Т реньорът Илия Груев направи анализ на изминалото световно първенство в Катар. 53-годишният специалист, който за последно работи като помощник в изпадналия от Бундеслигата Арминия (Билефелд), коментира представянето на най-големите звезди и сподели нещата, които са му направили най-силно впечатление на Мондиал 2022. Специално за читателите на „Телеграф“ бившият национал говори и за сина си Илия Груев-младши, който проби във Вердер и представителния отбор на България.
- Г-н Груев, как оценявате изминалия Мондиал 2022 в Катар?
- Определено ми хареса и за мен беше едно много силно световно първенство. Трябва да призная, че в началото и аз бях малко учуден, все пак за първи път се провежда през ноември и декември. За Катар никога не съм имал някакви предубеждения, тъй като знам, че хората там като организация ще направят всичко на топниво. Приятно изненадан съм от добрата форма на футболистите. Първо физически, въпреки че на всеки такъв турнир накрая има голяма умора. В крайна сметка те влязоха от първенствата, където бяха играли само около два месеца и половина, което им даде тази свежест, която може би нямаше да имат през лятото. Мисля, че и за зрителите беше много приятно да наблюдават по това време световно първенство. Положителното бе, че футболистите влязоха в много добра форма в самия шампионат от клубните си отбори. От друга страна, националните селекционери може би съжаляват, че нямаха време поне за две седмици тренировъчен лагер, в който да могат да поработят с отборите си и да доискусурят последните детайли и механизми. В края на краищата видяхме, че всички отбори, с изключение на домакина Катар, бяха на едно много високо ниво. За мен това беше едно много, много силно световно първенство.
- Финалът между Аржентина и Франция определено беше черешката на мондиала.
- Наистина това бе украшението на световното първенство, въпреки че имаше и други много хубави мачове. Говорих и с по-възрастни хора, а това, което и аз помня от 1982 г. насам, не е имало толкова интересен двубой за титлата. Като цяло това беше един феноменален финал, със страхотни обрати, изпълнения, продължения, дузпи и т.н. Нещо, което предполагам, че всеки зрител иска да види. Едва ли на двамата треньори им е било много приятно, но в края на краищата това беше един топфинал. Мисля, че не само на футболните хора, но и на всички зрители им се искаше да не свършва.
- Създаде се впечатление, че първенството завърши с щастлив край заради световната титла, която Лео Меси чакаше толкова време.
- Меси е марка и напълно заслужено обра заглавията. Разбира се, че като футболен треньор трябва да кажа, че Меси е невероятен футболист. Не мога да съм му голям фен, но просто като футболист е страхотен и наистина заслужаваше тази титла на може би последното си световно първенство. Нещо, което му убягваше толкова много години. Виждаме, че на клубно ниво спечели абсолютно всичко, но с националния отбор първата титла - Копа Америка, дойде през 2021-ва, а сега и световното. Виждате колко трудно успя да реализира тези две цели на национално ниво. Радвам се за него и респект и уважение за това, което показа - постоянство и такава висока класа в продължение на толкова много години.
- В момента се води дебатът дали Меси е най-великият футболист в историята?
- За мен е много трудно да се каже кой е най-великият. Всички го сравняват с Марадона, Пеле... Мога да кажа, че съм гледал Марадона и бяха впечатлен от него. Аз не съм фен на такива сравнения. Ако се замисли човек, може да каже, че Марадона имаше невероятни качества, показваше страхотен футбол в съвсем други времена. Поддръжниците на Меси ще опонират, че тогава темпото е било много по-бавно, играеше се по друг начин. Така е, съгласен съм. Но тези, които са за Марадона, могат спокойно да твърдят, че тогава пък противниците са били много по-груби. Така че не знам дали в онази епоха Меси щеше да изглежда толкова добре и обратното, дали Марадона щеше да е същият сега. Но факт е, че за своето време, както и за цялата история на футбола са двама велики футболисти.
- Килиан Мбапе ли ще бъде наследникът на Меси?
- Да, определено той е футболистът, който прави най-голямо впечатление от поколението, което в момента пробива. Физически е страхотен, бърз, техничен, игра с двата крака, игра с глава. Всички компоненти, които трябва да притежава един футболист на топниво. И трябва да кажа това, което най-много ме изненадва - той се превръща вече в лидер. Не е онова сърдито хлапе, което, ако някой не му подаде, се сърди и цупи. Просто Мбапе показа на този турнир, че в следващите години ще бъде водещата фигура не само във френския, но и в световния футбол. Готов е да наследи Меси на футболния трон.
- Трябва ли обаче да смени клубния си отбор ПСЖ от гледна точка, че френското първенство не е толкова силно?
