Н ападателят на Брентфорд Игор Тиаго изглежда като перфектния №9. Ляв крак, десен крак, игра с глава и невероятни изпълнения на наказателни удари. Преди двубоя с Манчестър Сити бразилецът има 4 попадения в елита на Англия, като и четирите паднаха по различен начин. След двата гола срещу Манчестър Юнайтед целият свят забеляза присъствието му. Игор не спря да тормози защитата на „червените дяволи“ и бе основният виновник за победата на тима му. Но нападателят трябваше да чака 1 година, за да дойде моментът му. След като подписа с „пчеличките“, деветката претърпя множество контузии и записа само 8 мача след трансфера от Брюж.
„Усетих нещо в коляното си, но исках да продължа да играя, защото това беше първият път, когато някой ме виждаше да играя. Исках да играя и играх добре, но после усетих, че е нещо по-сериозно. Най-вече се чувствах тъжен. Мислех си: „Как това ще ми повлияе в бъдеще и на кариерата ми?“. Щастлив съм от завръщането ми, представянията ми и това, че имам възможност да помагам на отбора с голове. Нямаше по-добър начин, по който да започна сезона. Преди мача с Юнайтед не си мислех с кого играем, а просто исках да се представя добре и да имам добър мач. Бог отново ме благослови, както през целия ми живот и успях да запиша великолепен мач“ , започва бразилецът.
„Когато видях, че всички говорят за мен се изненадах. Тогава осъзнах колко голям мач е било това. Беше среща, която цял свят е наблюдавал“, споделя Тиаго. „Винаги съм имал тази увереност, че мога да играя и да вкарвам голове, винаги съм имал тази увереност да го правя. Знам също, че съотборниците ми и другите играчи искат това, което ме прави още по-уверен. Най-важното е да имаш вяра и да вярваш в Бог. Да играя и да вярвам ми дава увереността, че винаги ще вкарвам“, обяснява Тиаго.
Дебютът му в лигата дойде през ноември миналата при последното гостуване на тима му на „Гудисън Парк“. Това беше първото от общо четирите му участия през миналата кампания, а заради инфекция на ставата не игра до края на сезона с изключение на последните 3 кръга. Въпреки че прекара по-голямата част от сезон 2024/25 извън игра, той вече има повече минути през този сезон (527) от миналия (169).
Брентфорд тогава пък отбеляза рекордните за клуба 66 гола в елита. „Харесва ми да виждам и да знам, че съотборниците ми се възползват от всички възможности и създават такива за отбелязване на голове. Очевидно отвътре исках да съм там, да създавам и вкарвам головете, но бях много щастлив да бъда в отбор, който създава толкова много възможности. Това беше много важен сезон за мен, защото гледаг у се учих, гледах тялото си как реагира. Беше труден сезон от гледна точка на невъзможността да играя, но добър сезон за усвояване на това как работи тялото ми. Честно казано, мислех, че преместването в Англия ще бъде по-трудно, отколкото беше, но всичко мина добре“, разказва Игор.
Четирите попадения в първенството и това срещу Борнемут за купата го нареждат на втората позиция при нападателите, като единственият пред него е Ерлинг Холанд. Норвежецът би искал отново да спечели „Златната обувка“ на Висшата лига, която Салах спечели през изминалата кампания, след като Холанд я спечели през първите си два сезона в Англия. Но Тиаго също има планове за нея: „Ние, нападателите, винаги мислим за това. Нашата работа е да вкарваме голове. И определено мисля, че мога бъда голмайстор на Висшата лига“.
Мечтата му да стане футболист започва на 9-годишна възраст, когато вижда по-големия си брат да играе. Жуниор води Тиаго на мачове и му показва колко красив е спортът. „Радостта, която имаше в очите му...“, спомня си Игор. Семейството е от Гама, град в центъра на страната на около час път с кола от столицата Бразилия, а първите му стъпки във футбола са в малък клуб, който се казва Гремио Оксидентал. „Започнах да играя в този клуб и се представях добре. Треньорът Серхио наистина вярваше в мен. Видя, че имам потенциал, че съм добър. По това време, тъй като не бях играл футбол дълго, уменията ми не бяха толкова развити колкото на другите деца на моята възраст. Той работи върху това с мен“, връща се назад във времето Тиаго.
