Л авиа Нилсен е доброволка на олимпийските игри в Лондон през 2012 г., когато е само на 16.
Тогава ролята й се свежда до това да носи чантата на седмобойката Джесика Енис, която пред домашна публика ликува със златото. „Вървях след Джесика и когато тя стъпи на стадиона, чух най-силните овации, на които бях ставала свидетел в живота си. Помислих си: „Искам същото“.
От Лондон...
По това време резултатите на Лавиа още не са на високо ниво, въпреки че с нейната близначка Лина тренират от 11-годишни. До 2013-а обаче двете се изявяват на 800 метра, а едва след преместването си при Франк Адамс започват да се готвят на 400 метра. „Растяхме в Източен Лондон и видяхме как Олимпийският парк изникна от нищото. Стратфорд беше ужасно място и да видиш пълната промяна в него беше страхотно. Покрай Джесика Енис с Лина разбрахме, че трябва да дадем шанс на леката атлетика. Три години по-късно бяхме в един отбор с Енис“, отчита Лавиа, която е родена в семейство на датчанин и майка с корени от Судан и Египет.
През 2015-а спринтьорката става двукратна европейска шампионка за девойки – на 400 м печели за 52,58 секунди, а в щафетата взима златото заедно със сестра си. Започва да следва география в Кингс Колидж, а на световното в Лондон 2017 е част от състава, който носи сребро на 4x400 м. Постепенно стига до първата си олимпийска квота, но игрите в Токио са отложени с година заради пандемията. „Превърнах зимната ни градина във фитнес зала, но трябваше да внимавам за стъкления покрив, когато правех упражнения – смее се Лавиа. - Когато тичах нагоре-надолу по улицата ни, съседите се шашкаха: „Уау, наистина си бърза“, а аз им отговарях: „Да, защото съм спортистка, която ще участва на олимпиада“.
...до Токио
Толкова е горда, че си татуира петте олимпийски кръга в долната част на корема. „Да ми ги изрисуват отне повече от час и въпреки че всяка минута беше агония, болката си заслужаваше. Това е татуировката, с която наистина най-много се гордея, защото да отида на олимпиада беше една от най-големите цели в живота ми“, уверява атлетката, която две седмици преди дебюта си в Токио е диагностицирана с множествена склероза.
„Въпреки пренасрочването на игрите не се отказах от тренировъчния си режим – спомня си Лавиа. - Наистина натисках силно тялото си. Много хора не си дават сметка, че трябваше да се подлагаме на огромно натоварване в две поредни години. Аз бях наистина в страхотна форма, но когато завършвах някои състезания, усещах изтръпване от едната страна и това се случваше винаги когато имах много адреналин в тялото си“.
Тя се допитва до лекари, за да разбере какво се случва с нея, и й откриват същото хронично заболяване, засягащо нервната система и мозъка, от което страда нейната сестра Лина. Това, че множествената склероза й е позната, не прави нещата по-лесни за преглъщане.
„Отивайки на олимпийските игри, искаш да се чувстваш като свръхчовек и да летиш, така че да чуеш подобно нещо беше голям удар по психиката ми. Оставащите две седмици до игрите не бяха достатъчно време, за да се справя с това“, твърди Нилсен, която в крайна сметка финишира пета с щафетата, но е разочарована от собственото си представяне. Обещава си след 3 години да се справи по-добре и да се научи контролира тялото си.
Път
Сестрите решават да съобщят на света за състоянието си по време на световното в Орегон 2022, когато заради жегата се обострят симптомите на Лина. Всъщност те я измъчват от 13-годишна, но тя не иска да съобщава за болестта си. Паралелно с успехите си на пистата тя завършва химия и работи като инструктор по йога.
„Сестра ми и аз разбрахме, че имаме известна социална отговорност и затова разказахме нашата история“, обясни Лавиа, чието копие Лина е най-голямата й подкрепа сега, както е била и когато са били деца. Ключова роля за тяхното справяне с множествената склероза е правилната диета.
„Преживяното от нас вдъхновява хората. Все още можем да правим това, което обичаме, и искаме да покажем, че въпреки пречките винаги има път. Може да е по-различен път и невинаги да е гладък, но пак има шанс да стигнете до същото място. Мисля, че след като приемете това, е много по-лесно просто да продължите напред“.
Лавиа вярва, че сега е в много по-добро психологическо, но и физическо състояние спрямо Токио. „Успях да се справя със симптомите си и сега просто се фокусирам върху това да бъда силна и възможно най-бърза за Париж“, казва атлетката, която спечели турнира в Берн с 50.83 секунди – неин личен рекорд и резултат под квалификационната норма от 50.95.
Освен това на световното в Будапеща 2023 г., тя помогна за два от медалите на Великобритания – сребро в смесената щафета 4x400 м и бронз с женския квартет. Със сестра й Лина пък бяха част от състава, който на европейското в зала в Глазгоу миналия месец грабна бронз на 4х400 м.
Вяра
„Пропуснах доста шампионати и това е първата година, в която се чувствам уверена и наистина вярвам в тренировките си и способността си да се състезавам на най-високо ниво – казва Лавиа. - Много съм развълнувана от това. Но всъщност сестра ми е моят герой – моето заболяване бе открито в много ранна фаза, докато нейното е по-тежко. Непознати й пишат, наричайки я боец и вдъхновение, но аз виждам много повече. Тя е невероятна жена и най-силният човек, когото познавам“.
