И брахима Траоре се усмихва, докато паркира черния си Range Rover пред блока, където е започнала неговата футболна приказка. Той се е завърнал в Пантин, квартал, който се намира на околовръстния път, разделящ централната част от предградията на Париж. Траоре се качва с асансьора до петия етаж. Вратата се отваря и там го чака брат му, за да го посрещне в дома от детството им. Вътре има снимки както на родителите им - баща с гвинейски произход и майка ливанка, така и на баби, дядовци и следващите поколения роднини.
Квартал
През огромните френски прозорци се разкрива разкошна панорамна гледка към спортен комплекс с четири терена. „Това е нашият „Камп Ноу”, нашият „Анфийлд”, казва Траоре. „Прескачахме оградата в седем сутринта, за да тренираме изпълнение на фаулове. Преди и след училище всичко беше футбол”. За много от децата, израснали в квартала, сериозното влагане в тренировките има висока цена, може да осигури кариера на професионален футболист. 35-годишният Траоре има в актива си над 250 мача за четири различни отбора от Бундеслигата. Той изведе с капитанската лента и отбора на Гвинея в мачовете от турнира за Купата на африканските нации през 2019 г.
Неговото вдъхновение обаче се ражда в махленските мачове, а не от телевизионните предавания на футболни срещи. „Помня, че от другата страна на улицата живееше Габриел Обертан, който играеше в Манчестър Юнайтед”, казва Траоре.
Миналият през Левски Габриел Обертан е бил вдъхновение за много от талантите в Париж.
„Той беше сбъднатата мечта, да видиш някой от твоята махала да пробие в толкова голям клуб. Разбираш, че това наистина е възможно и ако той го е постигнал, значи и ти можеш да го постигнеш и един ден и ти да играеш в голям клуб”.
В четири следобед терените се изпълват с деца и треньори. Муса Диаби от Астън Вила, бившето крило на Арсенал Никола Пепе и защитникът на Монако и Франция Юсуф Фофана са направили своите първи стъпки във футбола тук, в 19-и район в източната част на Париж.
Към върха
Тридесет от футболистите, които взеха участие на Световното първенство в Катар през 2022 г., са родени и израснали във френската столица. За сравнение, за участие в същия турнир от Сао Пауло са излезли 12 играчи, а от Лондон само осем. Цели 11 парижани бяха в групата на „петлите“, които станаха вицешампиони след загуба на финала от Аржентина. Други 19 играеха в селекциите на още 8 държави – Мароко, Тунис, Сенегал, Гана, Камерун, Португалия, Германия и Катар.
Как се стигна дотам, че Париж се превърна в града, който произвежда най-много таланти? Отговорът се крие в следвоенната имиграционна вълна от бившите френски колонии, която превръща столицата във фабрика за даровити млади футболисти.
Траоре е роден в Париж, но заминава за Гвинея още като бебе и впоследствие на четиригодишна възраст се връща във френската столица с майка си.
„Тук има много хора от Северна Африка. Спомням си, че казваха, че те са истинските улични футболисти”, казва той. „Имаше много сенегалци, гвинейци, малийци. През лятото си правихме наша Африканска купа. Имахме отбор, съставен само от гвинейци, други от малийци, котдивоарци и т.н. И всеки играеше за собствената си страна. Беше истинска лудница”. По време на един от тези улични турнири Траоре е бил забелязан от скаут на професионален отбор и това слага началото на кариерата му.
Стратегия
Френската столица има ясна и целенасочена политика. Тя изгражда модерни и качествени терени във всяко предградие. Така се постигат едновременно две цели. Децата отиват на терените, а не висят по улиците и не се забъркват с банди, а в същото време спортът става евтин и достъпен за всички. „Много е удобно. Излизате от блока, в който живеете, и се озовавате направо на терена,” казва Абделазис Кадур, спортен директор на клуб Монтфермей 93, който е базиран в предградието Сен Дени, където безработицата и престъпността са на изключително високо ниво. Абделазис и отборът му са пряко свързани с израстването и развитието на Вилиам Салиба в Арсенал след трансфера му от аматьорския АС Бонди, където първи стъпки във футбола е направил и суперзвездата Килиан Мбапе.
