П рез юни 2016 г. стотици фенове се събраха на летището в Шанхай, за да зърнат един от най-известните футболисти в света, който беше избрал да се премести в техния град.
Мениджърът на футболния Шанхай Свен-Горан Ериксон успя да привлече 29-годишния бразилския национал Хълк. Трансферът за футболиста, който беше в зенита на кариерата си, се оценяваше на повече от 46 млн. паунда, а договорената заплата на звездата надхвърляше 320 000 седмично.
Хълк
Колония
През следващите три години много големи имена поеха по неговия път, като парите постоянно се покачваха. Само шест месеца по-късно бе финализирана сделката за звездата на Челси Оскар. Трансферната сума надхвърли 60 млн. паунда, при договорена седмична заплата от 400 000. Карлос Тевес, който е печелил Висшата лига както с Манчестър Юнайтед, така и със съгражданите им от Сити, сложи подписа си под още по-щедър договор.
Звездата на ПСЖ Езекиел Лавеци, трансферната цел на Ливърпул Алекс Тейшейра и колумбийският нападател Джаксън Мартинес също бяха съблазнени от астрономическите трансферни суми и тлъстите заплати.
Възходът на Суперлигата дойде след заявеното желание на президента Си Дзинпин да превърне страната във футболна нация. През 2011 г. той постави цел за класиране на мъжкия национален отбор на световно първенство, което да бъде последвано от домакинство на Китай на финали на мондиал. Суперлигата започна да харчи колосални суми и тази мечта вече не изглеждаше толкова непостижима.
Заплаха
„Китайският пазар представлява заплаха за всички отбори, не само за Челси”, коментира мениджърът на „сините” Антонио Конте, когато научи новината, че Оскар е поел на изток. „Те изглежда разполагат с достатъчно ресурси, за да преместят целия европейски футбол в Китай”, коментира иконата на Арсенал Арсен Венгер.
Не минаха и десет години и движението вече е в обратната посока. Балонът се спука. Играчите бягат.
Джак Сийли не беше от най-големите суперзвезди. Синът на бившия нападател на КПР Тони Сийли премина в Чанчун Ятай през декември 2015-а. Тогава Сийли беше на 28 и идваше от Хонконг, където играеше преди това. Суперлигата на Китай го привлякла с бомбастичните трансфери на водещи играчи, по-високите стандарти, по-големите пари.
„Отидох там, докато още растяха и беше много вълнуващо”, коментира той пред ВВС.
„Хората бяха подочули това-онова, но никой не знаеше точно за какво става дума. Като кажеш къде отиваш, реакцията беше нещо от сорта на: „Уау, отиваш в Суперлигата, така ли?.” „Не съжалявам за решението си. Беше страхотно. Но и странно. Трябваше да се абстрахираш срещу кого играеш. Да забравиш, че те са звезди. Беше сюрреалистично. Там беше Оскар. Бях го гледал в Челси. Имаше го в играта FIFA. Невероятно”.
През 2019 г. Суперлигата беше толкова силна, че започнаха да спрягат най-скъпия играч по онова време Гарет Бейл за трансфер в Дзянсу Сунинг. Две години по-късно Дзянсу Сунинг се сринаха. Безпаричието беше толкова голямо, че се принудиха да пуснат на търг клубния автобус.
Бейл беше спряган за трансфер в Дзянсу Сунинг.
Срив
Какво предизвика срива? Всичко започна, когато Китайската футболна асоциация въведе „данък лукс”, с който обложи многомилионните трансфери. През декември 2020 г. влезе в сила забрана, която не позволява на големите спонсори да вкарват имената на компаниите си в имената на отборите. По онова време асоциацията съобщи, че ще се опита да ограничи големите харчове за международни трансфери, а средствата да се насочат към развитието на националния отбор.
През 2017 г. някои клубове бяха обвинени, че правят неразумни инвестиции или дори „прахосват пари”, като плащат прекалено високи заплати.
Тези мерки дадоха резултат. Беше сложен таван за заплатите. Максималното седмично възнаграждение за чуждестранен играч бе фиксирано на 52 000 паунда, в пъти по-малко от заплатите, които се договаряха до онзи момент. Някои клубове имаха нужда от подобно ограничение, за да спре лавинообразното нарастване на дълговете. Част от собствениците бяха повлечени надолу и от срива на пазара на недвижими имоти, а за капак дойде пандемията от Covid-19. Китай имаше най-строгите противоепидемични мерки. Първоначално мачове не се играеха, а после, в продължение на две години, всички срещи бяха без публика. Приходите от права и от реклами се сринаха.
Мерки
Босненският защитник Самир Мемишевич е в Хубей от февруари 2020 г. и във втория си сезон от престоя в клуба вече чувства промяна. „Помислих си, че нещо лошо става”, казва той пред ВВС. „След няколко месеца започнаха финансовите проблеми. Тогава на хоризонта се появи още един, по-голям проблем с китайските футболисти. Не им даваха заплати в продължение на много месеци. Бях сигурен, че до края на годината Хубей няма да го има”. Мемишевич получава и приема предложение да премине под наем в Бейджинг Гуан.
Хубей, който привлече Лавеци, Хавиер Масчерано и Жервиньо по време на бума, бе принуден да се свие и да играе само със собствени юноши. Някой от служителите в клуба получиха оферти да работят, без да получават заплати. Собственик на отбора беше голям притежател на недвижими имоти, който се бореше за собственото си оцеляване. Но всичко беше напразно. По-рано през тази година на Хубей беше разпуснат.
„Много ми е мъчно. Те бяха един от най-големите тимове с много големи играчи и пари”, казва Мемишевич, който в момента се подвизава с екипа на Ал Насър.
Такава е съдбата на много китайски клубове. Гуанджоу и Ухан просто изчезват.
Софи Уилямс, ВВС
