ГАДЗЕТА ДЕЛО СПОРТ
Серия А – това не е само Топ 4 и още един-два отбора. Има няколко тима, които много често предлагат по-приятен и качествен футбол, при това с лимитиран ресурс.
Тези, които следят внимателно калчото сигурно са забелязали парадоксите на Монца. В началото на сезона те създаваха впечатлението на мобилен и техничен тим, който движи бързо топката, лесно преодолява пресата на съперника, но също така лесно го допуска до вратата си. Така продължи около месец. След това на собственика Силвио Берлускони му писна и треньорът Джовани Стропа бе уволнен. По онова време отборът бе ютията в класирането – последно място с актив от 1 точка от 6 мача и най-лошата защита. Стропа бе сменен от помощника му Рафаеле Паладино. В дебюта си той би Ювентус, а след това записа още две победи, при това със суха мрежа. С него Монца събра 33 точки в 21 мача (данните са преди текущия кръг), и ако се движеше с подобно темпо от самото начало, сега щеше да се бори за евротурнирите.
Тайната на това прераждане е изумителната идейна синергия, която предложи Паладино. Той е ученик на Джанпиеро Гасперини, от който взаимства желязната хватка в играта без топка, надграждайки с допълнителен коктейл.
Както всички последователи на Паладино и Гасперини залага на 3-4-2-1, но не изпада в крайностите му, според които центърът на терена е транзитна зона за отнемане на топката, а играта се прави по фланговете. Монца сглоби магически квадрат от техничните вътрешни халфове Ровела и Сенси и свръзките Песина и Капрари, които действат пред тях. Четиримата се движат постоянно и разиграват с такава скорост, че могат да преодолеят всяка преса. Паралелно с това Паладино разшири компетенциите на тройката централни защитници, далеч над нивото и на най-добрите версии на учителя си. При него те не само изнасят топката, но участват пълнокръвно в изграждането на атаката, разменяйки си позициите с халфовете.
Монца използва персонална контрапреса, без която модулът на Гасперини е неприложим, но Паладино е доста по-гъвкав и балансира според съперника, като понякога дори прибягва до зонална застраховка в защита. За него постройката не е от толкова голямо значение, колкото базисният принцип, че пред линията на пресата винаги трябва да има коридор за пас в свободна зона. Неговият футбол прилича на шах, при който всеки следващ ход приближава съперника до мат.
Цялата разработка четете в днешния брой на Мач Телеграф