- Това не мога да кажа. Факт е, че за момента не успява да спечели Шампионската лига. Но пък играе със страхотни футболисти в ПСЖ. В крайна сметка забелязвам такава тенденция - ако искаш да станеш топфутболист и водеща фигура, трябва да играеш дълго време в един отбор. За да може наистина хората да се идентифицират с теб и да кажат: „Това е нашият лидер, той е нашият човек!“. Както беше ерата на Барселона с Меси, Шави, Иниеста. Реал (Мадрид) с Раул, Милан с Малдини и т.н. Има такива футболисти и мисля, че това е едно от нещата, заради които феновете пълнят стадионите. Те се отъждествяват с него и мисля, че това е пътят.
- Коя е тенденцията, която ви направи най-силно впечатление в Катар?
- Първо, всички отбори бяха много добре подготвени тактически. Всички, дори и т.нар. малки отбори, можеха много добре да се защитават. При тях по-трудното беше играта с топка. Всички разполагаха с изключителна динамика, видяхме доста бързи футболисти във всеки отбор. Компонент във футбола, който не може да се тренира - или го имаш, или го нямаш. Така че всички страни си бяха избрали футболистите така, че да могат да отговарят на това високо темпо, което се очакваше и беше на това световно първенство. За мен също така беше много интересно да се наблюдава от чисто треньорска гледна точка, че дори и топфаворитите в дадени мачове имаха, ако мога така да кажа, своите лоши фази. По един или друг начин успяха да ги преодолеят - дали с добра защита, задържане на топката или дори с малко късмет, който е много важен, за да спечелиш голям турнир. Но всички такива отбори минаваха в определени мачове през подобни фази и тези, които успяваха да ги преодолеят и да бъдат по-концентрирани, успяваха накрая да спечелят.
- Като човек, близък до германския футбол, имате ли обяснение за провала на Бундестима?
- И да, и не. Тепърва ще се правят генерални изводи, но лично мое мнение е, че Германия наистина игра динамично, доминантно, но абсолютно неефективно. Във всички мачове те имаха статистики с много притежание на топката, много удари. Дори срещу Коста Рика, ако не се лъжа, бяха отправили 29 удара, което е като тренировка за завършване. Но те не бяха ефективни. Липсата на централен нападател и голмайстор, какъвто от години винаги са имали, също си каза думата. Филкруг, който познавам добре от Вердер, за мен игра малко, но все пак успя да отбележи два гола. И в трите мача играха с различен десен краен защитник, което нарушава цялата отбрана. Това са тези дребни неща, които на мен ми направиха впечатление, а вече изводите ще си ги направят хората от Германския футболен съюз. Факт е, че Германия отпада след груповата фаза на второ поредно световно първенство, което за местния футбол наистина е катастрофално. Сега направиха експертен съвет. Мениджърът на Бундестима Оливер Бирхоф си подаде оставката. Той изгради едни страхотни структури на работа в последните 18 години и мненията са, че всички съжаляват за напускането му. Но накрая трябва винаги да има виновен. А и този път имаха странични проблеми. Скандалът с ФИФА за капитанската лента, не се явяваха на пресконференции, бойкотираха някои неща, бяха единственият отбор, на който базата му беше на 100 км от всички стадиони. Това са странични фактори, но те също влияят.
Германия отново се сбогува преждевременно с турнира.
- Като че ли оценките за представянето на Роналдо бяха прекалено критични?
- Заедно с Меси това са хората, които играха на топниво толкова много години. Аз съм противник на крайните настроения. Първо да му се кланяме, а сега, когато не е във форма, да се опитваме да го свалим, ако може и под земята. Прочетох една много интересна статия в „Кикер“ за печелившите и губещите на световното първенство. Той беше и в двете категории, защото стана първият футболист, който се разписва на пет световни първенства и в същото време може би приключва кариерата си в националния отбор като резерва. За мен и двамата с Меси заслужават страхотно уважение, защото направиха една ера във футбола.
- България отсъства вече 24 години от най-големия футболен форум. Какво е вашето обяснение?
- Наистина е жалко, че се пропуснаха толкова много възможности. Факт е обаче, че отстъпваме на топотборите. В последните 4 мача под ръководството на Младен Кръстаич виждам едно друго лице - свежест, младежки дух, динамика - неща, които отговарят на съвременните изисквания във футбола. И просто се надявам, че тази суша ще спре. Не мога да се ангажирам да давам оценки за българския футбол, защото от години живея в Германия, но фактът е, че ние отсъстваме като условия, терени, възможности за работа. Това за мен са най-важните неща. В сравнение с Германия, където имат перфектни условия и това е моят критерий. Искрено се надявам българският футбол и на клубно, и на национално ниво да тръгне напред.
- Защо според вас се получава така, че трябва да дойде чужденец, за да започне да налага млади футболисти?
- Аз също съм се питал защо това не може да го направи някой български треньор? Но е факт, че Кръстаич дойде и започна да действа със замах. Настина тези футболисти са млади и неопитни, но нямат психическа обремененост. Аз мисля, че той използва младежката им дързост и вдъхновение, което тези хора имат, и засега му се получават много добре нещата. Ще видим как ще е в квалификациите, но повечето хора от футболните среди, с които говорих, са умерено обнадеждени, че може да се случи нещо позитивно в следващите години.
