П рез тази седмица в полския град Краков се провеждат Вторите европейски игри за хора с интелектуални увреждания.
Първенството включва 10 вида спорт, а страната ни е представлявана от 7 атлети - със синдром на Даун и аутизъм. Фактът, че България за първи път участва на подобен форум, вече прави тези момчета и момичета шампиони. Пътят им не е лек, но мечтите им стават реалност благодарение на човека, без който всичко това нямаше да се случи сега.
Ментор
Слав Петков е не само треньор, но и ментор, възпитател, основен организатор на идеята хората с интелектуални затруднения да спортуват професионално у нас.
„Завърших магистратура в НСА, специалност адаптирана физическа активност (АФА). Когато за първи път се сблъсках с тези деца, останах шокиран - бяха неподвижни, не можеха да преглъщат. Зададох си въпроса, ако аз имах такова дете, как щях да постъпя? И разбрах, че се чувстват много щастливи и супер освободени, когато някой им обръща внимание. Усетих връзката между нас, а също и какво е за тях да правят нещо, което в началото е било невъзможно“, споделя Петков.
През 2015 г. се подават документи за неправителствена организация, която е със статут на спортна федерация, изградена от няколко спортни клуба. Така се създава Българската федерация за адаптирана физическа активност (ФАФА).
По това време на практика липсват центрове, които предлагат спорт за хора с интелектуални затруднения. Затова и никой не е предполагал, че един ден организацията ще стане професионална.
Център
„Стартирахме с младежи - спорт в свободното време, кондиционни тренировки, дори танци. Те се чувстваха супер и не сме гонили спортни постижения. Имахме деца, които бяха невербални, агресивни. С течение на годините и ежедневните тренировки те започнаха да се променят. През 2018-а наши младежи дадоха задоволителни резултати. Започнахме да мислим за някаква изява, тъй като в България нямаше подобни състезания“, добавя Слав, акцентирайки през колко трудности трябва да минат той и екипът му, в който всички са доброволци. Помагат му Бойка Петкова, Иван Цветков, Десислава Асенова и Веселка Тодорова, която е майка на едно от децата. Съпругата му Десислава работи през деня, но намира време и участва при работата и пътуванията със спортистите. Отделно двамата водят вечер тренировки в залата по зумба и народни танци.
Центърът, където техните специални шампиони се подготвят, се намира в столичния квартал „Орландовци“ - читалище „Райна Княгина“. Благодарение на родна компания за супермаркети половината сграда е реновирана. Има две зали за спорт, училищна стая и помещение с компютри. Поставена е нова дограма, ремонтирани са баните и тоалетните. По Оперативна програма за развитие на човешките ресурси се налага да работят като социален център. Причината е, че когато държавните институции чуят за спортен център, ги пращат към Спортното министерство, където не им обръщат внимание. Така Петков и останалите специалисти се учат първо да бъдат социални работници и след това треньори. Децата и младежите започват да идват от сутрин до вечер. С тях се занимават психолог, кинезитерапет и арттерапевт. Тогава те подобряват спортните си резултати.
Сладкарница
Когато Слав и децата се нанасят в читалището, в двора има изоставена, почти рухнала дървена бирария. Заделят пари, родителите също помагат и с общи усилия възстановяват мястото, което наричат „Малката къщичка“. Първо е столова, където спортистите се хранят. После кандидатстват по програма и правят социална сладкарница. Идеята е след заниманията децата и младежите да бъдат ангажирани в работна среда. Спортистите правят кафе, сервират торта, но най-важен е контактът им с другите деца и хора, които идват, най-често от квартала. Родителите също имат уютно място, където могат да изчакат децата си, докато те учат и спортуват. Със съдействието на София филм фест в продължение на 1 месец има лятно кино. Най-големият хит обаче стават театралните постановки, които спортистите изнасят. „Мързеливата Богданка“ и мюзикълът „Цветята на малката Ида“ събират десетки хора от квартала пред „Малката къщичка“.