„Започнах да работя още като дете. Първите ми задачи бяха плевене на парцели земя, когато бях на около 11 или 12 години. Видях баща ми и дядо ми да го правят на полето и исках да бъда като баща си, затова и аз започнах да плевя. Понякога съседите ме питаха: „Можеш ли да ми оплевиш двора?“ и аз печелех около 50 реала (7 паунда) за това. В същото време играех футзал. Ходех на училище следобед, а сутрин или помагах с плевенето, или играех футбол с приятелите си. След училище винаги тичах - всеки ден по 10-15 километра“, издава нападателят.
Само на 13 години Игор губи баща си, което кара бразилецът да помага на майка си, която по това време чисти улиците. „Това беше много труден период за нас, нещата у дома започнаха да стават наистина трудни. Баща ми беше много важен човек за мен, защото беше моята опора. Обикновено не говоря много за него в интервюта, не обичам, но мисля, че е дошло времето да поговоря малко за него. В този момент, през този период на образование, на израстване като мъж, загубата му беше огромна за мен.“
Тиаго продължи да играе и да работи. Малко след смъртта на баща си, той започва да раздава листовки от супермаркетите в петък, понякога пропускайки училище, за да го прави. Получавал е надница с разнасяне на хранителните стоки на хората от пазара в количка, купена му от съсед – от 6:30 до 15:30 часа в събота, всичко това, за да издържа майка си. „Понякога буквално нямахме пари за храна“, казва той. Тиаго не спира дотук:
„Помагах и на чичо си, който беше зидар. Винаги, когато имаше работа в строителството, ходех с него. Тези работни места като дете бяха наистина важни за моето израстване. Те ме научиха да ценя нещата, да оценявам упоритата работа и ме мотивираха да преследвам това, което имам днес. След загубата на баща ми, трябваше да порасна много бързо, трябваше да узрея много бързо и тогава започнах буквално да давам всичко от себе си за футбола, като майка ми винаги ме подкрепяше.“
„Чувствам се много горд, че успях да помогна на семейството си и на новото поколение, като им предоставих неща, които други поколения не биха имали, защото те на практика нямаха нищо. Чувствам се наистина добре, че мога да дам на семейството си преживявания, които не съм мислил, че ще бъдат възможни“, добави Тиаго.
Като се има предвид колко много се е променил животът му като тийнейджър и жертвите, които е трябвало да направи, за да издържа семейството си, мнозина биха предположили, че Игор по това време не би повярвал, че ще бъде играч във Висшата лига 10 години по-късно.
„Да, винаги съм имал тази цел“, заявява той, отново без дори да е необходимо да чува целия въпрос. „Всеки път, когато се събуждах, отивах на тренировка или играех, винаги знаех и имах предвид, че искам да стигна до Висшата лига и да я стигна за кратък период от време, така че това винаги е била моята цел“, признава 24-годишния футболист.
След няколко години опити и две неуспешни проби в елитния Атлетико Паранаензе обаче хъсът му го напусна. Бразилецът си спомня: „Майка ми ме видя на дивана, дойде при мен и каза: „Синко, какво правиш?“. Никога не съм бил от хората, които седят на дивана, а от тези, които винаги тренират, винаги правят нещо, за да играят. Тя каза: „Няма ли да тренираш? Няма ли да играеш повече футбол?“. И аз не казах нищо. В този момент си помислих: „Уау, губя мечтите си“. Тогава започнах да тренирам отново. В този момент излязох да тичам. Тичах през седмицата всеки ден, по осем до десет километра на ден. Всеки ден“.
