О чаква се пореден спор със Северна Македония, този път за личността на Марко Мърнявчевич, известен като Крали Марко. За това предупреди езиковедът от БАН проф. Ана Кочева. Тя изтъкна, че за българския произход на Крали Марко говори фактът, че самият той се е самоопределял като “трети цар на България”.
„Скопие пък определя крал Марко като “последния цар на Македония”, докато сърбите го считат за “сръбски цар”. Историческите документи впрочем са тези, които би трябвало да разрешават спорните въпроси между историци. А такива има предостатъчно“, каза тя. Проф. Кочева изтъкна, че за българския произход на краля на Прилеп свидетелстват редица летописци и хронисти от по-старо време, сред които Константин Михайлович, Йоан Музаки, Сфранцес, Теодор Кантакузин, Йосиф бен Йошуа, Филип Лоренц и други, които го сочат като „български княз“.
Според езиковеда не се отчита особен напредък в работата на двустранната историческа комисия. Такова било мнението и на самите участници в нея.
След последното заседание всъщност беше оповестено, че има обща позиция за препоръката по отношение на епохата на цар Самуил, но не е ясно дали тя ще намери отражение в учебниците и кога ще стане това. Комисията заседава в продължение на два дни в Скопие в началото на април.
Тогава бе заявено и че ако остане време, ще се обсъди въпросът и за личността на Гоце Делчев. На 12 и 13 май в София предстои поредно заседание на историческата комисия и тогава ще бъде разгледано съдържанието на учебниците от XIII-XIV век.
На 28 март след среща с премиерите на Северна Македония, Черна гора и Албания министър-председателят ни Кирил Петков изтъкна, че има „огромен напредък“ след заседанията на работните групи между България и Северна Македония.
Още в края на януари пък, след срещата в Скопие Петков изтъкна, че няма да сменя състава на историческата комисия по спорните въпроси с Република Северна Македония.
Яна Йорданова
