Д обромир Карамаринов е най-високопоставеният българин в световния спорт. Той е президент на Европейската федерация по лека атлетика и член на Съвета на Световната атлетика. От 2003 година Добромир Карамаринов е начело и на Българската федерация по лека атлетика, а доскоро ръководеше и Балканската атлетика. Графикът му е изключително натоварен, затова използвахме празниците, за да помолим за интервю специално за „Телеграф“ и „Мач Телеграф“. Говорихме за равносметката за изминалата година и предстоящите задачи.
- Господин Карамаринов, като президент на Европейската атлетика каква оценка давате на изминалата 2022 година?
- Това е една от най-успешните години в историята на Европейската атлетика изобщо. И то в следпандемичен период, който бе изключително непредсказуем и нанесе трайни щети на много международни федерации. За щастие Европейската федерация по лека атлетика не е между тях. Още през 2021 година ние успяхме да реализираме всички наши състезания. Тази работа продължи и през 2022 година и на Европейското първенство на открито в Мюнхен, Германия, ние отбелязахме един невероятен успех.
Знаете, че дейността ни се измерва не само с постигнати резултати, но и с интереса към състезанията. В това отношение данните от Мюнхен са по-добри дори и от рекорда, който постигнахме на първенството в Берлин през 2018-а. Този резултат е пряка зависимост от работата на Европейската федерация.
Освен това през 2022 година привлякохме и допълнителни партньори, което е положителен парадокс в световния спорт. През изминалата година подписахме пет нови партньорски договора. С тях ние стабилизирахме финансовото състояние на Европейската федерация. Това ни дава възможност да помагаме повече на нашите страни членки, което е едно от нашите задължения.
- Какво предстои за Европейската атлетика през 2023 година?
- През март 2023 година ще се проведе Европейско първенство за мъже и жени в зала в Истанбул, Турция. Предстоят и много състезания при подрастващите - Европейско първенство до 20 г. и Европейско първенство до 23 г.
За първи път организираме Европейски отборен шампионат - в рамките на Европейските игри в Краков, Полша. Състезанията по атлетика ще са в Силезия, Полша, и за първи път всичките три групи, участващи в Европейските отборни шампионати, ще са на едно място. В рамките на една седмица в Силезия ще има атлетически фестивал, който ще събере около 2400 атлети от цяла Европа. За сравнение – броят им надхвърля този на атлетите, които по принцип участват на световно първенство на открито, както и на тези, които участват в олимпийските игри, които обикновено са около 2000 души.
Седмицата в Силезия започва с атлетите от трета дивизия, после – втора, а накрая кулминацията е с първа дивизия. Няма да има Суперлига, както досега, а първа, втора и трета дивизия.
Интересът към атлетическата програма на Европейските игри от нашия основен партньор EBU е изключително голям. Атлетиката ще е единственият спорт, който ще участва на игрите с всичките си страни членки. Това е нещо ново и е резултат от чудесната съвместна работа между Европейската атлетика и Европейския олимпийски комитет.
- Наскоро президентът на МОК Томас Бах каза в интервю, че завръщането в олимпийското движение на Русия и Беларус все още не стои на дневен ред. Какъв е вашият коментар по казуса?
- Засега няма изгледи войната в Украйна да върви към своя край. Русия и съответно Беларус, която също е въвлечена по някакъв начин в тази война, наруши основни и универсални принципи в човешките отношения. Спортът не може да стои далеч от тези универсални принципи, които са и в неговата основа.
В атлетиката ситуацията е малко по-различна, за разлика от другите спортове. При нас Русия бе наказана още през 2015 година заради системните допинг нарушения, които бяха покровителствани на държавно ниво. В края на 2021 година Русия бе много близко до възстановяване на правата си в атлетиката, но за съжаление избухна този военен конфликт, който върна нещата много назад и измести в друга посока тяхното наказание. Беларус пострада покрай военния конфликт.
- Доволен ли сте от резултатите на българската атлетика през 2022-ра?
- Младите български атлети заслужават най-висока оценка за 2022-ра. Винаги сме имали по няколко таланти, които да ни доставят радост и да ни дават надежда за големи успехи, но изминалата година мина под знака на нашето младо поколение и това бе оценено от специалистите от цял свят. Не един и два, а цели осем атлети стъпиха на подиума на големите международни състезания за подрастващи от най-висок ранг. Най-големият успех, разбира се, е световната титла на Пламена Миткова в скока на дължина. Европейската титла на Лъчезар Вълчев в тройния скок за юноши до 18 години също е уникално постижение.
Друг от медалистите ни от световното до 20 г. в Кали Божидар Саръбоюков показа невероятен резултат и в началото на тази година, като оглави световната ранглиста за своята възраст в скока на дължина със 7,96 м. Всичките други медали, които бяха в световното първенство под 20 г., европейското първенство до 18 г. и европейския младежки олимпийски фестивал също заслужават да бъдат отбелязани. Осем български атлети на подиума в тези състезания показва наистина голям потенциал за бъдещето на нашия спорт.
- Ясно е, че този потенциал ще бъде подкрепен от БФЛА, но какво още е нужно, за да се реализират тези млади таланти в бъдеще?
- Преди всичко бъдещето им зависи от самите тях. Ако човек има огромното желание да остане и има амбицията, и почувства това като мисия в живота, то той ще остане в атлетиката и ще стане шампион и при големите. Разбира се, ние трябва да подпомогнем това, но нищо не може да стане насила и привнесено отвън. Основното нещо е тези млади хора да бъдат мотивирани, че искат да станат шампиони. Нашата задача като федерация, на клубовете им, е да им бъдат подсигурени максимално добри условия за тяхната подготовка, за да могат те да реализират своите възможности. Всичко обаче е вътре в тях. Ако го искат, те ще го постигнат. Винаги може да се намери нещо малко, което не е идеално, но ако имаш стремежа да станеш шампион, ще станеш.
- Какво бихте искали да се случи през 2023 година?
- Бих искал всички атлети, които упражняват нашия спорт, да са здрави. Да имат амбиция и просперитет, и те, и техните треньори, а също така и всички, които се грижат за тях, за да могат да продължат да развиват и запазват мястото на олимпийски спорт №1 – нашата любима лека атлетика.
Пламен Петров