О сем години след полско-българския игрален филм на режисьора Кшищоф Лукашевич „Кербала“, документална лента коригира истината за геройството на българските момчета при отбраната на кметството в иракския град. Премиерата на 90-минутния филм „Нашата чужда война“ е в понеделник в Дома на киното в столицата. Режисьор е Росен Елезов, оператор проф. Теодор Янев, продуцент доц. Георги Николов, а сценаристи са проф. Марин Дамянов и журналистката от „Нова нюз“ Наделина Анева.
През 2004 година страната ни изпраща в Ирак рейнджъри – мъже и жени, християни, но и мюсюлмани.
Участници в мисията.
Те заминават седмица след кървавия терористичен атентат в края на 2003 г., при който загинаха петима българи, а база „Индия“ беше разрушена. Предизвикателствата пред втория ни батальон в Ирак са големи. Десетки хвърлят рапорти и се отказват да заминат, батальонът тръгва неокомплектован и зле оборудван, а тези, които все пак тръгват на мисия, за да сменят колегите си в Ирак, са потънали в съмнения и страхове.
Страхове
Няма човешко същество, което да не се страхува в такъв момент, казват героите на филма. Майките и съпругите им се раздират от плач по време на изпращането, препречват вратите, за да не тръгнат, защото не са сигурни дали близките им ще се върнат.
Филмът разказва как се преодоляват тези страхове и как в напълно неизвестна и опасна среда българските воини се сплотяват като един.
Участници в мисията.
Мисията е мироопазваща и целта й е да подпомогне иракските власти при стабилизирането и възстановяването на граждански обекти в страната. Но по време на мисията на втория батальон в Кербала в началото на март избухва въстанието на Махди. Милициите на влиятелния шийтски духовник Муктада Садр атакуват кметството (Сити хол), чиято охрана е поверена на българите. Ако падне кметството, пада и Кербала, а нашите момчета позорно е трябвало да се спасяват през пустинята. Българският контингент е в състава на многонационалната дивизия “Център-Юг” и е под полско командване. Заради отбраната на Сити хола те остават в историята като първите български армейски части, които влизат в реални бойни действия след края на Втората световна война. Техният принос е важен и за приемането на страната ни в НАТО същата година.
Жертви
Заради геройството си рейнджърите от втория батальон дават само една жертва, въпреки честите и сериозни засади. На 23 април 2004 г. по време на засада и при престрелка тежко е ранен старши сержант Димитър Димитров, който по-късно умира от раните си. На тази дата всяка година участници в батальона се събират в родния град на гроба на офицерския кандидат. По време на цялата мисията в Ирак петте батальона дадоха 13 жертви, като 7 загиват при атаки и засади, 1 от „приятелски огън“ и 5 от произшествия, свързани с бойната техника.
Гробът на ст. сержант Димитър Димитров.
Героите на филма разказват както за ежедневието си, така и за критичните моменти на битките, в които са принудени да влизат. Те размишляват върху това кога една чужда война се превръща в наша.
Рапорти
Заради непрестанните атаки на милициите на Муктада Садр и след убийството на старши сержант Димитър Димитров отново заваляват рапорти за предсрочно прекратяване на мисията. Тогава в Кербала на свой риск пристига президентът Георги Първанов. В документалната лента за пръв път след мисията се срещат очи в очи президентът и старши националният представител на втория български батальон и заместник-командира на многонационалната дивизия под полско командване полк. Христо Христов.
Макар че във филма не говорят едни от главните герои в битките - Петър Гергов (ръководител на ротата, която отбранява Сити хола), и Иван Михайлов-Свиреп (който извършва уникална военна операция с петима свои колеги, за да неутрализират гнездо с минохвъргачки), за тях има много разкази и признания.
Командирът на ротата Петър Гергов.
Заради брилянтно изпълнената задача от екипа на Свиреп в „Ню Йорк таймс” се появява малка статия със заглавие, превърнало се в мото на филма - „Посегнеш ли да убиеш българин, приготви се да умреш първи”.
Документ
След края на мисията в Кербала част от военните се разпиляват по света. Във филма говорят както действащи военни, така и рейнджъри, които са избрали друго поприще, а един от тях продължава да работи като охранител в Ирак.
Лентата „Нашата чужда война“ е снимана почти три години заради пандемията. В нея има автентичен снимков и видеоматериал от мисията в Ирак. Тя остава един документ на времето, но и доказателство, че историческата истина може да бъде променена по време на интерпретация, както е станало с полския игрален филм. Истинските герои при удържането на Кербала през 2004 г. са българите и те също заслужават игрален филм за мисията си.
