- Г-н Иванов, ще участвате в журито на конкурса за разказ, посветен на 145 г. от рождението на дядо ви Елин Пелин. Какво ще търсите, какво ще е важно за вас да видите в разказите?
- Конкурсът е за разказ, есе и за детска рисунка. При разказа ще се търси тематичност. Би трябвало участниците да проявят оригиналност, да покажат, че Елин Пелин е един непреходен автор и това, което е писал преди повече от 100 г., важи и за сегашната, а най-вероятно и за бъдещата обстановка у нас. Не ми се иска да има повтаряне, преписване. Ние сме трима в журито и смятам, че ще дадем своя принос. Но не искам да давам жокери.
- За съжаление не познавате лично дядо си, но сте кръстен на него. Какво са разказвали вашите родители и близки за Елин Пелин в чисто личен план?
- Аз се научих да чета с неговите приказки и разкази. Любими ми бяха всички приказки от сборника „Гори тилилейски“ и „Ян Бибиян“, но е все едно да попитате един родител кое дете си обича най-много. Всички са ми любими. Интересен факт е, че Елин Пелин е авторът на Дядо Мраз, той е авторски псевдоним, както и Кумчо Вълчо. Всяка творба на дядо ми отваря различна вселена. Едно време имаше шаблонност - “певецът на българското село“. Той използва селото като рисунка и платно, на което се развиват човешките съдби, взаимоотношения, любов. Той е световен автор. А иначе за лична история мога да ви разкажа една направо анекдотична. Той е бил много широко скроен човек. За него е важела приказката, че може да общува с всякакви хора - от царя до пъдаря. С един от неговите най-близки приятели Александър Балабанов ходели всеки уикенд на риболов на Искъра. Един хубав следобед дядо ми нагазил във водата с ботуши. През това време край тях минала учителка с ученици, които отивали на излет.
- Тя не го ли е познала веднага?
- Проф. Балабанов отишъл при нея и я питал знае ли кой е във водата. Тя погледнала, видяла човек с мокри дрехи, разпищолил се, отворил ризата, с цигара в устата и хвърля въдица. „Не мога да позная“, казала, а Балабанов й отговорил: „Е как, това е Елин Пелин, който учите. Много известен автор“. Учителката го погледнала и отговорила: „Моля, не заблуждавайте децата“ (смее се). Това ви показва какъв земен човек е бил. Никога не е държал на бижута, часовници, дрехи. От баща ми знам, че е бил изключително скромен човек и до последно е живял на прага на бедността. Интересното е, че никога не се е възползвал от широката си популярност и връзки, защото са му предлагали и министерски постове, и какви ли не неща. Знаете, че е бил един от най-близките приятели на цар Борис III. Но до последно не е взел и 1 лев назаем от него или някаква премия. Даже е изплащал ипотеката на къщата си почти до смъртта си.
- Защо според вас не се е възползвал от приятелството си с царя?
- Защото е бил много морален. Смятал е, че човек трябва да вземе онова, което е направил с ръцете си и с труда си. Не е обичал подаяния. Звучи малко наивно и хората ще кажат: „На мен да ми падне, аз какво ще направя“. Ето, виждате разликата между гениалното мислене и обикновеното. Може би точно това е искал да каже и покаже дядо ми, че човек може да разполага само с това, което е в собствената му душа. Парите се губят, печелят, но душата изгубиш ли я, повече не можеш да си я върнеш.
- Кръстен сте на Елин Пелин, защо, и казвали ли са ви, че притежавате някои негови лични качества?
- Надявам се да съм наследил дори чисто биологично негови гени. Като малък се занимавах с писане на стихчета, стихотворения, но после за съжаление така се завъртяха нещата, че епохата беше различна. Ако навремето е било трудно да се прехранва човек с изкуство и литература, в днешно време е невъзможно. Затова избрах и друго поприще, което обаче е близко - учител съм по професия. А защо са ме кръстили на него - това е семейна традиция. Името е необичайно, звучно. Колкото и да е интересно, то е чисто българско, не е свързано с елини (смее се). Моята дъщеря също е с буквата „Е“, кръстена е Ерика, но пак сме спазили традицията. Знаете ли, че още докато е бил жив дядо ми, чието истинско име е Димитър, почти всичките му близки и приятели са му казвали Пелинко.