Това е повратният момент за Тиаго. Той имаше успешен пробен период в местния отбор Футбол Клуб Вере и се присъединява към селекцията до 17 години през 2018 г. Силните му представяния привлякоха вниманието на гигант. Крузейро, четирикратен шампион на Бразилия и два пъти на Южна Америка, видя потенциала му и го грабна за отбора си до 20 години. Оттам Европа го видя, първо българският Лудогорец, след това Брюж, а сега и Брентфорд. Всичко това в рамките на пет години. „Кариерата ми се разви много бързо. Нямах онова фундаментално развитие, което един спортист трябва да има. Когато правех грешки тогава, това ме караше да раста, за да мога да стана по-силен днес. Защото днес, ако знам как да направя нещо, то е заради грешките ми тогава“, издава Тиаго.
Брентфорд претърпя много промени това лято - напускането на треньора Томас Франк, капитана Кристиан Норгор и ключовите играчи Брайън Мбемо и Йоан Виса. С назначаването Кийт Андрюз и играчи като Тиаго, помолени да запълнят празнината след Мбемо и Виса, мнозина ги определиха като кандидат за изпадане. Но „пчеличките“ определено опровергават критиците с това, което показват и Манчестър Юнайтед беше жертвата. „Пресата казва нещо за Брентфорд всяка година!“, смее се Тиаго. „Мисля, че сме много подценявани. Нашият отбор е много добър, защото тази лига изисква това. Това, което предоставяме през седмицата, е нещо, което никой не вижда. Всички работят, всички се отдават, всички имат една и съща цел. Ако погледнете нашата съблекалня, никой няма проблеми с егото. Няма такова нещо като суета“, продължава Тиаго.
Андрюз, който стигна до най-високата позиция от треньор по статични положения, похвали Тиаго на пресконференцията си след мача с Юнайтед, наричайки го безкористен играч, който винаги поставя отбора на първо място, а понякога това е в ущърб на собственото си представяне. А за Тиаго представянето е пряк резултат от силната им връзка: „Нашата връзка е истинска, нали разбирате?“, казва той за Андрюз. „Когато говори за това, че е част от съблекалнята, мисля, че това е тази бразилска топлина, това високо уважение, тази добра енергия, приятна енергия, винаги да си там с усмивка на лице, с благодарност. В съблекалнята, където съществуват различни култури, понякога хората се отдръпват. Аз винаги се усмихвам, пристигам всеки ден усмихнат. Когато аз пристигнах, Йехор Ярмолюк беше човек, който не се смееше на нищо. Той дори не говореше с никого както трябва. И след като пристигнах, дори той започна да се смее, нали знаете? Всички ме гледат и казват: „Каква енергия, какъв човек“. Мисляка че, мисля, че това съм аз, да мога да донеса тази радост в съблекалнята“, разказва бразилеца.
„Не усещах напрежение, когато пристигна в Брентфорд Мисля, че беше натискът бе по-скоро заради представянето ми в Брюж. Това ми даде повече увереност, знаейки, че клубът ми има доверие, че мога да заменя Айвън Тони“, смята Игор.
Тиаго все още не е играл за бразилския национален отбор, воден сега от Карло Анчелоти, но изглежда, че именно в Англия селекционерът ще намери своя №9.
Съперниците на Тиаго за тази фланелка са Ричарлисон, Матеус Куня, Жоао Педро и Игор Жезуш. И който и да претендира да бъде национал, трябва да поведе нацията си към Мондиал 2026 следващото лято в преследване на рекордна шеста световна титла. „Винаги съм мечтал да играя за Бразилия. Винаги се моля на Бог да ме вземат в националния отбор. Когато стигна там, искам да остана. Конкуренцията е голяма, което означава, че имаме много добра атака. Аз съм добър играч. Това са футболисти на високо ниво, състезаващи се във Висшата лига. Моят момент ще дойде. Не бързам, не съм тъжен или притеснен за нищо, защото знам, че когато дойде моят момент, знам, че ще отида и ще остана. Без съмнение. Търпелив съм, уверен съм и когато се появи възможността, ще бъда готов да я използвам и никога да не я изпусна“, смело завършва Тиаго.
