците очаквам подкрепата за Украйна да продължи. Ако Тръмп стане президент, обаче не съм толкова оптимистично настроен, защото той е истински непредвидим и хаотичен. Ако също е заобиколен от лоялисти, а не професионалисти, нещата за Украйна - а и за съюзниците на САЩ като цяло - може да се развият доста зле.
- Външната политика има ли стратегическо значение при избора на президент на САЩ? От какво се вълнуват гласоподавателите, срещу какво протестират, за какво настояват?
- Външната политика, както на много други места, в САЩ е заложник на вътрешната. Примерът с Украйна е много ярък - там подкрепата за една справедлива кауза се обвърза с преговорите по ограничаване на имиграцията в САЩ. Иначе гласоподавателите най-силно се вълнуват от джоба си и често пъти избират според усещането си кой кандидат е най-добре за тях икономически. Но не бива да подценяваме ролята на идеологията. Споровете за имиграцията, правата на различни групи, абортите и т.н. са доста силен фактор, който мотивира избирателите, особено днес, когато рационалното мислене все повече отстъпва на разни групови идентичности.
- Традиционно при всяка проява на полицейско насилие у нас се дава пример с Америка - че ако някой си позволи да се изрепчи на служител на реда или извади оръжие срещу него, ще бъде застрелян на място. Така ли е наистина, или има елемент на митологизиране?
- Протестите през 2020 г., които бяха предизвикани от смъртта на Джордж Флойд под полицейско коляно в Минеаполис, станаха най-масовите протести в историята на САЩ. Това не отменя уважението към силите на реда, нито факта, че в САЩ не е много здравословно да се шегуваш с тях. Точно защото има много единици оръжие из държавата полицаите се пазят и понякога превишават правата си. Трудно е да се направи истинска реформа, понеже в САЩ има 18 хил. отделни полицейски управления и няма централизирана власт в това отношение, но прогрес има.
„Моят дом е моята крепост“ - в Америка може да застреляш крадец или натрапник в дома ти, без да ти мигне окото. Продължава ли това да е така, или това също граничи с легендите? Може ли всеки да си купи свободно оръжие и как то подлежи на контрол?
В САЩ много зависи от щата колко е лесно да си купиш оръжие, но дори в щатите с най-рестриктивен режим (като Ню Йорк, Калифорния) това не е особен проблем за всеки с чисто криминално досие. Само на някои места - като федералният район в столицата Вашингтон – не се позволява продажба на оръжие. Не може да се внася оръжие в много университетски кампуси, кина, молове, но дори това е много специфично според щата и града. Като цяло Америка е място с много, твърде много според мен, оръжие, което няма как да бъде елиминирано. Това отчасти е последица от Втората поправка в американската конституция, но в по-голямата си част през последните години е резултат от политически натиск и криворазбрана самоидентификация чрез притежаване на оръжие.
- Живеете в САЩ от 1996 г. Сбъднахте ли своята американска мечта и за какво мечтаят днес българите, които отиват там?
- Не съм мислил за американска мечта, идвайки в САЩ. За мен пътят беше логичен, след като направих докторат, да остана като преподавател тук. Децата ми израснаха тук, тук направих втора професионална кариера след тази като журналист в България, и последните 27 години от живота ми са неизменно свързани с Америка. А българите, които идват тук, мечтаят за различни неща. Всеки според интересите, възможностите, убежденията си. Срещал съм всякакви хора тук - добри, лоши, глупави, умни. Като навсякъде. САЩ имат едно качество обаче, което е много важно. Понеже това е държава на имигрантите, тук е пълно с хора, които са по-смели и предприемчиви по дефиниция. Не е лесно да се вдигнеш през океана, планината, реката и да излезеш от привичния си свят, за да започнеш нов живот. Това е силата на всяка такава държава.
- Като преподавател по медии и масови комуникации притеснен ли сте от перспективата журналистите да бъдат заменени от изкуствения интелект?
- Наскоро една компания претъпя публично фиаско, защото се опитваше да използва изкуствен интелект да пише материали за училищни спортни събития - това е доста популярна и голяма тема в САЩ. Станаха редица гафове, но е само въпрос на време софтуерът да се прецизира и да се справя с рутинни текстове. Изкуственият интелект има най-голяма стойност не толкова в писането, колкото в търсенето и подреждането на информация. Няма смисъл да се противопоставяме на това повече, отколкото е имало смисъл да се борим с пишещите машини, радиото, телевизията, компютрите и интернет. Важното е да се създават правила за използването на изкуствения интелект и да е ясно кое кое е. Аз така правя с моите студенти, които от година и нещо насам много активно използват ChatGPT и производните му.
