- Г-н Георгиев, България избухна в гняв заради смъртта на 12-годишната Сияна. Какъв е вашият коментар?
- То рано или късно щеше да се случи – очакваше се. Ако не сега, то на по-късен етап. Ако това бездействие и равнодушие към случващото се по пътищата в България продължава, нещата могат да придобият още по-страшни размери. Не ме учудва. От години говоря за комплексни причини за непрекъснато влошаващото се състояние на движението по пътищата у нас. Не е нормално 50 милиона лева да струва един километър път – какъвто и да е релефът, каквито и да са материалите, наклоните – няма такъв път! 50 милиона лева при много по-ниски стандарти на живот! Краде се и накрая резултатът е, че имаме пътища, които спомагат за трагедии.
- Тази катастрофа може ли да е точката, от която ще започне дълбока промяна?
- Скептик съм. Никъде в Европа не се говори за купуване на изпити. Не се говори за некачествено обучение. Само в България има такива теми. По върховете явно никой няма интерес да въведе ред в тези безумия по пътищата. Ние предупреждаваме и сочим опасностите – ние, хората, чийто живот е минал в тази сфера. И идва някой бюрократ и казва, че ще се вземат мерки, но друг път. Точката на кипене е достигната. Просто нямам думи след тази поредна трагедия.
В участъка, в който загина 12-годишната Сияна, дни по-късно имаше поредна катастрофа.
- Пак ли само шофьорът ще е виновен?
- Разбира се. Шофьорът винаги ще е виновен. Съпътстващи причини няма. Несъобразена скорост. Това е. Всичко друго ни е наред – маркировка, организация, пътища, знаци – всичко ни е „шест“. Шофьорът и скоростта – това е. Няма друга причина. Всичко е чудо за три дни – възмущения, съболезнования... И после тишина. А трагедията със Сияна можеше да бъде избегната, ако пътят не бе в такова състояние.
- А кои са съпътстващите фактори?
- Вижте, този път е отвратителен. Ако тръгнем по него, ще видим колко излишни пътни знаци има, а там, където трябва да има – няма. От София до Плевен ще видим много контролни органи в храстите. Защото на тях целта им е да глобяват, а не да правят превенция. Актовете и фишовете са важни. В други страни целта е превенцията, а не санкцията. А чул ли е някой да е санкциониран собственик на път у нас? Кмет, началник на АПИ? Не. Недопустимо е надути административни структури да харчат огромни пари за служебни коли, за семинари, които, да си го кажем честно, са си просто банкети. А фонд „Труд и работна заплата“? Златни пътища щяхме да имаме, ако парите отиваха за тях. Основната дейност трябва да е поддържане на качествени пътища, а не издържане на администрация.
- От години водите битка за качествено обучение и успяхте да наложите дигитализиране на часовете по кормуване. Защо е важно това?
- Голямата битка, която водим, намери някакво изражение през последните месеци, но по типичен административно-бюрократичен начин всичко се развали накрая. Ще има дигитално обучение по кормуване, но няма как да се докаже дали часът е бил проведен. Целта на дигитализацията беше да се гарантира, че се провежда пълният брой часове по кормуване и че се правят необходимите упражнения – с което в крайна сметка да се гарантира, че бъдещият водач е подготвен и безопасен.
- Първо да уточним – откъде идва проблемът с качеството на обучението?
- Оттам, че вместо 31 учебни часа се дават около 15. Упражнения на магистрала с намалена видимост, извънградско, изпреварване, завои с наклон, спускане, изкачване – никой не ги прави. Има интерес това да не се случва, за да се предлагат евтини шофьорски курсове. А резултатът е нула. Искахме обучението да стане дигитално. И накрая държавата разработи система, която не е ефективна, защото няма как да се докаже, че курсистът е бил в автомобила.
- Как така?
- Ами така. Инструкторът може да напише, че курсистът е карал един час, а той дори не е бил там. Така беше и с хартиения картон, който се ползваше досега. Сега и с новата система – същото. Дигитално, но пробито.
- Каква е причината да се случва всичко това?
- Сивият сектор е основната причина. В нашия бранш около 90% е сив сектор. Това означава, че тези хора предлагат по-евтин курс срещу почти никакво обучение. А българинът иска евтино. Отива, взима го и после разбира, че е евтино, ама не е хубаво, но вече е късно. В момента от 900 учебни центъра около 110-120 работят по дигитален начин. Останалите - на хартия. Имат гратис до 12 юли по закон. Но защо се възползват от този гратисен период? Защо при налично дигитално приложение продължават на хартия? Защото искат да останат „на тъмно“, да не се вижда кого и кога обучават.
- Няма ли контрол за това?
- Няма, защото регионалните отдели на ДАИ (б.р. - ИААА) са в съдружие с недобросъвестните центрове. Затварят си очите. Имаме усилия отгоре – от министъра, зам.-министъра, шефа на ДАИ, но надолу всички бойкотират дигитализацията. Това са генерали без армия. Не могат да натискат подчинените си по места. Затова ще има лоши новини – инвалидизирани и жертви на пътя.
- А какво би могло да се направи?
- Да се глобява и санкционира. Да се дават на прокурор. В закона е предвидена глоба от 500 до 5000 лв. за некачествено обучение и лоша материална база. Но се санкционират само онези 10%, които са „на светло“. Актовете падат в съда. Обезщетенията се плащат от бюджета, а не от джоба на конкретния местен началник на ДАИ. И всичко си продължава. Сигналите, които подаваме, се игнорират. Защо? Заради корупция. Заради какво друго може да се затварят очи за сивите фирми, а да се тормозят тези, които са на светло?
