- Съдия Ватева, увеличават ли се разводите? Каква тенденция наблюдавате?
- За наша радост по статистика излиза, че в София разводите и разделите на хората, които не са в брак, намаляват. Видно от данните от 2018 г. са 1400 развода по взаимно съгласие и към 850 по исков ред, а през 2022 г. разводите по взаимно съгласие са 1200 и 750 по исков ред. Има известно намаляване на хората, които търсят правата си по съдебен ред.
- Това дължи ли се на факта, че повечето хора избират да живеят без брак?
- Обяснението може да се търси и в този факт, тъй като не всички партньори, които имат деца, при раздялата си стигат до съд. Докато всеки един съпруг, който желае да прекрати своя брак, може да го направи само и единствено в съда. За жалост няма как да разберем колко двойки без брак са се разделили, без да ползват услугите на правосъдната система.
- Какъв е делът на хората, които предпочитат да живеят без брак, спрямо тези, които избират да минат под венчило?
-Почти 50 на 50.
- Какво е важно да знаем, избирайки да живеем на съпружески начала, а не да подпишем в гражданското?
- Важно за хората, които избират да отгледат децата си по този начин е да знаят, че те не формират т.нар. икономическа общност, нямат лични отношения по смисъла на закона и нямат семейно жилище. Според Семейния кодекс, когато съдът разглежда исковете за развод е длъжен да се произнесе по въпроса кой ще ползва в бъдеще жилището на семейството. Така за семейство като юридическо понятие може да се говори само когато има сключен граждански брак. Другото се нарича по друг начин. Семейното жилище може да бъде собственост и на трети лица - на родителите на единия съпруг и въобще там не се гледа чия собственост е, а се гледа къде децата ще имат осигурено място за спокоен живот родителя, комуто е възложено да упражнява правата или и на двамата съвместно, като ще се знае, че има подсигурено жилище поне докато децата навършат 18 години. Не така стои въпросът, когато имаме съжители. Това са хора, които са решили да имат общо поколение и техните решения относно избора на жилище не са обект на изследване в съда. Съдът не се занимава с въпросите в кое жилище ще бъдат отглеждани децата, при какъв ред, при какви условия, при какви срокове, когато са решили да прекратят отношенията си. Другото важно нещо е, че не се изследват личните отношения между мъжа и жената, които са дали повод за тази раздяла, при което се крият много подводни камъни. Защото при хората, които се развеждат, се изследва целият семеен живот и цялото протичане на брака. Това изследване липсва в другите дела, когато съжителите решат да прекратят съжителството си.
- За какви точно подводни камъни става въпрос?
- Това, което наблюдавам, е, че първо хората, които прекратяват брака си подхождат с по-голяма отговорност към прекратяването на този съюз, докато хората, които са имали едни по-романтични представи за това как ще протече животът им, впоследствие се оказва, че водят много по-ожесточени битки, включително и в съдебна зала. Може би защото нормативно е ограничено полето на изследване на предмета на делото, тоест не се занимаваме със семейното жилище, не се занимаваме с личните им отношения и им казваме това са въпроси, които вие трябва сами да определите оттук нататък. Така те обикновено остават с мисълта,че все още някой някому нещо дължи, че все още има за какво да се говори, което е останало в миналото. А това за децата е огромно напрежение. Наблюдавам, че хората, които приключват съжителството си, след това имат много повече спорове от другите. Това е много опасно, особено за отглеждането на децата. Те не знаят докога майка им ще ги отглежда, докога баща им, къде ще живеят.
- Трябва ли според вас законодателят да уреди по-подробно този институт на фактическото съжителство?
