Г робът на любимия на поколения комик Георги Парцалев пустее забравен, видя „Телеграф“.
В последния ден на октомври, когато се навършиха точно 33 г. от неговата загуба, едно свежо цвете не напомни за годишнината му. Вечният дом на звездата от „С деца на море“, „Неочаквана ваканция“, „Тримата от запаса“ и много други филмови класики се намира на видно място в Централните софийски гробища и въпреки че е непосредствено до голямата алея, стои неподдържан. От кумова срама са забодени три малки храста и една китайска пластмасова роза, за да напомнят на минаващите покрай него, че под черния паметник почива всенароден любимец.
Листа
На метри преди него се намира и гробът на Стоянка Мутафова, от чието рождение се навършиха 100 г. през февруари. През 2019 г. тя бе положена при голямата си любов – актьора и режисьор Нейчо Попов, на когото остана вярна повече от половин век. За разлика от Парцалев, който вече няма живи преки роднини, дъщерята на Госпожа стихийно бедствие Мария Грубешлиева явно често посещава мястото и не оставя вазата без свежи цветя. Така е и на паметника на звездата от НЛО Велко Кънев. Пред него бяха поставени червени и жълти хризантеми в бутилка от минерална вода, а падащите есенни листа са старателно почистени. Там обаче проблемът е друг – буквите на името му, издялани в камъка, са толкова избледнели, че трябва много внимателно вглеждане, за да ги разчетеш.
Кавал
Редовно почистван от шума е гробът на народната певица Стефка Съботинова, прочула се и в Холивуд с „Притури се планината“. Около мраморната част са поставени по един ред теракотни плочки, а накрая е зейнала дупка, в която може да попадне някой по-разсеян. Световна слава получи с хита си „Кавал свири“ и композиторът Петър Льондев – година преди той да си отиде, Лейди Гага я използва в свой биографичен филм. 4 лета след смъртта му обаче няма кой да му направи паметник, а още стои погребалният дървен кръст. Същото е положението и с други двама любимци от театралната сцена – Виолета Гиндева и Николай Николаев, познат като Бате Николай от „Сладкарница Захарно петле“.
Лео Богдановски
