GAZZETTA DELLO SPORT
В добавеното време на Атлетико Мадрид – Интер Хосе Мария Хименес с жест подсказа на Антоан Гризман. Сякаш искаше да му каже – Центрирай я, и ми я служи тук. На главата. Явно уругваецът знаеше къде е слабото място на „неразурите“. Те определено имат проблем с корнерите във фаза защита. Този сезон са допуснали 4 гола след ъглови удари в 21 мача от всички турнири, ако броим и световното клубно първенство. Пред 2024-25 със Симоне Индзаги това съотношение бе по-благоприятно със 7 гола от корнер в 59 мача. Причината за негативния тренд е промяната на начина на отбрана при статичните положения. При Кристиан Киву Интер се защитава в зона при тях, а не персонално като преди.
Голът на Хименес е типична илюстрация на проблема. При корнера на Гризман в наказателно поле имаше 10 полеви играчи на „нерадзурите“ - тоест целия отбор. Противопоставят им се 6 човека от Атлетико, близо два пъти по-малко. Хименес нахлува от дълбочина, тръгвайки почти от дъгата на пеналта, скача между Аканжи и Бастони и забива в мрежата. Класическият въпрос е: Кой трябва да го пази? Но при зонова защита отговорът е относителен, зависи от контекста на ситуацията и това размива отговорността.
Затова зоновата защита буди определени съмнения. Само за три месеца Интер вече пропусна повече от половината голове, паднали по този начин сезон през миналия сезон. Дотук те инкасираха един на световното клубно първенство, два в Шампионската лига и още един в Серия А. Индзаги обръщаше голямо внимание на статичните положения, както във фаза защита, така и в атака. Той използваше различни постройки при тях, но неизменно при персонално покритие. Да се твърди, че това е правилният подход в генерален план със сигурност би било пресилено, но за Интер явно е било по-работещата опция. Освен, ако Киву не измисли нещо друго.
