Стилиян Петров е един от вдъхновяващите примери не само за България, но и за целия свят, че със сила на волята може да бъде решен всеки проблем. На 6 септември легендата на Астън Вила и Селтик организира благотворителен „Мач на Надеждата“, средствата, от който ще отидат за борба с онкологичните заболявания.
- Кога и как се роди идеята за организиране на "Мач на Надеждата"?
- Роди се отдавна. Още когато направихме бенефиса в Глазгоу преди 10 години. Онзи мач бе нещо, което никога няма да забравя. Емоцията, подкрепата и надеждата, дадена на мен и моето семейство. Когато се разболях, получих подкрепа от много места. Знам каква подкрепа показаха българските фенове към мен. Когато чуеш за първи път подобна диагноза изпадаш в шок и безтегловност. Аз бях едно младо момче, което искаше да даде още много на футбола. И изведнъж болнична стая, нямаш комуникации, гледаш на света от един прозорец. И си мислиш как попаднах тук? Защо? Как се случи? Защо аз? Къде сгреших? Трудни въпроси, повечето без отговори. Заради това много помогна подкрепата. На първо място от семейството ми. Съпругата ми Паулина. Моите близки, нейните близки, фенове по-целия свят. Те поеха огромна част от грижите за синовете ни, докато тя бе около мен. Постепенно започваш да изплуваш, забелязваш огромната любов и подкрепа на хората. И решаваш, че трябва да им благодариш в момента, в който се пребориш. Нямам думи да опиша колко съм благодарен за тази подкрепа. Така се стигна до идеята за тези мачове. Не успях да се простя с футбола по начина, по който исках. Защото той ми даде всичко. За онези моменти по поляните край Монтана, до тези на най-големите стадиони в света. Но поне на хората мога да се поклоня и да им кажа "благодаря". За всяко едно съобщение, за всеки един пост. И изгарям от нетърпение да изляза отново на "Васил Левски", за да им покажа колко много значат те за мен и каузата която подкрепяме.
- Какви трудности срещате при реализиране на вашата инициатива?
- Трудности има, но към момента се справяме. Не трябва да се забравя, че в България не е правено подобно нещо. Работим с екипа денонощно. Всички са приели събитието и каузата присърце.
- Случайно ли избрахте датата 6 септември, денят на Съединението?
- Разбира се, че не. Това е един голям празник. Дата, която означава много за България. И е по един невероятен повод - Съединението. Заради това избрахме датата. Да покажем на всички, че обединени може да победим и в най-тежките моменти. Само така може да се движим напред. Никога няма да забравя онова американско лято преди близо 30 години, когато България бе истински обединена. Без различия. Просто едно огромно пулсиращо за България сърце. Така искам да се получи и на 6 септември. Едно огромно, пулсиращо сърце, за хората с тази тежка диагноза. Защото едва ли има българин, който не е засегнат от него. Дали лично, дали заради роднини, дали заради приятели. От целия ЕС единствено у нас има тенденция за нарастването на онкологичните заболявания. Значи трябва да се обединим и да се борим. Този мач е една малка стъпка напред, искрено се надявам.
Цялото интервю четете в неделния брой на Мач Телеграф!