- Според мен единственият законодателен дефицит към момента е липсата на официален регистър на фактическите съжители или на хората, които са избрали да живеят на семейни начала. Ако има такъв регистър, ще има и условия, при които те ще бъдат вписвани и отписвани от него. Така или иначе законодателят е дал редица варианти как да съжителстват хората, които искат да имат деца. Няма как самото фактическо съжителство да се приравни изцяло на брака и да се включи там уреждане на семейно жилище, уреждане на лични отношения, обезщетяване на недоволни, просто защото първо има общи правила по гражданските закони и второ - хората сами са избрали този начин на съжителство. Ако искат да имат по-голяма сигурност, биха могли да изберат да сключат брак. Бракът е единственият начин, при който при смърт на един от партньорите другият го наследява, тоест има огромно значение и при наследството, докато съжителите не се наследяват един друг. Само детето се води наследник, но не и съжителят. Съвсем нормално е да се предположи, че когато хората започнат да инвестират в общ дом, всеки прави някакви инвестиции, тегли кредити и пр. Получават се големи затруднения във връзка с управление на това имущество, когато единият партньор внезапно умре. Така че на въпроса дали трябва да се промени нещо в закона, аз бих отговорила отрицателно. Нужно е хората да имат по-широка култура и по-добро познаване на своите възможности. Ако някои разполагат с по два-три недвижими имота, в които биха могли да живеят, не би имало толкова голямо значение дали ще имат защитата на семейното жилище или не, защото винаги биха могли да изберат къде да живеят. Когато обаче материалните ресурси са ограничени, според мен е много по-подходящо да се избере формулата на гражданския брак, защото тя защитава по по-добър начин и имуществената общност, и децата, и това какво ще се случи при евентуалното прекратяване на този съюз. В рамките на гражданския брак вече има три различни режима и там законодателят е уредил за първи път от 2009 г. насам институтът на брачния договор, който би могъл да уреди бъдещите отношения между съпрузите така, както те намерят за добре с оглед да защитят имуществото си или да предвидят имуществените последици от брака и пак това ще се случва при по предвидими рамки. Дадено е като възможност и съпрузите да имат имуществен режим на разделност - това означава, че кой каквото си купи си е негово, който режим също се избира и се декларира при сключването на брака. И в този смисъл при всичките тези варианти хората, които биха избрали фактическото съжителство по-скоро трябва да са наясно какво може да им се случи.
- Казахте, че при раздяла на хората, които са били във фактическо съжителство, водят по-ожесточени битки в съда. Какво точно имате предвид?
- Едни от най-честите усложнения са разширяването на споровете върху бабите и дядовците. Това се случва и при прекратяването на брак. Недоволният от съдебното решение съпруг или пък съжител въвлича собствените си родители в спора и подава иск за лично време на бабата и дядото с тяхното внуче и отново се виждат в съда. Едва приключили производствата по раздялата, започват производства за лично време на баба и дядо, едно, две или три производства за домашно насилие. Следват за различни обиди, ситуации, в които единият не взел детето или го е взел един час по-късно - и това също се твърди, че е домашно насилие. Като цяло се разпалват все повече спорове и това приключва, едва когато децата пораснат.
- Какъв е вашият призив - хора, женете се?
- По- скоро: хора, информирайте се. Не знам да ли е фактор но при сключването на един граждански брак ние всички отдаваме дължимото на своите родители, които често забравяме и които все още са от поколението, свикнало, че хората се женят. Да, до Конституцията от 1991 г., която постави на равни начала децата, родени в брака и тези извън брака, бракът беше поставен в другата крайност. Тогава не е било възможно двама души да се регистрират заедно дори в един хотел, ако нямат брак. Били сме в другата крайност, от която сега се отърсваме, търсим себе си. Да, децата имат еднакъв статут, в този смисъл няма незаконни деца, но фактическото съжителство и бракът не са приравнени и са въпрос на избор. Има хора с различни професии и с различен ритъм на живот, които например прекалено много отсъстват от страната, за които по-подходящо да изберат другата форма, това е въпрос на личен избор. Но този избор трябва да бъде информиран.
- Задължителната медиация, която ще се въведе от следващата година, дали и как ще улесни точно тези раздели на хората, които са живели без брак?
