К амелия Стоименова и Таня Богомилова в едно изречение. Гледам, чета и ми е трудно да го осъзная. Това казала на родителите си 22-годишната плувкиня ден след като счупи националния рекорд на 200 метра бруст в малък басейн.
Направи го на шампионата на Лондон, в който участва за своя английски клуб Newham&UEL. Камелия грабна златото с постижение от 2:25.59 минути. Така падна рекорд, непокътнат 37 години. Срещу него стоеше името на голямата Богомилова. През март 1988 г. в Благоевград тя плува за 2:25.95 мин., а през септември същата година грабна златото на 100 метра бруст на олимпийските игри в Сеул.
„В първия момент не осъзнаваш какво се случва. Да подобриш рекорд на самата Таня Богомилова. Тя е идол, такъв човек, такъв спортист. Друга като нея нямаме, направила е много за спорта. А освен това е и страхотен човек“, споделя Гергана, майката на новата рекордьорка.
Сестра
Тя и таткото Иван вече 24 години живеят в Лондон. На 2 ноември те видяха триумфа на голямата си дъщеря от трибуните на олимпийския басейн в Лондон. Долу, край самия басейн, беше 16-годишната Маргарита, която уверено върви по стъпките на кака си и вече може да се похвали със завиден брой медали и постижения. Тя вика и дава кураж и видя отблизо как пада рекордът на Таня Богомилова.
Със сестра си Маргарита, която също е много талантлива, има завиден брой медали и два рекорда.
„Трудното тепърва предстои. Оттук нататък вече ще се гледа с други очи на нея. Ще трябва да работи още повече“, категорична е гордата майка. Самата Камелия е наясно с това и ден след успеха в шампионата на Лондон отново е в басейна за тренировка, защото поредното състезание – Държавното на България в 25-метров басейн, чука на вратата. То ще се проведе от 19 до 23 ноември, а в него сестрите ще се състезават за своя български клуб Спринт–София.
И докато Камелия и 16-годишната Маргарита хвърлят усилия, за да поддържат висока спортна форма, родителите им правят всичко, за да могат техните момичета да преследват мечтата си. Гергана и Иван влизат в ролята на мениджъри, организатори и какво ли още не. „Коства ни цялото време, много ресурси. Навсякъде сме с тях. От каквото имат нужда, сме насреща. Те полагат огромни усилия в тренировките, ние – извън басейна, за да ги поддържаме“, казва Гергана и признава, че често не гледа на своите деца като родител.
Жертвите от всички са много, но подобреният рекорд на Таня Богомилова е доказателство, че всичко си е заслужавало и ще продължи да бъде така.
Началото
Камелия не се нуждае от много време, за да покаже, че е достойна за шампион. Тя започва да се занимава с този спорт сравнително късно – когато е на 9 и половина. За сравнение – 6 години по-малката от нея Маргарита на 8 вече участва в състезания и вече има куп медали, включително и два национални рекорда. Запалва се покрай кака си, тъй като е постоянно близо да нея, когато мама Гергана води голямото си момиче да плува.
Камелия започва с обикновени тренировки, в група с други деца, за да се учи, да свикне с водата. В един момент родителите решават, че може би е добре да потърсят по-сериозни и специализирани тренировки. Преди това момичето свири на флейта, пее, тренира и лека атлетика, като е много добра в бяганията. Като малка пък Маргарита тренирала футбол, била направо луда по него, но счупила крак и спряла. Показвала голям талант и за народните танци. Плуването обаче се оказало тяхното нещо.
„В началото не сме се замисляли за развитие в тази област. Просто нещата така се завъртяха. Искахме да са активни, да се занимават с нещо, да се научат на дисциплина. Да бъдат хора. Да опитат от няколко неща и да изберат“, казват родителите.