„Нашите младежи обезпечаваха всичко и имахме културна дейност, която за тях е много важна. И от аутсайдери, каквито бяха в началото, вече имат самочувствие, защото могат да правят много неща. Вече говорят добре, всички могат да плуват, скачали сме от скали в Гърция, където 5 г. поред правим лагери в Атина заедно с други международни организации. Гребат с каяци. Правят се и лагери на базата на НСА. Децата буквално се чувстват на върха“, добавя Петков.
Състезания
През 2019 г. е първото международно състезание в Бърно за родните спортисти с интелектуални затруднения. Това е европейски турнир, на който участват специални атлети, а също така и параолимпийци. България печели 6 медала в най-долните дивизии. След 4 ходения в тази надпревара вече сме в най-горната дивизия, като последния път печелим 15 медала. Най-големият успех идва през миналата година на Олимпиадата за специални атлети в Италия. Радена Ангелова печели сребърен медал на 400 м бягане при жените със синдром на Даун. Това е изключителен успех, като родната организация получава поздравления от председателя на международната федерация, който отчита, че за първи път дебютираща държава стига до медал. Освен в атлетиката вече имаме представители в плуване, спортна гимнастика, джудо, футбол, баскетбол и ски.
Ангелова печели и бронзов медал от завършилото през миналия месец Световно първенство за атлети със синдром на Даун, а България завършва в топ 6 като постижения на шампионата, в който участват над 170 състезатели.
Отдадеността на Петков в работата му не остава незабелязана и той е избран в борда на директорите на международната федерация за атлети със синдром на Даун. От световната организация пък вече са предложили България да е домакин на световното първенство през 2026 г.
Помощ
Кадърът на НСА признава, че му се налага да иска пари от различни фирми, за да може състезателите му да пътуват за надпреварите. От държавните институции единствено от Столичната община му подават ръка.
„За да може да си обезпечим всичките тези състезания, ходим и просим по фирми и се молим да ни спонсорират. На един атлет състезанието му излиза около 1100 евро без пътя. Това са такси участие, спане и изхранване за една седмица. От спортното министерство - нищо. Единствените хора, които се застъпиха за нас, са от Столичната община. Председателят Георги Георгиев взе присърце нещата, шапка му свалям на този човек. Гласуваха да ни преотстъпят всички общински спортни бази за безвъзмездно ползване в удобно за нас време. Издейства допълнителен бюджет към Столичната община за интегриране на хора с увреждания в трудова работна среда. Покани ни с родителите и децата да се съберем и да помислим за нови категории, нови практики, които да внедрим. Тези деца имат шанс, колкото и да не им се вярва на хората. Те искат да имат социален контакт, да играят. Къде да им предоставиш тази среда, освен ако не е защитена среда“, завършва оптимистично 42-годишният специалист.
Чакат лиценз от спортното министерство
През декември миналата година ФАФА подава документи към световната федерация за атлети с интелектуални увреждания.
Това ще й даде възможност да се регистрира към Министерството на спорта като лицензирана спортна федерация. Тогава ФАФА ще има пълни права да получи и държавна субсидия за постигане на високи спортни постижения. „Въпреки това тук почти никой не се интересува от нас. През декември 2021 г. подадохме заявка до Министерството на спорта, после влезе новият кабинет и до април ние нямахме яснота дали ще вземем лиценз. След това ни върнаха документите заради някакво несъответствие. Надявам се, че другата година ще получим лиценз и ще можем да се възползваме от подкрепата на държавата. За да направим нещо за тези хора, за които спортът е единственото поприще. Това е единственият начин за тях те да се чувстват полезни и ползотворни. Това е тяхното място и стига да нямат контузии, могат да се състезават и до 40-годишна възраст“, категоричен е Петков.
Спечелиха седем медала в Полша
Българските спортисти с интелектуални увреждания вече спечелиха първите медали за страната. Още в първия ден от игрите в Краков Боян Вандов стигна до злато на триатлон, а подгласник му стана Емилиян Костадинов. В същата дисциплина Радена Ангелова взе сребърно отличие. Ден по-късно и Радена се качи на най-високото място на почетната стълбичка, след като отвя конкуренцията в тласкането на гюле, 100 м и 800 м бягане. Александър Асенов пък взе бронз на 100 м.
Иво Цукев
