И спанецът Карлос Алкарас спечели за първи път в кариерата си титлата от Откритото първенство на Франция по тенис при мъжете.
Във финала в Париж той победи германеца Александър Зверев с 6:3, 2:6, 5:7, 6:1, 6:2 след 4 часа и 20 минути игра, с което си заслужи не само купата, но и 2,4 милиона евро премия от наградния фонд.
Така 21-годишният испанец запази перфектния си баланс във финали в турнири от Големия шлем - три победи в три мача, и стана най-младият тенисист, който печели титла на всяка една от трите настилки. Така само за 2 г. той остави в историята и считания за невъзможен рекорд на сънародника си Надал, на когото му трябваха 4 години за т. нар. Surface Slam (Шлем на настилките) - червен, твърд корт и трева.
Алкарас взе първата си купа на твърд корт през 2022 година на Откритото първенство на САЩ, през 2023 година стана шампион на трева на "Уимбълдън", а сега е първи и на червените кортове на "Ролан Гарос".
За олимпийския шампион Зверев това е втора загуба във финали в турнири от Големия шлем след поражението му във финала на Откритото първенство на САЩ от Доминик Тийм през 2020 година.
Мачът на корт "Филип Шатрие" във френската столица започна с размяна на пробиви в първите два гейма, след което Алкарас бързо пое контрол над мача. Испанецът бе много по-концентриран в началните минути и успя да спечели първия сет с 6:3.
Ролите обаче се размениха във втория сет, който отиде на сметката на Зверев. Германецът взе пет поредни гейма в края му и така изравни резултата малко повече от 90 минути след началото на двубоя.
Много важна роля за развръзката на срещата имаше третата партия. Както и в първия сет, Алкарас успя рано да вземе инициативата. 21-годишният испанец поведе с 5:2 гейма и изглеждаше, че има пълен контрол над мача. Тогава обаче в играта му настъпи необясним спад, от който олимпийският шампион се възползва. Зверев на свой ред взе пет поредни гейма, за да спечели третия сет и да поведе за пръв път от началото на финалния мач.
Въпреки че развоят на сета стъписа голяма част от зрителите на "Филип Шатрие", това явно не се отнасяше за Алкарас. Настоящият шампион от "Уимбълдън" бързо успя да забрави разочарованието от третия сет и влезе на максимално висока скорост в четвъртия. Той поведе с 4:0 гейма за броени минути и макар Зверев да показа сериозна борбеност, испанецът бе този, който успя да спечели сета след 6:1 гейма.
Драмата в мача обаче бе запазена за решителния пети сет. В него първият удар бе нанесен от Алкарас, който проби за 2:1.
В следващия гейм дойде и най-спорният момент в мача. При резултат 15:40 и втори сервис Алкарас пласира топка, която съдията на линията обяви за аут.
Съдията на стола обаче слезе да прегледа отпечатъка и въпреки бурните протести на Зверев топката бе дадена за добра, което позволи на Алкарас да бие първи сервис. Испанецът отрази двата брейкбола, след това и още един и поведе с 3:1 гейма след чудесна комбинация от сервис и къса топка.
В шестия гейм Алкарас отрази и още един брейкбол, който можеше да доведе резултата до 3:3, а това окончателно пречупи Зверев.
До края на срещата на корта имаше само един играч и това бе испанецът, който осмият представител на страната си след Мануел Сантана, Андрес Химено, Серхи Бругера, Карлос Моя, Алберт Коста, Хуан Карлос Фереро и Рафаел Надал, който печели титлата от "Ролан Гарос".
Всички шампиони на турнира от Големия шлем "Ролан Гарос" в Откритата ера на тениса след 1968 година:
1968 - Кен Розуол (Австралия)
1969 - Род Лейвър (Австралия)
1970 - Ян Кодеш (Чехословакия)
1971 - Ян Кодеш (Чехословакия)
1972 - Андрес Химено (Испания)
1973 - Илие Нъстасе (Румъния)
1974 - Бьорн Борг (Швеция)
1975 - Бьорн Борг (Швеция)
1976 - Адриано Паната (Италия)
1977 - Гийермо Вилас (Аржентина)
1978 - Бьорн Борг (Швеция)
1979 - Бьорн Борг (Швеция)
1980 - Бьорн Борг (Швеция)
1981 - Бьорн Борг (Швеция)
1982 - Матс Виландер (Швеция)
1983 - Яник Ноа (Франция)
1984 - Иван Лендъл (САЩ)
1985 - Матс Виландер (Швеция)
1986 - Иван Лендъл (САЩ)
1987 - Иван Лендъл (САЩ)
1988 - Матс Виландер (Швеция)
1989 - Майкъл Ченг (САЩ)
1990 - Андрес Гомес (Еквадор)
1991 - Джим Къриър (САЩ)
1992 - Джим Къриър (САЩ)
1993 - Серхи Бругера (Испания)
1994 - Серхи Бругера (Испания)
1995 - Томас Мустер (Австрия)
1996 - Евгений Кафелников (Русия)
1997 - Густаво Куертен (Бразилия)
1998 - Карлос Моя (Испания)
1999 - Андре Агаси (САЩ)
2000 - Густаво Куертен (Бразилия)
2001 - Густаво Куертен (Бразилия)
2002 - Алберт Коста (Испания)
2003 - Хуан Карлос Фереро (Испания)
2004 - Гастон Гаудио (Аржентина)
2005 - Рафаел Надал (Испания)
2006 - Рафаел Надал (Испания)
2007 - Рафаел Надал (Испания)
2008 - Рафаел Надал (Испания)
2009 - Роджър Федерер (Швейцария)
2010 - Рафаел Надал (Испания)
2011 - Рафаел Надал (Испания)
2012 - Рафаел Надал (Испания)
2013 - Рафаел Надал (Испания)
2014 - Рафаел Надал (Испания)
2015 - Стан Вавринка (Швейцария)
2016 - Новак Джокович (Сърбия)
2017 - Рафаел Надал (Испания)
2018 - Рафаел Надал (Испания)
2019 - Рафаел Надал (Испания)
2020 - Рафаел Надал (Испания)
2021 - Новак Джокович (Сърбия)
2022 - Рафаел Надал (Испания)
2023 - Новак Джокович (Сърбия)
2024 - Карлос Алкарас (Испания)
Източник: БТА
