Н а Задушница мъртвите излизат в отпуск. Трябва да ги почетем, като занесем освен череши, но и вино, варено жито и соленки на гробовете. Това заяви пред „Телеграф“ отец Георги Гелеменов, който от дълги години служи на Централните софийски гробища. В събота е втората за годината Задушница, която се пада в навечерието на Петдестница и затова всяка година е на различна дата.
„Задушниците винаги са в събота. Тази идва от еврейското „шабат“, което значи „почивка“. Тогава и мъртвите излизат в отпуск, за да се порадват отново на земния живот. Много хора твърдят, че сънуват близките си на Задушница. Душите им кръжат около нас и ни подсещат, че са безсмъртни и че трябва да им се отдаде необходимата почит. А душата е като диск, върху който е записан целият живот на човека. И когато отиде на Съд горе, й прожектират живота като на филм, трябва да отговаряме. Съобразно от нашите действия получаваме своята отсъда за делата си“, допълни отецът. По думите му на гроба се носят традиционните подавки – вино, хляб, варено жито, някакви соленки и сладки. И, разбира се, череши, откъдето е дошло името. Едно време хората носили и житни семена и са ги поръсвали върху гроба, а като изкласят, новото зърно се е употребявало за ритуални цели. „Хлябът е символ на тялото Христово, а виното на кръвта му. Около този ден има много заблуди, които аз наричам „бабешка библия“, като например, че една година след смъртта на човек не бива да се ходи на гроба и да се вика свещеник. Напротив, на Задушница може да се направи срещу 60 лева пълна панихида, ако съвпадне с деня, в който човекът е починал“, допълни Гелеменов.
На Черешова задушница се ходи на гробищата или рано сутринта, веднага след изгрева на слънцето, или вечерта, точно преди то да залезе. Преди да тръгнат от дома си, опечалените близки трябва да оставят прозорците отворени, за да не останат душите на починалите им близки там. След като се тръгне за гробищата, не бива никой да продумва и дума, за да не бъде смущаван покоят на душите на мъртвите. Занесена на гробища храна се раздава докрай и не се връща, но не се изоставя, за да не бъде омърсена от животните. На гроба не се яде, особено от черешите, преди да бъдат подадени за мъртвите.
Старо поверие гласи, че ако прелети пеперуда, докато хората на общата трапеза се хранят, значи душата на мъртвия е дошла да навести близките си. Затова се оставя празен стол на масата, за да има място за починалия. На много места в България от обредното жито се дава първо на кокошките, за да не умре друг човек от семейството. В някои региони на страната на Черешова задушница се боядисват червени яйца, които също се раздават за „Бог да прости!“
Интервю с отец Георги Гелеменов очаквайте в сряда в приложението на вестник "Телеграф" „Вяра и чудеса“.
Константин Събчев
