С АЩ дадоха ракети с голям обсег ATACMS на Украйна. Използването им заплаши целия руски сухопътен коридор в Южна Украйна и постави в обсега им руските авиобази северно от Крим. Така усложни използването на ударни хеликоптери срещу украински цели.
На 24 април бе съобщено, че САЩ са изпратили ракетите с обсег 300 km в Украйна месец по-рано. Администрацията на Байдън се колебаеше да ги предостави поради опасения за запасите, тъй като производството на ATACMS не може да бъде ускорено по същия начин както на обикновените артилерийски снаряди.
България
По-възрастните читатели на „Телеграф“ си спомнят, че до 2002 г. България разполагаше с мощните оперативно-тактически ракети (ОТР) СС-23 „Ока“ с обсег 500 km, с които държеше в шах целия Балкански полуостров. Техен аналог е армейската тактическа ракетна система MGM-140 (ATACMS). Тя е твърдотоплинна, има дължина 3,975 m и диаметър 610 mm.
Ракетите се изстрелват от верижна или колесна високомобилна артилерийска ракетна система M142 HIMARS. Контейнерът за изстрелване на ATACMS има една ракета, но капакът й е с 6 кръга като на стандартни ракети за РСЗО М270. Така не е ясно кой тип ракети са заредени на пусковата установка.
Промяна
Концепцията за конвенционална тактическа балистична ракета е резултат от промяната в доктрината на САЩ от края на Студената война. Тя отхвърля необходимостта от ранен ядрен удар по силите на Варшавския договор при въоръжен конфликт. Доктрината AirLand Battle and Follow-on Forces Attack от края на 70-те/началото на 80-те години на ХХ век изискват много по-точна конвенционална ракета за поразяване на вражеските резерви.
Разработването на ATACMS започна през 1980 г., когато СВ на САЩ реши да замени ОТР Lance с подобна ядрена твърдогоривна ракета Corps Support Weapon System (CSWS). Загрижени, че ВВС и СВ разработват твърде много подобни ракети с различни бойни глави, МО на Америка обедини програмата с Assault Breaker през 1981 г. и с CSWS през 1982–1983 г.
Новата ракета Joint Tactical Missile System (JTACMS) срещна съпротивата на ВВС, които не искат балистична ракета, изстрелвана от въздуха. През 1984 г. те прекратяват участието си в частта на програмата, която не е свързана с крилати ракети. Така ракетата е преименувана на армейска тактическа ракетна система (ATACMS). През март 1986 г. Ling-Temco-Vought печели договора за проектирането й под името MGM-140.
Доказана
ATACMS е с първо бойно използване през 1991 г. - 32 са изстреляни от РСЗО M270 в операция „Пустинна буря“. През 2003 г. повече от 450 са били изстреляни в операция „Иракска свобода“. Към началото на 2015 г. повече от 560 ракети ATACMS са използвани в битка.
През 2007 г. СВ на САЩ прекратяват програмата ATACMS поради надвишени разходи, без да попълнят запасите си. За поддържане на оставащите ракети е стартирана Програмата за удължаване на срока на експлоатация, която заменя двигателите и системите за навигация, както и касетъчните бойните части с единна осколъчно-фугасна бойна част и дистанционен взривател за площен ефект.
Контрол
През януари 2015 г. Lockheed Martin, която закупува Ling-Temco-Vought, получи договор за разработване на нов хардуер за ATACMS Block I, за да елиминира риска от неексплодирали боеприпаси. Първата модернизирана тактическа ракетна система (TACMS) е доставена през септември 2016 г. с актуализирана електроника за насочване и способност за поражение на площни цели с помощта на единна бойна глава, без риск от неексплодирали боеприпаси. Lockheed получи договор за производство като част от SLEP през август 2017 г. През 2021 г. с Lockheed Martin бе сключен договор за надграждане на съществуващите боеприпаси M39 до варианта M57 с бойна глава WDU-18/B.
АTACMS използва инерциална навигационна система и GPS. Софтуерът на насочването позволява да се поддържа висока точност дори когато сигналът на GPS е заглушен от руските системи за електронна война.
Варианти
M39 (ATACMS Block I) с инерционно насочване носи 950 противопехотни и противоматериални касети M74 с размерите на бейзболна топка и тегло 0,59 kg. Те се пръскат в зона с диаметър 206 m. Ефективен срещу паркирани самолети, складове с боеприпаси, системи за ПВО и струпвания на персонал, но не и срещу бронемашини.
M39A1 (ATACMS Block IA) с GPS насочване, с 300 касети M74. Произведени са 610 между 1997 и 2003 г. В „Иракска свобода“ 74 са изстреляни по иракски цели. Останалите се актуализират до варианта M57E1. M39A1 и по-късните варианти могат да се изстрелмат от РСЗО М270 или HIMARS M142.
M57 (ATACMS TACMS 2000) с GPS насочване и моноблочна бойна част WAU-23/B. Произведени са 513 между 2004 и 2013 г. Точността е 9 m CEP (вероятна кръгова грешка).
M57E1 с GPS насочване и дистанционен взривател. M57E1 е кодът за модернизирани M39 и M39A1 с нов двигател, софтуер и хардуер за навигация и насочване и бойна част WAU-23/B вместо касети M74. В производството от 2017 г., с първоначална поръчка за 220.
Оператори
Бахрейн закупи 30 ATACMS вариант M39 през 2000 г. и 110 M57 ATACMS през 2018 г.; Гърция има M39 Block I; Южна Корея през 2002 г. закупи 111 ATACMS Block I и 111 ATACMS Block; Румъния закупи 54 M57 ATACMS, доставени до юни 2022 г.; Полша закупи 30 M57 ATACMS, доставени до юни 2022 г. Други 45 M57 ATACMS бяха поръчани през февруари 2023 г.; Турция има ATACMS Block IA; Катар придоби 60 M57 ATACMS през 2012 г.; ОАЕ придоби 100 M57 ATACMS през 2014 г.; САЩ – СВ и Морската пехота са оператори на ATACMS; Украйна експлоатира ATACMS M39 Block 1А, използвани за първи път на 17 октомври 2023 г. M57 са доставени и използвани от март 2024 г.
Основни тактико-технически данни
Варианти
M39 Block I
M39A1 Block I
M57 Block IA
Бойна част
950 x M74 касетки
300 x M74 касетки
WAU-23/B моноблочна
Мощност
591 kg
174 kg
214 kg
Макс. скорост
Mach 3 (1,000 m/s)
Мин. обсег
25 km
70 km
-
Макс. обсег
165 km
300 km
300 km
*Автор: Димитър СТАВРЕВ Военен експерт на „Телеграф“