- Медиацията е един много ползван институт от нас и сега и законът във вида, в който е приет ще допринесе за неговото популяризиране, но искам да изразя категоричното си задоволство, че медиацията по разводи и по спорове за родителски права остана с незадължителен характер. Тя е по препоръка на съдията. И сега нито един родителски спор, без значение дали е с брак или без брак не бива да бъде тласкан към събиране на доказателства, решаване и пр., преди да се елиминират всички възможности хората да се разберат сами. Ние самите като съдии ги подканваме към медиация три пъти в рамките на производството и едва когато видим, че те наистина не могат да се разберат, пристъпваме към съдебно производство. Медиацията ще бъде много полезна, за да свали напрежението от спорещите страни, да им разбие някои илюзии и е много подходяща, когато хората имат няколко вида спорове и повече на брой дела. С медиацията може да се постигне едно споразумение по повече дела.
- Дайте пример.
- Например, ако хората имат дело за домашно насилие, то обикновено предхожда бракоразводното или раздялата на фактическите съжители, висящо дело за родителски права, наказателно дело от частен характер за обида или клевета. Всичко това върви с едни и същи хора. А понякога и роднини се включват със сигнали в прокуратурата. Спорът обикновено е един – да, той има отражение в няколко клона на правото, но житейските отношения са едни и те могат да се разрешат с една медиация. Затова медиацията е много подходяща. А за жалост хората, които имат висящи дела за домашно насилие и родителски права едновременно, са вече много. Но медиацията не е подходяща за хора, които не могат да се гледат, които към дадения момент не могат да стоят в едно помещение едновременно. Това е опасно, затова е хубаво,че законодателят се отказа от задължителната медиация по разводите и родителските права. Тя не е подходяща при много тежки прояви на насилие в семейството като например блудство, средни телесни повреди, други посегателства – случки, за които хората трудно говорят пред непознати.
- По кои дела медиацията ще е задължителна?
- Законодателят изрично е предвидил кои са те - например делбите във втора фаза, спорове в етажната собственост. За жалост сегашната уредба ограничи кръга от хора, които имат право да извършват медиация. Надявам се, че това ще се промени. По действащата редакция, която влиза в сила догодина, това са хора само с юридическо образование, а дори в момента в Центъра по спогодби и медиация в СРС, който е най-старият в страната, работи с медиатори, които не са юристи, но са с огромен опит при решаване на спорове. От ключово значение е да има и друга експертиза при извършването на медиацията – психологическа, педагогическа, понякога техническа и инженерна, както и въобще хора с опит в извършването на медиации, които биха останали неправоспособни да я извършват само защото не са юристи. Може би правилното решение е да има екип медиатори с участието на юрист.
- Смятате ли, че ще има проблем с намирането на кадри?
- Да, защото юристите, които са на пазара, така да се каже, повечето са действащи адвокати. Приемането на медиацията от някои адвокати все още е малко трудно. Надявам се, че медиацията няма да се превърне в още един фактор за бавно правосъдие, защото хората виждат това - още една процедура, още едно стъпало. При всички положения задължителната медиация ще забави производството, ако не се сключи споразумение, защото физически страните първо трябва да отидат на медиация по определите видове дела и едва след това ще имат право на съдебен процес. По останалите видове дела както досега ние ще преценяваме кого да препращаме и кого не.
- Казахте, че ще забави производството, а ще го оскъпи ли?
- Що се отнася до бюджета на съда - със сигурност, защото съдилищата ще трябва да имат центрове за медиация, които ще струват пари.
- А за обикновения българин, който ще бъде потребител?
- За него също, защото самият факт, че ти няма да си решиш спора днес, а след 6 месеца, също ти го оскъпява. Хората искат бърз резултат за всичко. Но медиацията е средство за хора, които горе-долу имат еднакъв статус, еднакви ценности, култура и доходи. В България споровете често са между хора от два различни полюса. Няма как да споразумееш богаташа с бедняка, това не се случва - става само със съдебен акт. Няма как да кажеш на този, който не си е плащал парното 10 години, че трябва да си плаща сметките. Ако не го осъдиш, той продължава да не плаща.
Това е тя:
Родена е в София през 1977 г.
Завършила право в Юридическия факултет на СУ през 2004 г.
Работила като юрисконсулт 4 години
От 2009 г. встъпва като съдия
Била е младши съдия в Окръжен съд Пловдив
От 2012 г. е съдия в Софийския районен съд
Тереза Тренева
