- Г-н Димитров, колко са украинските бежанци, настанени в хотели у нас?
- Мога да кажа колко са влезли и колко са останали. От началото на бежанската криза до момента са влезли 81 500 души, а на територията на България са останали 47%, или 38 000 души. По-голямата част от тях са настанени в хотели.
- Къде са съсредоточени бежанците?
- Основните места, където има бежанци, следват логиката на транспорта от България до Украйна – Варна-Одеса, София-Киев, Варна-Киев. Това бяха транспортните линии. Съвсем нормално е във Варна да са дошли най-много бежанци. Там са настанени около 4500-5000 души.
- Кога се очаква хотелите да започнат да получават помощта от 40 лева на настанен човек?
- В края на всеки месец тази помощ ще бъде отчита и плащана.
- Какви документи ще трябва да представят хотелиерите, за да могат да получат помощта? Трябва ли бежанците да са получили статут?
- Мога да говоря по общата рамка. Общата рамка, която беше съгласувана, е следната: до 31 март за всеки един украинец или гражданин, който бяга от война, влязъл на територията на България след 24 февруари, ще бъде заплатен престоят му в размер на 40 лева без ДДС. В тази сума са включени и таксите за държавата – говорим за туристическия данък, те не са освободени от такъв. Но до 31 март помощта ще се изплаща на общо основание. За да няма неправомерни действия от страна на недобросъвестни собственици на места за настаняване, ще бъде направена проверка през гранична полиция за това кога е влязло лицето, дали е било преди това тук, да не е настанено на две места, останало ли е в хотела. След 31 март ще бъдат настанявани само хората, които имат подадено заявление за хуманитарен статут, или тези, които са потърсили временна закрила. За тях ще бъде плащано, иначе вече всеки може да настанява когото си реши, но на добра воля. Хората, които нямат подадени документи за получаване на статут, няма да бъдат финансирани от страна на държавата.
- Държавата като че ли се забави с действията, които трябва да направи.
- Тук директно ще ви опровергая. Държавата не се е забавила нито един ден. Това го гарантирам, понеже бях част от щаба, отговарях за настаняването. Ние от ден първи работим по тези неща. Бяхме подложени на бежански натиск, който никога досега не е оказван. За цялата сирийска криза ние имахме около 31 000 души, които бяха дошли у нас в рамките на една година. Тук за десет дни дойдоха два пъти повече. Няма структура, която да реагира за два дни. Всичко беше направено възможно най-бързо. Бях част от всички процеси и мога да ви кажа, че работехме на 110% всички институции.
- 40-те лева за хотелиерите ще бъдат ли достатъчни, за да бъдат покрити техните разходи?
- Те са определени като величина след няколко наши стъпки. Стъпка номер едно беше да видим колко пари дават в съседните държави. Оказа се, че държавите около нас дават сходни средства за всеки един бежанец. Стъпка номер две беше да сондираме мнения на хотелиерския бизнес колко му излиза престоя на един човек при него. Тук не говорим въобще за печалба. Говорим за покриване на нужди. Програмата е ориентирана за до трима души в стая. Предвид студения сезон, предвид това, че самите хотели не са отоплени – повечето от тях са предвидени за летен туризъм, е съвсем на ръба на стойността на това, което хотелиерите ще платят. В момента се изработва механизъм по какъв начин да бъдат хранени бежанците, така че те да получат възможно най-добрата храна. За да не се получава хитруване от страна на хотелиерите да ги хранят по-некачествено. Ще има менюта, те ще бъдат съобразени и с хората със специални потребности, които имат например глутенова алергия или диабет. Така че ще бъде помислено и за това.
- Откъде ще дойдат тези 40 лева?
- Първо, гледаме да напълним държавните бази. Това трябва да е пределно ясно на всички. Там имаме около 10 000 легла. Когато те се напълнят, почваме централно да пълним хотелите. Разбира се, вече има хора, които спят в хотелите, но те се отчитат сами. Бюджетът ще бъде разпределен от буферите, които имаме. Но най-вероятно, даже съм почти убеден в това, тези средства ще бъдат финансирани от Европейската комисия, тъй като има такъв механизъм. Тоест държавата няма да даде наши средства за издръжката на тези бежанци.
