Б ългарската шахматистка Нургюл Салимова, че никога не би отказала да играе за страната при нормални обстоятелства.
Салимова каза още, че е опитала да забрави болезнения финал в Баку в предаването „Спорт в БГ“ по БГ Радио, осъществявано със съдействието на Фондация „Спорт в България“.
Родната шахматистка разкри първите си стъпки в шаха, каза кога е била първата титла за нея и как тренира със своите приятели и треньори.
„През цялото състезание, особено към края, усещах подкрепа от нашите сънародници. От много хора като цяло. Мина почти месец и все още получавам позитивни съобщения и пожелания. Наистина мисля, че хората се радват за мен. Това ме прави щастлива – хората оценяват постиженията ми“.
„Опитах се да забравя болезнения финал, в момента съм положително настроена. Беше силен турнир. Имаше пропуснати възможности, но постигнатото е много голямо. Радвам се, че стигнах до финал и се надявам следващият път да е по-добре“.
„Никога не бих отказала да играя за България. Никога не е било на сила да играя за България. Появиха се други фактори и не толкова шахматни. По мое мнение от хора, нямащи толкова общо с шаха. Никога не бих отказала да играя за България при нормални обстоятелства. Вярвам, че момичетата са достатъчно добри състезателки, но вярвам, че ако бях там, резултатът щеше да бъде по-добър. Слаби резултати винаги има, това не е драма. Ние, жените, сме достатъчно силни. Всичко ще се нареди“.
"От 4-годишна играя шах – вече 16 години. Тогава просто играех – баща ми и дядо ми са шахматисти, играеха с мен. Баща ми повече играеше. Определено помогнаха в тази насока. Тогава не играех, за да стана професионалист, а просто за играта. Знам, че съм била по-спокойно дете, така че не е било проблем да местя ходове. Когато станах европейска шампионка до 8 години, започнах да мечтая за по-големи неща“.
„Мисля, че всеки шахматист предпочита белите, тъй като имат съвсем леко предимство – започваш първи. Благодарение на технологиите имаш възможност поне да не загубиш. За белите винаги е идея по-лесно. Не знам на коя възраст мога да се нарека професионален състезател. Като първа турнирна победа ми е държавното до 8. Не бях навършила 6, на 5 години и половина бях. Не съм сигурна кога е била първата профи победа“.
„Аз тренирам онлайн, тъй като живея в Крепча. Далеч съм от хората, с които тренирам – те са мои приятели и треньори. Анализираме партии от последни турнири, чистим грешки, разработваме нови варианти и изненади, за да науча нови позиции и други. Има много начини човек да учи, благодарение на технологиите. Мисля, че всичко трябва да се тренира, защото може нещо да куца“.
„Не очаквах да стигна финал, но не е имало ден да не работя през годините. Жена с моя рейтинг и на моята възраст не е играла финал от много години насам. Това е причината да съм изненадата, но преди турнира бях топ 50 в света“.
„На полуфинала Горячкина спечели в класическия шах срещу китайката, аз играх полуфинал срещу украинката. Радвам се, че спечелих точно тайбрек срещу ускорен шах. Горячкина е шахматистката, от която се уча най-много. Играя най-добрия ход, който виждам. Разбира се, има значение и стилът на противника. Напрежението беше голямо. Но иначе, опитах се да играя най-доброто, което виждам“.
За надпреварата на претендентките в Торонто догодина Нургюл заяви: „След Световната купа доста пътувах из България, имах различни ангажименти. Не мога да кажа, че съм в подготовка за Торонто, имам състезание за след 10 дни. Надявам се, че в Торонто ще бъда в най-добрата си форма“.
Около 40 жени в света имат гросмайстор при мъже. Трябва ми рейтинг 2500, остава ми още една норма. Не е лесно, но това ми е една от големите цели. Надявам се да бъда гросмайстор за мъже, аз от 15-годишна съм такава при жените. Скъп спорт е шахматът. Няма екипировка, но има подготовка и лагери. Нужни са добри треньори, особено на нивото, към което аз се насочвам. Не е лесно, ако няма спонсори. Шахът е голяма част от моя живот. Има и негативи, освен хубави неща. Срещам се с различни и интелигентни хора. Радвам се, че шахът ме е направил по-организирана и самостоятелна. Бих могла да бъда по-активна и социална в живота си без шаха, или пък да прекарвам повече време с близки. Опитвам се да балансирам, но вярвам, че е така в много от спортовете“.
„Вярвам, че шахът ми е дал някои много полезни в живота качества. Научила съм се да разчитам само на себе си. Житейски опит е. По-отговорна и концентрирана съм. Тази година започвам да уча маркетинг в Свищов. Най-голямата ми мечта е да бъда световен шампион, но е в по-дългосрочен план. Искам да бъда гросмайстор за мъже. В личен план – да бъда здрава, близките ми да са здрави, а в бъдеще да създам семейство с човека, който разбирам и който ме разбира“.
„Те (б.р. - Веселин Топалов и Антоанета Стефанова) са световни шампиони. Много се радвам, че съм световен шампион по рейтинг при жените. Надявам се, че скоро ще сме в един отбор аз и гросмайстор Антоанета Стефанова. Те са първите шахматисти, за които съм чувала. Имам снимка от 6-годишна с Антоанета Стефанова. А с Веселин Топалов съм се чувала. С друг спорт не съм сигурна дали бих се занимавала. Не съм много активен човек, опитвам да живея по-спокойно. Като професия психолог ми харесва, но шахът надделя“.
„Щастлива съм, че те (б.р. - Фондация Спорт в България) застанаха зад мен. Щастлива съм, че такива организации подкрепят младите. Надявам се да постигнем по-добри резултати заедно и да имам повече поводи за гордост“.
