- На 14 февруари е премиерата на така чакания филм „Завръщане 2“. Какво беше най-интересното по заснемането му?
- Беше доста трудно. За щастие през последните години добих опит и увереност по някакъв начин, снимайки вече пети филм и пет сериала. По-трудно беше, но някак си се надявам да е трудно, за да стане по-добре. Освен в Пловдив снимахме и на морето - в Поморие и Приморско, и в София. Този път самите сцени бяха доста по-сложно постановъчни, защото в повечето от тях участват всичките актьори. Героите снимат филм във филма. Имаше допълнителен екип, който трябваше да участва като актьори, които пък уж са снимачен екип, което объркваше абсолютно всички (смее се). Самият сценарий правеше сцените по-богати и по-интересни. Имаше танци, които аз трябваше да изпълнявам, пеене на Орлин отново, едно състезание с големи ветроходни лодки в Поморие. Така че беше доста голямо предизвикателство заснемането на този филм, но по един или друг начин аз се кефех от това, че е трудно, защото знам, че ще стане по-хубаво. Мисля, че направихме по-качествен филм от първия откъм история, откъм комедия, откъм актьорска игра, откъм визуална гледна точка. Поне така си мисля и се надявам зрителите да го оценят.
- Освен любимите лица ще видим и нови актьори, кои са те?
- Китодар Тодоров, Йоана Темелкова, Ники Мутафчиев и Лана Павлова, която е от Украйна, влизат като нови попълнения към всички останали, които и без това си имат сериозни роли. Те всички са много ярки и съм щастлив, че имаме толкова богати образи вътре и наистина обогатихме филма.
- Ще видим и талантливия Стефан Илчев.
- Ролята на Стефан Илчев трябваше да бъде по-голяма, но съдбата все го изненадваше с някакви препятствия и не можеше да стигне до Пловдив. И затова е само в първите две сцени за съжаление. Но пак е достатъчно ярък, така че се радвам, че и той е вътре.
- Имаше ли нещо, което ви затрудни по работата?
- Всичко беше безобразно трудно. Трудно беше да съберем всички тези актьори наведнъж. Защото всички бяха много заети, снимаха, имаха представления. И това да съберем Сашо Кадиев, Бойко Кръстанов, Орлин Павлов, Евелин Костова, Диляна, Искра Донова, Йоана, Башар, Райна беше изключително трудно. И това да снимаме на лодка и същевременно с това аз и да играя, и да режисирам, и с нас да пътуват още три лодки, и всичко да бъде синхронизирано, и всеки нов дубъл да трябва да се връщаме до брега и да тръгваме отново и да чакаме слънцето да падне наистина не беше никак леко. Трудно беше и да финансираме филма, защото в момента, в който тръгнахме, удари ковид, замразихме го за малко, след това подновихме, но този вирус, както знаем, не си отива все още и доста от фирмите си промениха бюджета. С Башо трябваше да положим доста огромни усилия всеки ден да търсим нови и нови партньори. В крайна сметка успяхме, за което съм им много благодарен.
- В пандемия изкуство сигурно се прави доста трудно?
- Много беше трудно, но нашата напористост и това, че първият филм беше успешен и ние вече имаме портфолио и доказателства, че нещата, които правим, са качествени и достигат до зрителите, и това, че „Завръщане 1“ се продаде и в „Нетфликс“ и в НВО и беше най-гледан филм през 2019 г. по някакъв начин доста помогна.
- И най-вече хората го обикнаха този филм.
- Подейства им приятно, емоционално, забавно. И ние вече се научихме към кои партньори да се обръщаме, как да правим продуктовото позициониране по-естествено, така че да е част от сюжета, а не да е вмъкнато като кръпка. Беше много предизвикателно. Буквално всеки ден аз правех нови презентации за нови партньори, които изпращах, търсехме срещи. Беше си дълъг и сложен процес, но благодарение на упорство и на адаптиране горе-долу нещата се наредиха.
- Сигурна съм обаче, че с толкова прекрасни актьори е имало доста смешни случки. Кажете ми една от тях, която няма да забравите?
- Трудно е да кажа една случка, но, общо взето, си спомням още първата сцена, в която трябваше да участва Сашо Кадиев като водещ на сцената. Всъщност сцената е Сашо Кадиев ни води на снимачната площадка нас, героите, и обяснява какво се случва. И по сценарий беше около четири минути, което си е дълга сцена, но Сашо започна и я направи петнадесет минути с неговите импровизации (смее се). Всичко беше много смешно и много интересно. В следващия момент трябваше Китодар да дойде, той играе актьор във филма. Актьор, който участва в измисления филм, а моят герой играе като негов дубльор. И за да бъде забавно, двамата трябваше да се различаваме много. И аз спазвах диети и тренирах, за да мога да съм много по-слаб. Отидох на снимки и Кито беше прилично пълен и аз бях много доволен от това. След това трябваше да направим каскадьорски сцени заедно. Беше толкова смешно.
- Всички това лято говореха за плочките на Ники Илиев. Как се прави такова тяло?
- (Смее се.) Аз непрекъснато чувах, че човек като стигне една възраст, особено на 40 г., и трябва да каже чао на амбицията си да има плочки. Но в моя случай не се оказа така. Аз реших, че на 1 март ще стартирам физическа подготовка, като преди това, разбира се, си тренирах, но не бях толкова отдаден. И си казах, че имам време от март до юни да вляза в нужната форма. И си взех карта за фитнес, продължих да ходя на кикбокс, започнах хранителен режим, който беше шест дни в седмицата по-голямо съдържание на протеини, един чист ден в неделя, и тренировки по два пъти на ден, но по-кратки. Юни месец вече имах плочки навсякъде. И, честно казано, до този момент съм в същата форма. И осъзнах, че аз не съм бил в такава форма на 20 г.
