- Проф. Зафиров, вие сте най-големият ни спец по безпилотна летателна техника, а дроновете са ключови за войната в Украйна. Един дори по мистериозен начин се озова чак в Загреб. Как е възможно това?
- За мен това е провокация. Това е дрон Ту-141, който някои специалисти твърдят, че днес се ползва само от украинската армия. Според мен няма начин и руснаците да го нямат. Инцидентът обаче безспорно е много сериозен. Този апарат е прелетял над няколко страни - членки на НАТО, и не е бил прихванат и свален. В същото време става дума за много несъвършен и примитивен дрон. Той не подлежи на дистанционно управление и следва предварително зададен курс. Такъв дрон да стигне от Украйна до Хърватска поражда много въпроси. Не искам да спекулирам, но на фона на това, че НАТО няколко пъти заявява, че няма да се намеси във войната, ако не бъде атакувана страна членка, този дрон може да е пратен от някой, който силно би желал НАТО да бъде въвлечен във войната.
- Сериозно впечатление правят и турските дронове „Байрактар“, с които разполагат украинците. Могат ли те да обърнат войната?
- С тези дронове Турция показва огромен напредък. Силата на тази техника, която ще става все по-използвана при военни конфликти, е, че тя нанася много сериозни поражения, значително по-високи от собствената си стойност. Достатъчно е този дрон да унищожи дори един танк и той вече си е изплатил цената. Ако имате много такива дронове, де факто нямате нужда от хора. Така армиите пестят от обучение на персонал, спестяват си риска за живота им и много пари за заплати. Докато дрона го пускаш и няма загинали. Ако го свалят, един дрон струва по-малко от ракетата, с която е бил свален. Говори се, че украинците са платили 69 млн. евро за 4 комплекта „Байрактар“. Един комплект се състои от наземна станция и два дрона. Скъпото е станцията. Дроновете са евтиното.
Вече има свалени такива дронове в Украйна, но те лесно могат да се заменят. Важното е станцията, която ги управлява, да е непокътната, както и военните, които са обучени да работят с нея. Но със сигурност това е бъдещето. Ако имате 200 дрона, а ви нападнат с 200 танка, то вие де факто имате предимство. Ударен танк или самолет значи убити танкисти и пилоти. А загубен дрон – това е просто консуматив. Но това е тъмната страна на дроновете, която не ми е приятна. Аз бих искал те да се използват най-вече за граждански цели и да правят живота ни по-лесен.
- Затова ли бе необходимо да се създаде нова наредба за гражданските дронове у нас?
- Да. Тя е важна най-вече от гледна точка на безопасността на пилотираните летателни апарати, пътническите и товарните самолети, както и за безопасността на хора и обекти на земята. В момента полетите с дронове са все още твърде малко, независимо че примерно в България има около десет хиляди дрона. Все още те не летят едновременно и с огромна честота и на места, където да създават сериозни проблеми. В дългосрочен аспект обаче е добре да се въведе ред във въздушното пространство, защото ще дойде ден, в който безпилотни летателни апарати ще са многократно повече от днес. Всъщност ще дойде ден, в който ще са повече от пилотираните и ние трябва да сме готови за това да няма конфликти и сблъсъци между едните и другите.
- Откъде знаем колко дрона има сега в България?
- Посочвам числото 10 000 с много голяма възможност за грешка поради факта, че основно се базирам на броя търговски продажби. От тях колко летят и колко не се използват активно, няма как да знаем... Но постоянно се продават. И това е една грешка от повечето ползватели, които смятат, че като си купят дрон, и си решават проблема. Но този дрон трябва някой да знае да го управлява. Това не е играчка, това е нещо, което изисква внимание и умения. Неслучайно в сервизите ще видите колко много ползватели ги чупят, удрят и т.н.
- Какви са ограниченията за управление на дрон?
- В момента има забранени зони, където дронове не могат да летят. Отделно в момента е разрешено полети да се правят само в т.нар. пространство, което има видимост. Иначе казано, имаш право да управляваш дрона само на разстояние, на което физически го виждаш. Ако дронът излезе от зоната на видимост, това е нарушение. Или другото, което е, да се създаде някаква зона, която да бъде отделена само за полет на дронове. Сега в момента вече се подготвя законодателството за европейската общност и от началото на следващата година трябва да влезе в сила, при което има отделни зони, в които летят безпилотните летателни апарати, но могат да минат и пилотирани летателни апарати. Така че това ще бъдат нови моменти, но така или иначе ясно е, че няма как дронове да летят навсякъде. Ограничения със сигурност ще има.
- Какво е съотношението между пилотирани и непилотирани летателни апарати в момента?
- В момента, ако кажем, че е едно към десет, е приемливо. Но говорим за това, че не след дълго време ще стане едно към сто и повече.
- За кои дронове ще се изисква квалификационен курс?
- По принцип от 250 грама нагоре трябва да има разрешително операторът. Дроновете под 250 грама са сравнително леки и трябва да се управляват само в зоната на видимост. Освен това не трябва да се управляват над зони, където има хора или някакво имущество. Оттам насетне всичко нагоре ще изисква по-висока степен на квалификация. Колкото повече се увеличава масата на дрона и сложността на задачата, толкова повече ще са и изискванията за квалификация.