- В крайна сметка победа ли е дигитализацията в този й вид?
- Относително да. Имаме уверение, че връщане назад няма да има. Дигитализацията остава. 90% от фирмите се надяват на отмяна, на ново отлагане. Не разбрахме защо имаше нужда от гратисния период до 12 юли, но го приемаме. Дотогава на пътя ще излязат 10 000 неподготвени водачи. Защо бяха нужни тези 5 месеца от февруари до юли? Това са 10 000 книжки без гаранция за качество. А дигитализацията ще даде възможност при една катастрофа с нов водач да проследим историята на обучението му – от записването до получаването на книжка. Сега само гадаем. Нямаме нищо черно на бяло. Обществото само слуша мълвата, че обучението не е качествено. Но никой не го е видял. Дигитализацията ще позволи всяка стъпка да се проследи. Тогава експертите ще могат да кажат: обучението е било добро, изпитът – също. И ще търсят причината другаде – в пътя, в дисциплината. Но сега най-лесното – вината е в обучението. И така не се поглежда пътят, знаците, ремонтите. А и сивият сектор е доволен. Няма как да се докаже, че курсистът е карал само 15 вместо 31 часа.
- А какво не е наред със самото приложение, което ще се ползва?
- В момента всичко е направено прекрасно – освен едно нещо, което обезсмисля всичко: трябва верификация на курсиста и инструктора за начало и край на всеки час. Това ще гарантира, че определени хора са карали, правили упражнения в точно определено време. Това е толкова просто – трябва лицево разпознаване. Както отключваш телефона си, така ще се активира и приложението. В началото на часа – Face ID. В края – също. И така няма начин курсистът да си е у дома, а да се води „в час“.
- Какви са аргументите срещу верификацията?
- Нарушавало се личното пространство и се събирали лични данни. В момента камери записват теоретичния изпит, камери записват и изпита по кормуване. За това нямат проблем. Но приложение да следи автомобила по време на кормуване и да доказва кой, къде, колко и как кара се оказва проблем. Това са нелепи аргументи.
- Борите се и срещу изискването за една година пауза между придобиването на книжка за камион и такава за камион с ремарке. Защо?
- Първо, България е изключение. Никъде в ЕС няма такова изискване. Няма логика в него, няма полезен мотив. Имаме обаче аргументи, че вреди. Представете си, обучаваме добре един кандидат да кара камион. Справя се отлично, минава изпит, взема книжка. След това една година чака, за да може да придобие право да тегли ремарке. Една година той работи като сервитьор или работник на строеж или каквото и да било друго напълно безсмислено. Защо не му даваме да започне да работи по професията, която желае? Какво печелим от това, че той една година ще губи уменията си? Защото точно това ще се случва. Ако не караш камион, губиш уменията си. Напълно безсмислено. И не само. Година по-късно започваме цялото обучение от началото. Отделно това нелепо правило уврежда и икономиката, защото транспортният бранш страда от недостиг на шофьори. Никой не печели от това изискване и то е напълно безсмислено.
- Настоявате и за отмяна на изискването за представяне на диплома за завършено образование като условие за придобиване на шофьорска книжка. Защо?
- Първо, да тръгнем от чисто човешката логика. Защо, за да караш кола, е необходимо да можеш да четеш и пишеш? Не е нужно, разбира се. Но е важно да си чел закона и да си разбрал правилника. С това съм съгласен. Но това са умения, които се добиват до IV клас. А изискването е до X клас. Защо? Няма логика. Ние не държим началното образование да отпадне като изискване. Но до Х клас няма логика. Няма в ЕС държава, която да има такова изискване. Няма го в Румъния и Гърция и затова и много български деца ходят там да изкарат книжка. След това вземат книжка у нас, защото КАТ няма как да откажат, след като са придобили правоспособност по законите на друга страна членка. Други пък просто избират да карат без книжка, което е наказуемо и неправилно.
- Припомнете какъв беше мотивът да се въведе това изискване?
- Мотивът за въвеждането беше, че член на комисия, инструктор, изпитващ влизаха на изпита и попълваха на неграмотния хартиената листовка. Той не може да чете – значи не може да посочи верния отговор. Но с дигитализацията на теоретичния изпит това отпадна. В момента съм категоричен, че неграмотен човек по никакъв начин няма как да вземе теоретичния изпит. Първо, тестът се генерира на мига. Само курсистът има достъп до него. След това курсистът е изолиран. Няма никой друг при него. Има видеонаблюдение в залата. И накрая има скенер за електронни устройства. Невъзможно е да се внесе телефон, слушалки, за да му диктува някой. Просто няма как да минеш изпита, ако не можеш да четеш.
- А каква е връзката с делегираните бюджети?
- Изискването за 10-и клас принуждава много деца да се записват на училище не заради образованието, а заради шофьорската книжка. Познайте дали тези деца дали реално учат, дали ходят на училище, дали се борят за знания и оценки, или просто фиктивно присъстват там в регистрите с цел да придобият накрая удостоверение за завършен Х клас, за да вземат шофьорска книжка. Кой печели от това? Училищата. Никой друг. Защото получават пари за всеки отделен ученик. И неслучайно отпор за предложеното от нас отпадане на изискването за Х клас идва най-вече от МОН. Не от МВР, на които въобще не им се занимава да проверяват дипломи, а от МОН.
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден е в София
- С дългогодишен стаж в подготовката на водачи както като инструктор, така и като собственик на автошкола за шофьори любители и професионалисти
- Изпълнителен директор на Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България (АКАБ)
Деян Дянков