- Как стоят нещата със социалните медии в САЩ - кога бяха на етапа, в който сме ние сега, и кога хората започнаха да търсят нещо повече в морето от информация и ще се доверяват на сериозни, качествени медии, а не на принципа „една жена каза“?
- Това е огромна тема, която може би трябва да бъде вместена в друг разговор или в колонката „Пръски отвъд океана“, която започвам да пиша за в. „Телеграф“ от тази седмица. Най-лошият дефект на социалните медии е това, че алгоритмите поощряват конфликта, за да се генерира повече трафик. Това е пагубно в много отношения.
- Четвърта власт ли сме наистина, или като във всички останали, всичко е временно и нищо не зависи изцяло от нас? Как да се превърнем отново в коректив?
- Също много дълъг разговор е това, а най-вече много болезнен. Най-кратко мога да отговоря: с професионализъм и безукорни етични стандарти. С колежката ми Вера Славчева-Петкова от университета на Ливърпул правихме допитване до почти 400 български журналисти, които разказваха страхотии за нивата на корупция в българските медии, за т.нар. такса информационно обслужване, за ниските стандарти… Няма как журналистите да са коректив на обществото, ако не са коректни със самите себе си и със своята публика.
- Онлайн или на хартия - какви медии предпочитате и защо? Обречени ли са хартиените издания, или напротив - има връщане към тях?
- Когато бях студент докторант преди четвърт век, се издържах с разнасяне на местния вестник всяка нощ. Имах 400 адреса, къща до къща, в един почти изцяло населен с афроамериканци квартал в Гейнсвил, Флорида. Имам много мили спомени от този период, макар че ми беше много трудно да работя всяка нощ и да уча през деня, с две деца вкъщи. Сега се съмнявам, че в същия квартал има един или двама, които получават вестника на хартия. Аз самият минах изцяло онлайн, с изключения на едно-две списания. Не мисля, че хартията ще види някакво възкресение, поне що се отнася до вестниците просто поради удобството и икономическите предимства на онлайн медиите. Но това не значи, че вестниците като такива са мъртви. Убеден съм, че качествената журналистика има място.
- Следите ли процесите в България и има ли неща, които да ви радват, както и такива, които силно да ви дразнят?
- Дразни ме безхаберието, нежеланието на хората да се ангажират. Ето пример, който ми е много близък: ремонтите на жълтите павета в София, които станаха не просто пословични, ами епохални. Центърът стоя затворен година, местиха се и пререждаха камъни без особен смисъл и полза, накрая излезе нещо отвратително. И… нищо. Много мрънкане, малко действия. Аз съм бил свидетел в САЩ колко разгорещени стават срещите на местните власти, когато обсъждат нещо, което засяга гражданите в съответното населено място. Дали ще е разширение на летището, дали ще е даване на разрешителни за строеж, дали ще е затваряне за ремонта на улици - това са неща, с които шега не бива. Гневът на избирателите е най-силен и най-забележим точно на най-битовото ниво, по местоживеене. Кметове, градски съвети, училищни настоятелства са били сменяни за нула време, когато не си вършат работата.
- Кои са допирните точки в българската и американската политика и полезно ли е да почерпим от американския опит повече неща на управленско ниво?
- Геният на американския политически модел е в идеята и практиката на баланс между отделните власти. Знаете колко тежки проблеми в България дойдоха от липсата на истински независима съдебна власт. И другото са неписаните традиции като предаването на властта по мирен път, дори когато си много недоволен от изборния резултат или смяташ, че процесът те е ощетил (както беше за Ал Гор през 2000 г. или Хилари Клинтън през 2016 г.). Това за пръв път беше застрашено на 6 януари 2021 г., когато привърженици на Тръмп щурмуваха Капитолия във Вашингтон, и точно заради това събитията отпреди 3 години се оказаха толкова разтърсващи за американците. Надявам се нищо подобно да не се повтори никога в САЩ.
Това е той:
Преподавател по журналистика в California State University в Лонг Бийч, Калифорния
Завършил е Първа английска гимназия в София през 1987 г.
Пристига в САЩ като докторант през 1997 г.
Работил е като журналист в България и САЩ
Кристи Петрова