- Както вече споделихте, дядо ви е бил много близък до цар Борис III. Позволявал си е да му държи много остър тон. Сега дали някой се осмелява да държи такъв на управляващите, или ги нападат чак като паднат от власт?
- В световната история и литература личностите като дядо ми се броят на пръсти. От моралната си висота, от това, което има като духовност, от това, което е чувствал като правилно, винаги е защитавал хората. Разликата между закон и право е много голяма. Законът по онова време е осъждал евреите, но това противоречи на моралното право. Не можеш да нараняваш и унищожаваш човек. Знам, че един от най-острите тонове, които елин Пелин е държал на царя, е бил за случващото се с евреите. Когато се е прибрал след това, е казал пред децата си (баща ми и леля ми), че не може по такъв начин да се отнасят с живи хора. Застъпил се е остро и е казал, че не трябва да се стига до изселване на евреите. Бил е и един от основните спасители на евреи, но не е искал да се шуми по този въпрос.
- Как е реагирал цар Борис III?
- Те са били абсолютно безкористни приятели. Там е нямало зависимости, т.е. не е да речем както в днешната ситуация. Доста хора, които са зависими от власт или положение, винаги се съобразяват с някого, защото гледат собствената си изгода. При дядо ми това е липсвало, гледал е общото благо.
- Кой разказ на дядо ви трябва задължително да се изучава в училище и кога, за да могат децата да го разберат?
- Във всеки отделен етап човек открива мъдрости. Като малки може би трябва да четат приказките, те са като притчи, като басни. Вече за по-големите е подходящ „Ян Бибиян“, а в горните класове е задължително да учат сборника „Под манастирската лоза“, който за съжаление не е включен в учебната програма. Те носят голям смисъл, някак си всяват доброта и учат на много неща. Давам ви пример с „Чорба от греховете на отец Никодим“, че човек е една чорба от бели и черни зърна, всяко е наречено за нещо - добродетели и грехове. Същото се отнася и за „Андрешко“. С този разказ имам интересна история.
- Каква?
- По време на беседа с деца ги питах дали е положителен или отрицателен образ. Дадоха полярни мнения. Питам ги: „Чели ли сте разказа?“, казаха ми, че не, но така са чували. Когато го прочетоха, с изненада откриха, че не е отрицателен герой и ме питаха защо така говорят възрастните. Андрешко не е равностоен на Бай Ганьо и не бива да се използва като синоним на нещо лошо. Напротив. Той всичко прави не за да се облагодетелства, а за да спаси от гладна смърт съселяните си.
- Смятате, че държавата не прави необходимото за своите големи писатели, не само приживе, а и след това. Какви мерки трябва да се вземат според вас?
- Това е много труден въпрос. Авторите носят една реклама на България. Не трябва да има такова материално неглижиране и липса на ангажираност към тях. Самото министерство трябва да има отношение и към опазването дори на тези места, на които са живели и отраснали. Вижте къщата на Яворов в какво състояние е! Има и други примери. Трябва да има символи, които да останат, държавата да се грижи за тях, защото реално няма кой друг. Те са оставени на наследници, от които 95% нямат материалната възможност да го опазят.
- Казахте, че ви е била любима „Ян Бибиян“. Според вас българите на кого приличаме повече - на Ян Бибиян или на дяволчето Фют?
- Ян Бибиян и дяволчето Фют са, общо взето, едно и също.
- Не е точно така.
- (Смее се) Казвам го, защото знаете, че дяволчето Фют, когато среща Ян Бибиян, е по-добро от него. То е изгонено, защото не е правило достатъчно бели. Вече във втората част е обратното. Това е кръговратът на живота. Може би в сегашния етап може би ми се струва, че преобладава Фют, но не е така. Просто са двете страни на една монета.
Това е той
Роден е в София на 9 януари 1970
Завършил е Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност педагогика и Военната академия „Г.С. Раковски“
Работил е дълго време в Канада като преподавател, след това и в Южна Африка. У нас е бил зам.-директор на в училището за деца с нарушено зрение
В момента работи като консултант
Виктория Пенкова
