С кърцайки на пантите си, вратата на бараката се отваря към изкуството, наричано съпротива на украинския народ. Необходими са пет секунди, докато очите свикнат с полумрака, бавно се появява силуетът на рамката на пикап, разрязан наполовина, на който наскоро е заварена метална лебедка.
“Взехме го от трактора, с който баща ми ореше слънчогледовата нива, той го управляваше, за да увеличи дълбочината на ножовете на плуга според твърдостта на земята”, казва Максим, движейки се с ловкост на познатото тъмно място. То е на 19 години, учи за инженер и кара най-необичайните стажове.
„Сега ни трябва, за да регулираме височината на трите дула на ракетната установка. Тръбите бяха там, триметрови и ръждясали, облегнати на стената.Откраднахме ги от руснаците. Механизмът за въртене, от друга страна, го взехме от нашата вършачка, тази за пшеница”, споделя още момчето.
Неонов прожектор осветява цялата тази невероятна сглобка. Чуковете, гаечните ключове, машината за заваряване, няколко дървени трупи, една бала сено, която не е ясно защо е тук, няколко вълнообразни ламарини на земята, железни пръти с различни размери, миризма на използвана смазка, провиснал фотьойл, вентилатор, различни манивели, чифт ръкавици върху дървената дъска - липсват само пилетата, за да изглежда като работилницата в Запорожие, пише италианското издание La Repubblica.
Групата от 17 млади мъже като Максим, които работят в тази импровизирана оръжейна, е съставена от селяни. Те притежават ферми в Запорожие и преди 24 февруари 2022 г. отглеждат слънчоглед, пшеница и царевица, сега обаче майсторят ракетни установки.
Семейството на Максим има 500 хектара земя близо до Оричев, на южната линия на фронта, където контранастъплението се опитва да пробие и в отговор руските миномети, които бълват огън от сутрин до вечер.
„Вече не беше възможно да се занимаваме със земеделие, затова започнахме да правим артилерийски оръдия по искане на украинската армия“, разказва Максим. Това са 122-милиметрови ракети, наподобяващи съветското производство с обсег до 50 километра. Те се стрелят в залпове от пет до десет наведнъж, смъртоносни и не много точни, руските въоръжени сили ги използват както в битка, така и по градове.
„От началото на руското нашествие направихме 14 от тях, сглобявайки ги с части от селскостопански машини и части от автомобили, които купувахме от морги. Отне ни два месеца и половина, за да направим първия, сега обаче един не е достатъчен“, обяснява Максим.
17-те селяни-механици от Запорожие са част от благотворителната фондация Falcons, която е създадена през 2014 г. по време на първата война в Донбас.
„Тогава ремонтирахме само леки военни превозни средства“, спомня си Юрий Соколянский, 45-годишният, баща на Максим и директор на фондацията.
„През март 2022 г. военните се обърнаха към нас, за да направим оръжие, което може да поразява по-далеч от минохвъргачка. Донесоха ни проект на шестцевна ракетна установка. Проучихме го, разбрахме, че не е много високо качество и решихме да преработим дизайна. И тъй като 99% от нас обработват земята, ние сме възприели основните принципи за това как работят селскостопанските машини”, посочва още Юрий.
По пътя, водещ до навеса в индустриалната зона на Запорожие, чието местоположение не може да бъде разкрито от съображения за безопасност, Юрий и синът му Максим показаха камионите, преобразени от техния ум.
„Ние вземаме системата за повдигане на пръта”, “лебедката може да се вземе от това ремарке“, „под тази кутия има добър лагер за полуоската...“. И така, те виждат навсякъде полезни части за сглобяване на своите ракетните установки ала Франкенщайн.
Те не са единствените доброволци, които са се поставили в услуга на украинския боен арсенал. Граждански групи правят същото във Виница, Днепър и Лвов. Има работилница в Киев, където дори се опитват да направят у дома ракета с голям обсег, която покрива разстояние от триста километра, като тези, които съюзниците все още не убедени, че трябва да дадат на Зеленски. И ако доставки липсват, в тези региони се справят с недостига на боеприпаси с голяма изобретателност и известна доза отчаяние.
„Ние изграждаме механичните предавки на системата за изстрелване и куките за закрепването им към земята, пренастройвайки превозните средства, изпратени ни от армията“, обяснява Юрий Соколянски.
„След това стрелците инсталират компютъра със софтуера за прицелване, където въвеждат координатите на целта. От 14-те пускови установки, които сме построили, 12 са на първа линия. Войници ни изпращат видеоклипове, когато стрелят чрез чат. Казват, че са много точни. И това ни прави горди."