- Кои са дроновете с най-голяма маса, които се използват в момента?
- В този момент аз не знам да има дронове за гражданска употреба по-тежки от 25 кг.
- За какво се използват такива апарати?
- Те могат да носят много висококачествени камери за заснемане на видео от въздуха. Могат да носят и техника за спасителни операции.
- Има ли България потенциал все повече бизнеси да започнат да използват дронове при различни свои дейности?
- Не, защото нямаме законова база за движението в България. В момента това е един доста сериозен спор и аз ще бъда благодарен, ако можем още веднъж да представим гледната точка на индустрията. Законодателните органи казват – ние какво ви пречим, вие си развивайте бизнеса. Е, как да го развиваме, като не знаем какви са изискванията? Кой бизнесмен би купил дронове, които после да се окаже, че не са подходящи за законодателството в България? Американците преди три-четири години въведоха свои правила, но под натиска на местните производители на дронове. Те казаха така – ето, сега ние започваме нещо да правим, но вие първо трябва да ни дадете законовата основа. И ето - в момента има 1 700 000 регистрирани дронове в Щатите и неколкостотин хиляди оператори.
- Докъде стигна развитието на бизнеса с доставки чрез дронове? Ще видим ли това скоро у нас?
- Доставки в момента има основно в държави, където законодателството е решено в тази посока. В момента в Европа това се подготвя, но все още, ако тръгнете от една държава в друга да носите пратка с дрон, не виждам как ще стане. Просто не е регламентирано. Между другото европейската общност като цяло и отделните държави силно подкрепят развитието на дроновете, защото това във всяка едно отношение ще бъде добро решение за превоз на товари, на хора и т.н.
Но е необходимо да мине време, докато всичко това се установи. Моите очаквания са въздушните таксита, т.е. дроновете, които ще превозват хора, да изпреварят автономните автомобили, защото там е много по-сложно да направиш наземната инфраструктура.
Докато при дроновете идеята е те да летят между отделни точки, откъдето впоследствие с автомобили ще се извозват хора и стоки до крайната дестинация. В момента Норвегия и Швейцария са много напред в развитието на транспорта чрез дронове. Поляците доста добре работят в тази посока и може би те са най-добри в момента в европейската общност.
- Казвате, че законодателството в ЕС изостава. Какво трябва да се предприеме, за да се коригира това?
- До голяма степен полетите в зоната на видимост са вече добре законово урегулирани. В момента се подготвя нормативната база за полетите за т.нар. специфични операции, за които трябва предварително да си поискал разрешение от законодателните органи и те да са ти разрешили като оператор на дронове да можеш да изпълняваш такива операции. Това ще са и полети извън зоната на видимост, т.е. операторът няма с очите си да вижда дрона. Той ще е много далеч. А що се отнася до лиценза, представете си сега как е в автобусните превози.
Аз не мога утре да направя фирма и да започна да возя пътници. Искат се лицензи, искат се условия. Същото и с дроновете ще е. Ще има фирми, оператори, които ще са лицензирани за такива операции. Следващото са т.нар. сертифицирани операции, които са като сегашните самолети.
В момента, ако един самолет няма типов сертификат за полети, той не може да оперира в пространството на Европейския съюз. А това означава да минеш през всичките тестови полети и т.н., да докажеш, че това, което ти претендираш, че твоя самолет притежава, съществува.
Правила трябва да има и всъщност това е един шанс за България – ако ние малко по-чевръсто действаме, можем да бъдем не от първите, но от тези в златната среда в развитието на транспорта с дронове. Ако се действа бързо, ще може да се запази пазарът ни поне частично от неминуемото нашествие на чужди оператори, които ще искат да завземат българския пазар.
- А какво трябва да се направи във връзка с бъдещия увеличен трафик? Ръководство „Въздушно движение“ ще може ли да се справи?
- Трябва да се направи еволюционно изменение на съществуващото положение. Има документи на европейската общност, които казват – тук не трябва да се гледа на това, което е съществуващото като стандарт, а трябва да се предлагат нови стандарти и методи. Една от тези технологии и методи е как и по какъв начин летателните апарати и пилотираните средства да обитават общо въздушно пространство и автоматично да избягват т.нар. стратегически конфликти.
Тоест, когато даваме заявка за един такъв полет, да се знае, че той няма да има конфликт с някой от тези, които преди нас са подали такава заявка. В същото време, ако поради някакви причини стане така, че наблизо има безпилотен летателен апарат, трябва да се знае кой какво прави, за да избегне сблъсък.
Всичко това не може вече да става с намесата на един ръководител полети, защото представяте ли си при бъдещото увеличение на броя на дроновете, това значи все едно половината население на България да станат авиодиспечери.
Това е той:
Професор в Института за космически изследвания и технологии към Българската академия на науките (ИКИТ-БАН)
Водил разработката на различни безпилотни апарати
Част от екипа, който разработва правилата и регулациите за използване на дроновете в България
Летец
Деян Дянков
