Ц ената на олиото вече мина 6 лева в някои търговски обекти в страната, научи „Телеграф“. Практически, откакто започна войната в Украйна, цените на мазната течност не спират да растат, като само в големите хипермаркети може да се намери от 3,75 до 5 лв. литъра.
В някои от магазините обаче се появи слънчогледова мазнина на промоция с бледожълт цвят от Литва, Румъния и Унгария на 3,25-3,80 лв. за литър. Фактор за надуване на цената на олиото са и слухове, че търговци ще го скрият и след известно време ще го извадят по 8 лева за литър, коментираха експерти.
В магазините рафтовете, на които има обявена ниска цена, бяха празни, установи проверка на „Телеграф“. До тях обаче наредени на малки палета има пакети с брашно, но с цени от над 2 лв. за кг. Горе-долу така изглеждаха и рафтовете с олио и ориз, като последният вече гони 4 лв. за кг в някои столични магазини.
Производителите на хляб засега не планират ново увеличение на цената на хляба въпреки по-високите цени на тока, горивата и суровините.
В момента олиото излиза на 4 лв. от фабриката, заявиха преработватели от Северозападна България пред „Телеграф”. Цените растат и никой не може да се ангажира докъде ще стигнат, защото основната причина е войната в Украйна. Това пък обясни Яне Янев, председател на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България. Той увери, че в България е пълно със слънчоглед, но тъй като борсовите цени се движат нагоре, фермерите предпочитат да го задържат и да го продадат на възможно най-високи и изгодни за тях цени. Уточняваме, че в началото на седмицата един тон слънчоглед е стигнал 1500-1600 лв. според зърнопроизводителя Борислав Петков.
Заради войната между Русия и Украйна се оказва, че България и Румъния ще трябва да поемат основно доставките от олио за Северна Африка, Южна Европа, Турция, част от Арабския свят, става ясно от разговора с Янев. Причината е, че воюващите сега държави са основният доставчик на олио в този район и Индия. В момента от Украйна практически нищо не може да излезе, за Русия не е ясно как стоят нещата. България като цяло е голям износител на олио за Южна Европа, Северна Африка, Турция, Арабския свят, но маслото от черното семе се очертава като дефицитна стока сега.
Това, естествено, покачва и цените на слънчогледа, суровина, която българските преработватели си набавят основно от фермери от България, Румъния и Молдова. “Нищо не мога да кажа за цените на олиото, пък и не желая да плаша хората. Истината е, че всички ние искаме тази война да спре незабавно”, коментира Яне Янев. Според него, ако това се случи, ситуацията ще е много по-ясна. Това, което трябва да се знае, е, че въпреки че сме голям производител на слънчоглед, не означава, че олиото ще е евтино. Към това прибавяме цени на горива, енергия и работни заплати, каза Янев.
Сходна е ситуацията и с пшеницата и царевицата. Въпреки че складовете са пълни със зърно, това не гарантира по-ниските цени на брашната и хляба. Причината е, че става дума за борсова стока, а калкулацията включва и цени на енергия и горива. Основното притеснение на зърнопроизводителите идва от факта, че не могат да изнасят стоката си. В момента цените на житото са достигнали незапомнен връх от 460 евро на тон, а само преди две или три години цената се въртеше около 160-170 евро за тон, каза Борислав Петков, зърнопроизводител.
Ние не можем да се възползваме от високата цена, защото практически не можем да изнасяме, обясни той. Бихме искали да продаваме, за да осигурим средства за минерални торове, чиито цени растат всеки ден. Причината е заради желанието на правителство да обезпечи страната със зърно за година напред. Ние не знаем на какви цени ще го купува от нас, също така за какъв период от време ще трябва да го съхраняваме в складовете си.
Ако става дума за до края на юни, можем да си го позволим, но след този период трябва да освободим хамбарите, защото идва новата реколта, изрази тревогата на колегите си Борислав Петков. Ако държавата обаче купува зърното под борсовите цени, това означава, че фермерите ще са на загуба заради растящите цени на горива, енергия, препрати за растителна защита и торове.
От Министерството на земеделието коментираха, че уточняват механизмите с бранша, по които държавата ще купува зърното. Изследват се и възможностите за държавни складове, които да поемат суровината, когато дойде новата реколта пшеница.
Някои камиони с пшеница минават границата, други не
В момента камиони със зърно могат да минават на границата с Гърция, други не, коментира Димитър Миланов, търговец на зърно. Това създава огромно напрежение както за търговците, така и за фермерите. Той е готов да купува зърно на сегашните цени, но не може да рискува, защото не е сигурен дали ще може да го продаде на големите търговци, тъй като има блокиране на износа. В момента цял свят търси пшеница и царевица, увери търговецът. Големите търговци казват, че ще платят само камионите, които минат през границата, а другите не. Това е огромен риск, но никой не може да се сърди, обясни търговецът. Засега неяснотата с износа е свързана с необяснимото бавене на документите, които трябва да се оформят на митницата, става ясно от думите на търговеца.
Живодар Терзиев, председател на Петролната и газова асоциация: Няма напрежение на пазара на горива
В момента няма нужда от големи количества горива на пазара. По простата причина, че или свършиха парите в играчите, или пък си понапълниха резервоарите. Виждаме, че няма напрежение на бензиностанциите и в складовете.
С течение на времето е твърде вероятно да видим леко повишение на бензиностанциите.
В складовете горивата са по-скъпи, отколкото на бензиностанциите. Затова можем да прогнозираме повишение, но да успеем да се поберем в рамките до трите лева.
Количествата горива, които се съхраняват при операторите и в държавата, са по няколко направления – държавен резерв и военновременни запаси, както и запаси за извънредни ситуации. Това не са количества, които могат да управляват цените или да ги потискат, да се интервенира с тях за овладяване на цените. Те са необходими за осигуряване на нормалната работа на държавата при временен недостиг или при извънредни ситуации.
Всякакво сравнение и съпоставяне с американския или японския резерв например е невъзможно. Техните стратегически запаси са толкова огромни, че ако ги пуснат, клиентите ще преядат, та чак и ще повръщат, за да падне цената.
Всякакви спекулации на политици, че трябвало да се освободи резервът, за да паднат цените, са неуместни. Това няма как да стане.
Светлана Трифоновска
