С ъдбата на мнозина е отредила да се асоциират с най-великата игра на света – футбола. Истинските привърженици и пословичната им любов са несъизмерими във времето. Днешният събеседник на „Мач Телеграф“ Стефан (Чочо) Николов е опърлен от морския вятър на Варна и е истински познавач на магичния спорт. Възторжен привърженик на баварската машина – Байерн и Бундестима. За служителя на НАП Варна, роден през 1968 година, футболът и Германия са двете най-големи страсти.
„Любовта ми към германския футбол и Байерн започна през далечната 1976 година, когато бях 8 годишен. Голяма бе заслугата на моята майка Мария. Баща ми Борко също бе голям поклонник на футбола, но да си призная, майка ми бе тази, която ни увлече и двамата. Колкото и парадоксално да звучи. Една жена - истински привърженик, която редеше съставите, живееше с Байерн и немския национален отбор. Не знам и аз как е станало през времето на комунизма, но в моето семейство имаше култ и преклонение пред германския футбол, който беше олицетворение на желязната дисциплина и педантизма. По това време Германия вече бе Световен шампион, а Байерн трикратен носител на КЕШ. Големите ми спомени са от 1980 година, когато Германия стана европейски шампион, след като на финала драматично спечели срещу Белгия с 2:1. Мисля че между 1974 и 1990 година се постигнаха изключителни успехи на клубно и национално ниво. След като падна Желязната завеса, можехме свободно да гледаме мачове по сателита. Чакахме семейно мач на Байерн, сядахме пред телевизора и преживявахме емоционално и победи, и загуби. Всичко дължа на родителите си и най-вече на майка ми, която формира у мен добродетели и любов към спорта“, признава Чочо, който никога няма да забрави зимата на 1984 година. Тогава германският национален отбор гостува във Варна за приятелска среща с нашите национали. Мачът се състоя на 15 февруари на градския стадион „Юрий Гагарин“ и завърши 3:2 за германците.
„Беше много студено, кучешки студ, както се казва. Научих кога кацат с редовен полет на аерогарата. Бях много развълнуван и нямаше как да е другояче. Облечен в зимно малко рокерско яке, запраших към аерогара Варна. На практика те дойдоха три дни преди мача и проведоха подготовка. Когато пристигнаха, ги чакаше автобус. Имаше милиционери, но аз издебнах момента и се шмугнах под една от седалките на автобуса, който ги извози до Шведския в курорта „Дружба“. Бях на 16 години и готов за подвизи. Шило в торба не стои, та дори с немско качество да е. За първи път видях на живо пред мен момчетата на Юп Дервал – европейски шампиони от 1980 и световни вицешампиони от 1982. Румениге, Шустер, Щилике, Фьолер, Алофс, Фьорстер... Когато пристигнахме до хотела, германците много ми се зарадваха, а нашите милиционери взеха, че ме арестуваха. Разбира се, всичко се размина, а аз станах доста популярен сред тях, взех автографи, направихме си и снимки... Едно необикновено преживяване“, разказва още Николов пред „Мач Телеграф“.
Цялата история четете в "Мач Телеграф"
