К ъщите в селата масово са без защита от мълнии. Само 2% от тях имат гръмоотводи. Това обясни пред „Телеграф“ инж. Ернесто Нориега Стефанов. Той изтъкна, че в градовете ситуацията е по-добра, но мълниезащита имат само сградите, които са ново строителство. Много от старите също нямат такава.
„През последните години много обекти се санираха, затова и им бяха поставени гръмоотводи. Само че на места работата е на много ниско ниво. Натъкваме се на какво ли не - използват се най-евтини материали, изпълнението е некачествено, проводниците не са поставени на точното място“, коментира Нориега.
„Имайте предвид, че в САЩ годишно загиват над 500 души от мълнии. Това е втората причина за смъртността след наводнения там.
Проблемът е голям и трябва да се говори за него. Може да се подготвят книжки например и в тях да има съвети към децата как да се предпазват, но не се прави нищо по въпроса“, каза още експертът.
Деканът на Електротехническия факултет в ТУ-София проф. Валентин Колев пък уточни, че според Закона за устройство на териториите и наредба 4 всички високи сгради в градовете са задължени да имат мълниезащита.
„Колкото по-висока е една сграда, толкова по-висока зона за защита трябва да има. По този начин можем да кажем, че и близкостоящите сгради са защитени“, обясни проф. Колев. Той уточни, че има различни видове предпазване, които се изпълняват с т.нар. мълниеприемници. Единият начин е заземяване с активни мълниеприемници, които са с изпреварващо действие. Те имат способността да привличат мълниите и да паднат върху тях, а не встрани, където може да бъдат поразени хора или други обекти. Другият начин е използването на мрежа, изпълнена с арматурно желязо. Тя се полага върху плоски покриви.
„Винаги съм казвал и на студентите, че каквато и да е инсталацията, тя няма 100% защита. Такава има само т.нар. Фарадеев кафез, който е метален. Но е невъзможно да поставяме такъв на всички сгради и съоръжения, затова се използват тези мълниеприемници с изпреварващо действие или мрежата, за които споменах“, каза още проф. Колев.
Климатологът проф. Георги Рачев пък изтъкна, че България е градобитна държава. Градът пък винаги е свързан с появата на купесто-дъждовни облаци, където са мълниите. Техният максимум е през май, юни и началото на юли.
„Визуалният ефект е светкавицата, а звуковият - гръмотевицата. При една гръмотевична буря можем да имаме и над 2000 мълнии на час. Например при преминаването на един студент фронт у нас на територията на страната понякога са отбелязвани и над 20 000 мълнии“, каза той. Проф. Рачев изтъкна, че най-рискови като райони са Западна България, Предбалканът, Добруджа и т.нар. огърлица, която се образува в западната част на Горнотракийската низина.
„Става дума за Хисаря, Септември, Асеновград и продължава в източна посока към Димитровград. Морето е сравнително по-безопасно, но пък има добри мълнии вътре в него. Там се наблюдават и единствените у нас морски торнада - те са малки и са за минути“, коментира още климатологът.
Съвети: Ако сте в полето - клекнете ниско долу
„Ако сте в полето, е най-добре при мълнии краката трябва да са максимално събрани и да клекнете на по-ниска точка“, посъветва проф. Валентин Колев. Той изтъкна, че ако влезем в лек автомобил, реално е по-безопасно за нас, тъй като заради гумите има определена изолация.
„Защитата не е пълна, но е по-добре да сте в кола, отколкото навън. Що се отнася до дърветата, те също са вид изолация. Но са с много висока степен на влажност - над 50%, така че стават проводими“, обясни проф. Колев. Той изтъкна, че при кълбовидни мълнии пък е най-добре хората да затворят прозорците в домовете.
Средно по двама на година загиват
Средно по двама души на година загиват, след като са били покосени от мълнии. Това сочи статистиката за последните 30 години, каза климатологът проф. Георги Рачев.
„За съжаление българските градове дълги години нямаха нормална мълниезащита, да не говорим за откритите местности, където обикновено се случват нещастните случаи. Те са най-вече при рибари, пастири - хора, които са излезли сред природата. А от 20 години се забелязват инциденти при хора, които говорят по телефон. Това показва, че има връзка с мълниите. Имаше няколко такива случая, и то в градска среда, където се предполага, че мълнията ще нацели стълбове, далекопроводи, а не хората и клетъчен телефон“, коментира проф. Рачев. Той посъветва при гръмотевици хората да не излизат на балконите си.
Яна Йорданова