Бързо
Плуването се оказва нейното нещо. Така на 11 и половина Камелия влиза в лондонски клуб, в който тренира и до днес. Успехите не закъсняват. Напротив – идват само след няколко месеца. Стоименова започва да тренира през септември, а през декември вече успява да стигне до първото си регионално състезание за деца до 12 години. И то в многомилионен Лондон, където има безчет плувци. „Тогава дори нямаше идея за какво точно става въпрос, но на самия шампионат завърши четвърта на 100 метра бруст”, връща се назад Гергана.
На 13 тя вече е шампион на Лондон на 50 метра бруст и се класира за шампионата на Британия. В следващите години от него има три сребърни и един златен медал. Той е с щафетата 4 по 100 съчетано с отбора на университета в Уелс.
Когато е на 13, за пръв път участва и на национално състезание в България – във Варна, където се провежда зимният шампионат на малък басейн. Там се запознава и с Таня Богомилова. Същата година завършва втора и в трите брустови дисциплини в 50-метров басейн, а на 14 обира златните медали в бруста и в двата басейна.
Следват още успехи и още медали, включително две участия на Европейско първенство до 23 г., както и на Балканиада. През изминалото лято тя и Маргарита отново се прибраха у нас, за да участват в държавното на голям басейн, в което Камелия прибави към колекцията си пълен комплект медали – злато на 200 метра бруст, сребро на 50 м и бронз на 100.
Образование
След завръщането от София в Лондон Стоименова се включи в Британския национален шампионат, където спечели сребро на 100 метра бруст. Отказа състезанието на 200 м, тъй като в същия ден получи дипломата си от университета в Суонзи, Уелс. Камелия изучава „Спортни науки“ и може да се похвали с отлични оценки – не само по време на следването, но и в училище преди това.
Тя и сестра й са родени в Лондон, но нищо наше не им е чуждо. И двете посещават българско училище през уикенда, за да попиват от езика, културата и традициите. „Стараем се в това отношение, защото когато не си в дадена общност, нещата могат да се забравят. Гледаме те да знаят откъде сме, какво се случва в България. Прибираме се често - и през лятото, и през зимата. Ходим и в Разлог и Пазарджик, откъдето са семействата ни. Посещаваме карнавали. На Камелия и Маргарита много им харесва. В България вече имат и приятели“, разказва още Гергана.
Заради дипломирането си това лято отказа участие на 200 метра бруст в Британския национален шампионат през лятото.
Нейната дъщеря е момиче с голямо сърце. Обича много бебета – види ли някое, не може да се сдържи. Обожава и животните, а в свободното си време рисува. При това се справя много добре, но тъй като то отнема много време, решава да не следва специалност с рисуване. Вместо това се посвещава на спорта. „Камелия е добър човек. Мила, отдадена, сериозна. Когато каже нещо, че ще стане, то ще стане. Няма значение какво ще й застане на пътя. Пада, става – много е борбена и си постига целта“, описват я родителите й.
Клуб
Като такава я представя и Красимир Захов, управителят на плувен клуб Спринт-София, за който Камелия се състезава у нас. Тя е стипендиант в програма „Олимпийски надежди“ на клуба, в която през тази година попаднаха още четирима елитни плувци - Диана Петкова, Калоян Левтеров, Йордан Янчев и Тонислав Събев.
„Тя е трудолюбива, упорита, показва постоянство. За нас рекордът не е изненада. Очаквахме го и поне от година работим за него. Вървяхме натам“, заяви по-рано тази седмица Захов, самият той бивш национален шампион и рекордьор, включително на 200 метра бруст, и участник на олимпийските игри в Сидни през 2000 г.
Той не пропуска да подчертае колко важна е ролята на семейството, както и на треньорите в Лондон. Защото всички заедно са екип, изградил Камелия Стоименова.
„Много сме благодарни на Красимир Захов. Той знае как да обгрижва, как да задоволява нуждите на спортистите във всеки един аспект. Нивото на мениджмънт и отношение е уникално. Българският спорт има нужда от хора като него, които знаят как да се отнасят към спортистите, от какво и кога имат нужда“, признателна е Гергана, която е категорична, че за своята малка територия България разполага с много таланти. Нужно е само някой да им подаде ръка и да повярва в тях.
Надежда Кърликова
