- В столични храмове ще има пунктове за дарения
- Във Великия пост сме, има още по-голяма нужда да помагаме на хора в беда
- Гоним зло с кукери, а не обръщаме внимание на същественото за душата
- В столични храмове ще има пунктове за дарения
- Във Великия пост сме, има още по-голяма нужда да помагаме на хора в беда
- Гоним зло с кукери, а не обръщаме внимание на същественото за душата
- Отче, църквата ни се включи в инициативата за подпомагане на бежанци от Украйна, как храмът ви ще участва в това благородно дело?
- Църквата не може да конкретизира и определи дадени средства или дарения за хора в Украйна и затова се обърнахме за съдействие към Българския червен кръст. Те имат подразделение в Украйна и затова помолихме да се свържат с нуждаещи се там и да преценят от какво имат нужда тези хора. С епископ Поликарп и духовния надзорник архимандрит Евтимий се срещнахме с ръководството на БЧК и обсъдихме тези въпроси. Стана ясно, че Българската православна църква може да предостави за подслон на нуждаещи се в пет манастира в околността на София 80 места. Там бежанците могат да бъдат обгрижвани и могат да пребивават известно време. Целта е да живеят спокойно и уютно, докато случващото се в Украйна има благоприятно развитие.
- Пет манастира могат да подслонят 80 души, така ли?
- Точно така. Става дума за Обрадовски, Драгалевски, Църногорски, Ресиловски, Кремиковски манастир, които да са близо до София, за да е удобно на хората за придвижване, ако се наложи да подават заявления за документи и други неща. Но нека отбележа, че това е само за рамките на Софийска епархия. Освен това е предвидено в почти всички столични храмове и духовни околии да се поставят специални каси, предоставени от БЧК, в които да се събират още средства от миряните. Те ще бъдат в помощ на бежанците. Самата митрополия е предвидила да подпомогне нуждаещите се с още средства, дрехи. Който иска, може да дари в софийските храмове, където ще бъдат изградени и пунктове.
- Как могат да се възползват нуждаещите се? Трябва да потърсят помощ директно в посочените манастири или до БЧК?
- Голяма част от нуждаещите се са се свързали с Украинския червен кръст, който комуникира с нашия. От там става ясно кой от каква нужда има, къде могат да се настанят.
- Защо се включихте в инициативата, притеснява ли ви разделението в обществото дори по темата за войната в Украйна?
- Разделение винаги е имало. Сега има още по-голяма необходимост да се помага на хора в беда. А и вижте, че тази тежка ситуация съвпадна и с периода, в който Българската православна църква отбелязва Великия пост, в който с голяма грижа и внимание трябва да се отнасяме към ближните. Това трябва да става със смирен дух, на молитва и покаяние. Нека бъде с прекрасен завършек, за да си проличи колко сърдечни можем да сме към останалата част на обществото, която страда и има нужда от помощ.
- Означава ли това, че не са случайни тези изпитания - две години живеем в пандемия, сега война? Защо ни се случва всичко това?
- Често хората, които идват в църквата, ме питат защо точно на тях се случва дадено изпитание. Всички имаме трудности и проблеми, това е всекидневие, естествена част от живота. Въпросът е как се отнасяме към тях, как ги преодоляваме - дали подхождаме с оплаквания, търсим съчувствие, или се изправяме пред проблема и търсим Божията помощ, за да преодолеем препятствията.
- На какво трябва да ни научи този пост? Как трябва всъщност да преминем по-леко през трудностите?
- С искрена и чиста молитва, която съвпада с Великия покаен пост, за душевното извисяване и издигане на човека, което е потребно за спасението ни и за вечен живот. Чрез молитва и благородно дело ще се доближим до Бога.
- Какви са впечатленията ви - българинът е по-религиозен или по-скоро суеверен?
