- Мартина, как почетохте 90-годишнината на баща си?
- Говорих с Юрий Дачев и той ми каза, че прави един филм за БНТ, документален (има доста филми за баща ми, правени в различни времена), та решихме да го прожектираме в кино „Одеон“, защото все още има кинокритици, които го познават. Тогава с Антония Ковачева, директорка на Националната филмотека, и с Владо Трифонов, директор на филмотечно кино „Одеон“, направихме този филмов маратон, който върви в момента, до 8 юни, където се прожектират 11 филма с 11 главни роли на баща ми. Някои са съвсем непознати, други за първи път гледахме дори аз, майка ми и дъщеря ми. Тези филми продължават и в момента да се въртят.
- Има ли роля, която преди сте подценявали, а сега много ви харесва?
- Да, сега със съвсем други очи гледам ролите в момента. Когато бях малка, гледах предимно комедийния актьор Григор Вачков. А сега виждам, че освен комедийния актьор всенародният любимец винаги е търсил къде да вкара драматичното и сериозното в работата си. Това като че ли е убягвало на „широкия“ зрител, но той е вървял по пътя на тези сериозни, драматични роли.
- Той има поне три много силни драматични роли - в „Мъжки времена“, в „Мера според мера“, в „Последно лято“?
- Да, но преди това е заснел много други веселяшки роли. Сега, гледайки дори „Привързаният балон“ по Радичков на Бинка Желязкова, който е един от малкото спрени български филми навремето, отново характерна роля играе. Пак е намерил местата, в които много откровено играе. Гледа те право в очите, в камерата и те пронизва с погледа си. Все повече разбирам колко голям артист е бил и си давам сметка колко умно е градил кариерата си, да е имал шанс да работи с тези големи режисьори и с тези големи автори. Никола Русев, Любомир Левчев, но най-вече Йордан Радичков, който се превърна в част от нашето семейство. И една от най-добрите ми приятелки е дъщерята на Радичков. Най-хубавото, което се случи на честването на баща ми в четвъртък, е, че дойдоха децата на неговите приятели, които сега са моите най-добри приятели. Те преживяха този филм на Юрий Дачев - „Лазар и Григор“, който направи БНТ, като филм и за техните татковци, които също присъстваха във филма - Еми, дъщерята на Коко Азарян, Шошо на Константин Коцев, Милена и Невена Андонови, дъщерите на Методи Андонов - видяха откъси от филми, от спектакли. Там бяха Ирина Канушева, Петя Александрова - техните бащи са едни от най-големите кинокритици. Това беше среща на моето поколение, на моите приятели с нашите бащи, спомнихме си за тях. Това е нашето честване - филмите, които се въртят, този документален филм и разговорите за него.
- Имате ли роля, която ви е най-любима от неговите?
- В „Мъжки времена“! БНТ в неделя ще го прожектира. Много обичам и другите. „Последно лято“, „Привързаният балон“... Сега гледах „Белият кон“ - той е една новела на Милен Николов – толкова хубав филм, толкова мил, такива хубави погледи между баща ми и Илия Добрев. Много обичам „Всички и никой“ на Крикор Азарян. Естествено, нашият филм „Гибелта на Александър Велики“ - първият филм, в който се снимах и в който си партнирах с татко. Всичките ми филми, в които се е снимал, са ми любими, защото татко никога не е работил като халтураджия и никога не е подценявал никоя роля.
- Има ли нещо, което ви е казал за професията и се опитвате да го спазвате досега като завет?
- Не точно, но има един съвет, който ми даде, когато искаше още да ме откаже от тази професия. Казваше: „Не ме гледай мен, татко, че съм успешен артист. При мен имаше късмет, че получих слава и признание. Но да знаеш колко изключително добри артисти има, които са недооценени, не са имали късмет, за да получат хубавата, голямата роля, за да станат любимци като мен. Може да си много талантлив и да не си имал късмет“. А татко беше много талантлив, много добър актьор, но имаше и късмет - и с режисьори, и с автори, и с партньори.
- Говори се, че той не е отказвал роли, но дали е така?
- Не, не е така! Той търсеше характерни роли, знаеше, че са неговите, но е отказвал и много роли. Той беше страшно работещ човек, не можеше да приеме всички предложения. Аз съм научена от него на това и съм от малкото актьори, които отказваме роли, а не на всяка цена човек да се показва някъде. От него знам, че човек трябва да има какво да каже с ролята си, за да я приеме. Това съм го научила от него.
- Снимали сте се в няколко филма заедно, имате снимка и от „Мера според мера“...