- Значи няма ощетени български граждани? Защото виждаме, че в социалните мрежи има много коментари защо не дават на българите по 40 лева, а дават на чужди граждани.
- Наистина, няма ощетени. Всичко ще бъде с европейски пари. Относно тези, които коментират. Нека имат предвид, че тук става въпрос за човещина. Не знам човек, който да се съгласи да си остави дома да му го взривят и да загуби всичко, което е градил с години, а пък да му дадат три месеца по 1200 лева и да е съгласен. Тук говорим за една инвестиция в имиджа ни пред Европа. Говорим за една инвестиция, която е чисто човешка. Защото, ако тези хора останат тук, те ще помогнат на икономиката ни, те ще помогнат за решаване на демографския ни проблем, който е много сериозен. Те ще помогнат България да придобие по-друг вид. Представете си, ако дойдат 600 000 души, от които 100 000 деца. Те ще се интегрират, ще останат тук. Това са интелигентни хора, хора с високо технологично развитие. Така че това е една инвестиция със средства на Европа и аз не виждам нищо лошо в нея.
- Предвижда се престоят на бежанците в хотели да е до три месеца. Какво ще стане с тях след това?
- Да, срокът е до три месеца. Трябва да вземем решение какво впоследствие да правим, тъй като идва летният сезон и ще намалеят местата по хотелската база. Работи се много активно – да бъде създадена платформа, всички работодатели да си подават там обявите и бежанците да кандидатстват там. Хубавото на временната закрила е, че в момента, в който бежанците си намерят работа, те отпадат от издръжка на държавата и си отиват на издръжка на работодателя. Така че нашата идея е да ги интегрираме максимално бързо. Ние сме от малкото държави, които не направиха палатки и фургонни лагери по границите. Напротив, показахме едно много добро отношение.
- Казахте, че сте говорили с бранша какви са им разходите по настаняването. Какво казаха хотелиерите, ще им стигат ли тези 40 лв.?
- Зависи от категорията на мястото за настаняване. Нека да избягаме от идеята, че ги пращаме на курорт. Напротив. Това си е леглова база. Така хем ще помогнем на туризма да си стъпи на краката, тъй като очакваме слаб сезон, хем ще помогнем на всички 160 000, работещи пряко, и на 250 000, работещи непряко в този сектор. Хем ще помогнем на бежанците. Сега имахме оферти за 20 лева от хотели с една звезда, имахме и за 180 лева от петзвездни хотели. Няма какво да коментираме дали ще пратим човек в петзвездния хотел. Не, няма да го пратим. Така че 40 лева беше една приемлива сума, около която браншът е обединен.
- Самите хотелиери казват, че висококатегорийните хотели не са склонни да приемат бежанци, защото не могат да си покрият разходите.
- Ние също не искаме висококатегорийните хотели да приемат бежанци. Те са бежанци, те не са на курорт.
- Какви са очакванията ви за предстоящия летен сезон? Какви и колко туристи ще изгубим?
- Моите очаквания са, че ще загубим туристи, да. Не искам да говоря с числа. Застрашени са туристите от Беларус, Русия, Украйна, както и от Молдова, понеже е близо до военни действия. Очаква се отлив и на туристи от Румъния, защото, когато до теб се води война, не мислиш много за почивка. Но може да бъде увеличен туристопотокът от страни около нас – от Сърбия, Македония, от Турция дори бих казал. От Полша имаме засилен интерес. Сега основното, което трябва да правим, е да промотираме България като безопасна дестинация. Това е много важно. В немски медии на мястото на Румъния бяха сложили България, което ни приближава към конфликта. В момента трябва категорично да покажем, че тук е спокойно, че няма никаква опасност. Да дадем добър сигнал. Това е посланието, което трябва да изпратим. Ще направим обиколка, на която ще се съобщи, че всичко е наред. Трябват активни действия. Със сигурност има застой в резервациите, което е нормално. Западните държави изчакват да видят конфликтът докъде ще стигне.
Това е той:
Илин Димитров е председател на Комисията по туризъм в Народното събрание
Избран като депутат с ПП „Продължаваме промяната“
Роден е на 11 септември 1983 г. в Добрич
Завършва езикова гимназия с немски език
Има три бакалавърски степени от три университета и магистратура
Университетски преподавател и предприемач в областта на туризма
София Симеонова