„Тук младите момчета на практика играят футбол по цял ден”, казва Абдулазис. „Игрищата са много малки. Това означава, че още като деца те се научават да дриблират на много малки пространства, а тренировките им дават взривна сила и бързина при спринтовете, бързо ориентиране и рефлекси. Всичко се случва на много висока скорост. Но най-важното е, че това възпитава техния дух и характер. Тук животът не е лесен. Много семейства постоянно се сблъскват с големи трудности, за да оцеляват. Децата разбират това и дават всичко от себе си, за да успеят. Това изгражда психиката, защото само талант не е достатъчен.”
ДНК
Бившият защитник на Тотнъм, Нюкасъл и Камерун Себастиан Басонг е започнал своята кариера в Дюил Енгин, малък клуб в предградието Вал Д’Оаси, който е от северната част на Париж. Той казва, че футболът е в ДНК на всички деца, които растат в предградията. „Това е нещо заразно за всяко дете още от ранна възраст. Аз имам по-големи братя и беше много трудно да покажа кой съм, но от момента, в който започнах да играя футбол, всичко се промени. Хората започнаха да ме забелязват”. Талантът на Басонг за първи път е забелязан, когато е бил на 13 г. Той е тръгнал по стъпките на Анри и Никола Анелка през световноизвестната футболна школа Клерфонтен.
„Ние я наричаме футболния Харвард”, казва Басонг. „По голямата част от футболния ми интелект беше формиран точно в Клерфонтен. Там спиш с топката, там мирише на футбол, там живееш за футбола. Там се учиш на дисциплина и как се става шампион”. Онези, които не са имали късмета да бъдат забелязани от скаутите на Клерфонтен, усъвършенстват своите умения на улицата в едно от най-конкурентните и най-големите аматьорски първенства в света. В аматьорската Лига де Парис Ил дьо Франс има повече от хиляда клуба с над 270 хил. играчи. „Най-добрите френски футболисти, които играят в най-добрите европейски клубове, казват, че за тяхната кариера ключова роля е имала основата, която са получили в лигата“, казва президентът на лигата Джамел Санджак. „Повечето от юношеските френски национални отбори са пълни с наши играчи. Футболни скаути от целия свят идват тук, за да следят наши таланти.”
Душа
Нашествието на чуждестранни скаути се обяснява с високите постижения на парижките футболисти на места като Висшата лига. Най-пресните примери са Ибрахима Конате от Ливърпул и Аксел Дисаси от Челси.
Ибрахима Конате стигна до Ливърпул, след като не успя да се наложи в родния си клуб.
Английските клубове се възползваха от централизираната политика в миналото да се поддържа един-единствен голям футболен клуб във френската столица – ПСЖ, през който минаваха както основните парични потоци за привличане на чуждестранни футболисти, така и за развитието на собствени млади таланти. На най-високо ниво резултатът от тази политика е само един финал на Шампионската лига за ПСЖ срещу Байерн през 2020 г., загубен с 0:1. Единственото попадение беше дело на Кингсли Коман, който е бивш играч на ПСЖ. Шест години преди финала договорът на Коман не беше подновен и той премина със свободен трансфер в Ювентус. Бившият треньор на юношите на ПСЖ Ив Гирго открил таланта на Коман, когато той е бил едва на девет години. Основната причина на 18 години крилото да бъде освободено е било привличането за 33 млн. паунда на бразилеца Лукас Моура, който играе на същата позиция.
„От 15-20 години те са се фиксирали върху трофея от Шампионската лига и искат да го спечелят на всяка цена, но все нещо не им достига. Взеха велики футболисти като Меси, Неймар, Тиаго Силва, но истината е, че на отбора просто липсва душа. От една страна е школата, а от другата е представителният отбор, където има непрекъснато текучество на треньори и директори. В такива условия е много трудно да се развият и обиграят футболисти. Но пък е истина и фактът, че дори в този момент може да сглобите три или четири отбора за Шампионската лига само от парижкия регион”. Собственикът на ПСЖ Насер Ал-Хелайфи твърди, че времето на бомбастичните трансфери окончателно е отминало и клубът се е ориентирал почти изцяло към развитието на собствени таланти от школата. Гирго обаче не е убеден, че промяната се случва и тя е необратима. „Работих в ПСЖ от 2002 до 2007 г. и по мое време се говореха същите приказки. В школата се постигат отлични резултати. Скаутите имат страхотни попадения. Те откриват и привличат невероятно талантливи млади хора, но тогава започва наистина тежкото. Те не успяват да ги добутат до първия отбор и обикновено приключват в някоя от формациите до 19 г.”.
Сам Шерингам и Джон Бенет, ВВС