- Виждаме какво постига една малка страна като Хърватия. Може ли тя да е пример за нас във футбола?
- Абсолютно! Имах щастието да работя близо една година като помощник-треньор на Красимир Балъков в Хайдук (Сплит). В този клуб като условия не ни превъзхождат с нищо. Това, което много ми хареса обаче, е отдадеността на децата към футбола, а и към спорта като цяло. Не мога да сравнявам София със Сплит, но тук не виждам тази динамика и любов на децата към различните спортове. Там живеят за спорта. Много по-малко отдадени са на телефони и на странични неща. Факт е, че Хърватия вади топфутболисти. Не знам какво се е променило в Сплит от 2011 г., но тогава имаха стадион „Полюд“, до него едно тренировъчно игрище, още един, който ползвахме рядко, и един терен с изкуствена трева.
- Вашият син Илия Груев-младши проби в първия отбор на Вердер. Как виждате развитието му?
- Развива се в много възходяща линия и се надявам така да продължи. Той първо успя да се наложи като основен футболист във Втора Бундеслига. Мисля, че това му помогна много, защото тогава получи този шанс за изява, за който всеки футболист работи и мечтае. Винаги съм му казвал, че един млад футболист трябва да има търпение и да бъде готов за момента, в който ще му бъде даден шанс. И когато това се случи, ти трябва да си готов и да го вземеш. В същото време получи повиквателна за националния отбор на България и бе титуляр в последните 4 мача. Това беше негова мечта, а сега е голяма гордост и отговорност. Гордея се и аз, защото сме възпитали така децата да обичат България. Те имат и немски паспорти.
- Има ли „рецепта“ за изграждането на млад футболист?
- Когато той прохождаше във футбола, аз нямах време да му обръщам внимание заради треньорската ми работа. Имаше моменти, когато знаех много по-добре какви проблеми имат моите футболисти, отколкото децата ми. За развитието на Илия най-много повлия това, че на 15 г. отиде в интерната на Вердер и там наистина стана самостоятелен. Там проби, изгради се като футболист, а и като човек. Той се отдели и премина през всичките перипетии, с всичките му радости да бъде в един голям отбор като Вердер. Разбира се, на тази възраст той се сблъска и с всичките трудности, които съпътстваха това нещо, но успя да се справи най-вече сам. Аз имам и дъщеря, която завърши две висши образования и работи в България за успешна германска финансова компания.
- За последно работихте като помощник-треньор в Арминия, а преди това и във Вердер. Можем ли да ви видим скоро начело на някой германски отбор?
- Да, разбира се. В треньорската професия е така - имах щастието да работя 16 г. поред, с много малки изключения, и сега, когато Франк
Крамер напусна Арминия (Билефелд), аз си тръгнах с него. Мисля, че това е реалното нещо, когато един помощник дойде със старши треньора, после и да си тръгне с него. Сега използвам тези месеци да сравня и анализирам това, което съм правил. Гледам много мачове - в Бундеслигата, Втора и Трета лига. Страхотно удоволствие ми доставя да гледам мачове от младежката Шампионска лига. Виждат се нови тенденции, как се развиват нещата. Бях в Испания, бях във Волфсбург при Нико Ковач. Планирам да отида и при Рогер Шмид в Бенфика. Тези неща са задължителни за мен. Всяка седмица гледам по 2-3 мача. Със съпругата ми ходим и на домакинските мачове на Вердер да гледаме Илия, а и понякога при гостуванията, когато играят в региона.
Идеалният отбор на специалиста
Специалистът определи своя идеален отбор на световното първенство.
На вратата той постави Емилиано Мартинес от Аржентина.“Страхотно ме изненада като вратар. Но като човек е пълно разочарование. Ако е в моя отбор бих си говорил много с него“, сподели Груев, визирайки жеста на аржентинеца, след като бе определен за №1 на своя пост. В система 4-4-3, в отбрана той постави Ашраф Хакими (Мароко), Дайо Упамекано (Франция), Йошко Гвардиол (Хърватия) и Тео Ернандес (Франция).
„Отлично впечатление ми направи и Ромен Саис от Марко“, коментира треньорът. В халфовата линия пък Груев трябваше да направи трудния избор да се лиши от друг играч на изненадата на първенството – Софиан Амрабат. Той все пак се довери на избрания за най-добър млад играч на първенството Енцо Фернандес (Аржентина), а до него сложи опитните Лука Модрич (Хърватия) и Антоан Гризман (Франция).
Най-лесен за Груев бе изборът на нападатели – Лионел Меси (Аржентина), Килиан Мбапе (Франция) и Неймар (Бразилия).
Иво Цукев