- Ако трябва да се погледне статистически, църквата е религиозна. Но в същото време е податлива на езически и суеверни влияния. Това се е наложило във времето при хората, превърнало се е в традиция, станало е част от бита им. Гоним злото с кукери, слагаме червен конец против уроки, това показва, че като цяло човек е религиозен, неговата душа е такава, но не обръща достатъчно внимание на това да се запознае кое е потребно и съществено за него. По-скоро се ръководи от това какво е казал някой, че нещо е останало от дедите ни, не мислим обаче има ли смисъл, каква е същността на това, което правим. Някои такива традиции са с цел за здраве, да гоним лошото, за късмет. Същността, която проповядва църквата обаче, е да въздигне душата на човек към Бога, за връзката му с него, на човека с човека. Евангелието ни учи, че когато искаме да се доближим до Бога, трябва да го правим чрез хората. Ако бъдем добри помежду си, да се отнасяме с любов към другите, осъществяваме връзката с Бога. Това е начинът. Каквито и огньове да палим, каквито и конци да носим, това е само за насита на окото. То не носи истинската потребност на душата.
- Не търсим ли обаче близостта до Бога само когато ни сполети нещо лошо? Май тогава се сещаме да влезем в църква и да запалим свещ.
- Голяма част от обществото търси помощ от Бога, когато има нужда. Това е нещо интересно, защото хората са в нужда непрекъснато. През ден ни се случва нещо, което ни насърчава да търсим Бога. Естествено е да реагираме по този начин, така е устроен светът, че непрекъснато имаме нужда от Бог, не можем без него.
- Влизат ли обаче младите хора все повече в храма?
- Да, за наша радост голяма част от младите хора имат духовна връзка с Бога и много по-чест се отбиват в храма, търсят необходимостта да контактуват със свещениците, питат как да се отнасяме един към друг.
- Свещеникът е всъщност духовният лечител, лекарят на душите,съгласен ли сте?
- Той не е лечител, по-скоро е онзи, който прави връзката между хората и Бога, като светите апостоли, които Бог изпраща, за да благовестят, да разкажат кой е всъщност, какво е делото му. Не само да лекуват, те се молят, но не са телесни лечители, а духовни.
- Защо обаче все по-малко хора у нас избират да станат свещеници? Проблемът е отдавна, оказва се, че са четири пъти по-малко от църквите. Защо се получава така?
- Причината не е една. Проблемът никога не е бил в заплащането. Имало е време, в което са получавали много под минималното, но пък е имало много свещеници. Няма конкретна причина. Голяма част от проблема сега е атеистичният режим, много от хората нямат религиозна необходимост. Все по-малко са хората, които искат да отдадат живота си на това. Но според мен е временен процес, смятам, че подлежи на промяна и според мен скоро ще се промени.
- За призвание ли става дума?
- Разбира се. Бог е избрал от много хора, които са слушали неговите слова, но е имало призвани, които след Възкресението и Възнесението на Спасителя се включиха в числото на 70-те. Например свети апостол Павел не е бил непрекъснато с Христос, но е един от най-ревностните му защитници и проповедници. Всичко е въпрос на призвание.
- Как да съхраним себе си в такова време, когато братски народи воюват, обществото е разделено, цари омразата? Възможно ли е това, отче?
- Воюват, защото не са чисти в сърцата си. Не искат да останат чисти хора, вълнуват ги други неща. Въпросът е да запазим чистотата в себе си, онази детска чистота. Всичко е преходно, нека оценим всичко, което е стойностно. Нека живеем с любов, с търпение, молитва и покаяние.
Визитка:
-Роден е в гр. Дупница през 1989 г.
-Живял е в село Сапарево, от където са родителите му
-През 2004 г. постъпва в Софийската духовна семинария
-Продължава образованието си в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”
-От 8 февруари 2017 г. е ръкоположен за дякон от Бранитския епископ Григорий (сега Врачански митрополит), а на 8 септември 2018 г. за свещеник от Белоградчишкия епископ Поликарп
-Назначен е за енорийски свещеник в храм „Рождество Богородично” в кв. „Лагера“ в София
Монитор