- Това е последната снимка, после след няколко дена си отиде.
- В неговото родно село Трънчовица също правят нещо за 90-годишнината му, какво е то?
- Когато татко почина, ние подарихме неговата рушаща се къщичка на самото село да се направи нещо там и да се случва. Но годините бяха тежки, селото е бедно и не можаха хората да се справят и родната къща на татко се срути. Но теренът го подарихме, той е на много хубаво място, на височко, до църквата. И там след години, когато дойде една прекрасна кметица в Левски, Любка Александрова, направи чудо да се възроди това място. И освен че читалището в селото е кръстено на баща ми, там се случват и много хубави празници, на едни самодейни театри, на хумора. Намери се финансиране по програми и на терена на къщата на баща ми изградиха едно малко амфитеатърче, един малък клуб. И там, на тази прекрасна лятна сцена, има страшно много фотоси на баща ми, историята на живота му. Тази година на 3 и на 4 юни отново ще се случат тези празници в село Трънчовица. Това страшно ме радва, имат прекрасен млад, амбициозен и работлив кмет. Прекрасно момиче, шеф на читалището, която е много сияйна, и те вършат чудеса в този край. Благодарна съм и на кметицата на Левски, и на кмета на Трънчовица, че поддържат спомена за моя баща. Защото това, което не направи държавата - да поддържа памет за големите ни личности, ето едни хора в малки региони го правят.
- Баща ви има и паметници...
- Да, на Емил Попов срещу Народния театър, прекрасен е. Има на още няколко места паметни плочи, но паметта е да говорим за него - това, което правим с вас. Какво да говорим за учениците?! То студентите в НАТФИЗ не знаят кой е баща ми, а да не говорим за учениците. В България няма памет за тези големи личности. Поне аз, докато съм жива, ще правя всичко, за да съживявам паметта за баща ми. Това е моята мисия.
- А коя ваша роля баща ви би харесал, ако можеше да ги види всичките?
- Има доста неща в театъра, за които съм сигурна, че татко би ръкопляскал. Той много обичаше да ръкопляска, да аплодира не само актьорска игра, изкуство, но и хубави природни картини. Когато минаваше хубава жена по улицата, той ръкопляскаше. Има неща, за които би ме аплодирал. Мисля, че много би харесал сестра Жекова, защото това, сериалът „Откраднат живот“ по NOVA, е последното нещо, което с голяма обич и отдаденост направих.
- На всички много ни липсва сестра Жекова.
- Да, да. Мисля, че направих пълнокръвен образ, който не е нито черен, нито бял, а такъв, какъвто е животът - черно и бяло се преплитат. И такива сме ние, хората, несъвършени.
- А сега предстои ли ви нещо толкова мащабно?
- Не, не ми предстои. Гледам здравето си и очаквам хубавата роля. Няма да се хвана на каквото и да е, чакам хубавата роля.
Това е тя:
Мартина Вачкова е родена на 29 юни 1959 г.
Дъщеря е на Григор Вачков и Силвия Вачкова
Има дъщеря, Рада
Завършва ВИТИЗ през 1982 г. в класа на Николай Люцканов и Маргарита Младенова
Работи в Пазарджишкия театър, после в Сатиричния театър, участва в постановки на Народния театър „Иван Вазов“ и „Сфумато“
След промените става звезда с изявите си в тв предаванията „Ку-ку“ и „Каналето“
Била е тв водеща
Снима се заедно с баща си в няколко филма, „Мера според мера“ е последният, където са заедно - тя е в ролята на Лиймбийка, той - на Постол войвода
Печели наградата за най-добра актриса на европейския кинофест в Москва през 2016 г. за ролята във филма „За кого служи хлябът“
През 2016 г. е избрана за най-харесван актьор от БГ сериал за изявата си в „Откраднат живот“ на наградите „Аскеер“
На 26 май се навършиха 90 години от рождението на Григор Вачков. За по-голямата част от народа на страната ни той е легендарният Митко Бомбата от сериала „На всеки километър“. Прави знакови роли и във филмите „Мъжки времена“, „Кит“, „Привързаният балон“, „Най-добрият човек, когото познавам“, „Последно лято“, „Топло“, „Всички и никой“ и т.н. За сериала „Мера според мера“ са последните му снимки. По време на снимки получава инсулт на 12 март 1980 г. и така и не идва в съзнание, издъхва на 18 март. Григор Вачков е всенароден любимец десетилетия наред и продължава да е от най-ярките и запомнящи се звезди на родната сцена, телевизия и кино.
Георги П. Димитров