- Нали сега е модерно да се казва, че 40 е новото 20...
- Според мен не е толкова модерно, а просто става въпрос за това как се чувства човек ментално и как се настройва. Когато годините напредват, първо метаболизмът ти се забавя, второ, човек почва да се уморява повече, има повече отговорности, което го прави по някакъв начин по-ленив към някои неща и започва да се отказва от някои свои цели в живота. Ентусиазмът на човек, който е на 20, е много по-висок от човек на 40 г., но ако успееш да запазиш ентусиазма си по-висок и ако успееш да съхраниш спортните, хранителните и умствените си навици достатъчно добре, то ти можеш да си в по-добра форма, защото вече имаш мъдростта, имаш опита и знаеш как да подходиш. Ако не запазиш този ентусиазъм и мислиш негативно, то ще си намериш извинение да не тренираш, да не се храниш, да не четеш, да не се развиваш и съответно да не гониш мечтите си. Аз в момента се чувствам много по-продуктивен и по-добре физически, отколкото на 20-25-30 години. И откривам, че всичко е в умствената нагласа.
- Какво бихте казали сега на 20-годишния Ники Илиев?
- Бих му казал, от една страна, да бъде по-смел, и второ, да бъде по-постоянен в действията си. По-смел в мечтите си и в това да изразява себе си и това да разчита на нещата в дългосрочен план. В смисъл да не чака веднага позитивите и по някакъв начин да инвестира в бъдещето и да бъде благодарен за това, което има.
- Преди няколко дни Тото ви изненада с билборди с вашите мисли: „Никой нищо не ти дължи“, „Вината е само твоя“. Очаквахте ли такъв отзвук на думите си?
- Всичко случващо се с тези билборди беше много интересно, защото не знаех, че ще предизвикам такъв бум и не ми беше целта да провокирам хората. В подкаста на Тото стана много дълбок и откровен разговор според мен. И чисто в момент на еуфория аз, обяснявайки си провалите и как съм открил, че когато потърсиш проблема в себе си, а не в другите, започнах да разрешавам проблемите си, казах – ако мога да го предам това на хората, бих сложил един билборд „Вината е само твоя“. И Тото го направи. И аз, пътувайки с колата, видях билборд на Моста на влюбените, набих спирачки и се снимах, защото много се развълнувах. Подобно нещо никой не е правил за мен. И го пуснах не с идеята да предизвикам някакви провокации в социалните мрежи, а по-скоро да покажа колко е готин Тото и че е направил този жест. И в следващия момент телефонът ми се взриви. Тези снимки имаха около 40 пъти повече резонанс, отколкото каквото и друго да съм пускал. Разбира се, след това дойдоха и негативни коментари.
- Какво бихте казали на хейтърите?
- Ако трябва да съм честен, аз хейтърите не ги отразявам. От гледна точка на това, че аз разсъждавам по два начина спрямо тях. Ако кажем, че моят живот е филм и аз го пиша, което, ако човек поеме отговорност за живота си, е така, той може да изтрие или да „убие“ всеки един от героите, които не харесва. И героите, които в случая аз не харесвам, които пишат груби коментари, аз директно ги трия или не ги отразявам, защото не искам да вкарвам енергия в тази посока. Не ги отразявам, защото знам причините. А причините никога не са в полза на някого, никога не са за нещо добро. Те със сигурност не го правят, за да възтържествува справедливостта в живота или да покажат грешката у някой друг, те го правят просто, защото това, което ти си направил, е предизвикало някакви чувства, някаква форма на завист. Може да не е завист към твоя живот, може би е завист към това, че ти предизвикваш малко повече внимание към себе си, отколкото те в този момент. Не мисля, че подобни неща трябва да се поощряват. Също така, ако един човек влезе в дома ти и си качи краката на масата директно, ти най-вероятно ще искаш да го изгониш. Когато някой влезе в моите профили и постъпи по някакъв груб начин, аз директно искам да го изгоня, аз не искам да разговарям с него. Когато има коментари, които са критични и показват евентуално грешка, която ние сме направили, ако това отговаря на моето усещане, го поправям. Критиката е хубава само когато е градивна, а на другата не бива да се обръща никакво внимание.
- Ако животът ви е филм и го режисирате, кое е заглавието, което ще му поставите?
- Заглавието, което ще му поставя... много е трудно. По-скоро всичко е процес или нещо подобно. Може би ще му сложа моя си символ „Обичай съдбата“. То е като послание, не седи като заглавие, но идеята е да обичаме живота. Стоиците това казват, Ницше това казва всъщност, че човек трябва да обича всичко, което му се случва, независимо дали го възприема за лошо или за добро, защото не знае дали за в бъдеще това няма да му помогне да направи нещо по-добро и дали няма да открие нещо в себе си, което да подобри живота му след това. И ако ти не обичаш съдбата и дори лошите неща, които ти се случват, значи не обичаш живота. А когато не обичаш живота, когато не обичаш нещата, които ти се случват, много често бягаш от отговорност. Така че това е едно от нещата, всичко е процес. Човек трябва да обича процеса, а не крайния резултат. И крайният резултат е важен, но е важно и това, което става междувременно.
- Щастлив ли сте в личен план, имате ли човек до себе си?
- В личен план съм ок. Щастлив съм. Бих могъл да бъда още по-щастлив, разбира се (смее се). Прекалено много време прекарвам с кучето си и го осъзнавам. Наистина доста време отделям напоследък за работа, за филмите, за сериалите, за преподаването, за писане на сценарии и леко съм изоставил тази част от живота си. Може би, като се освободя след месец-два, да се опитам малко да намеря баланс. Ок съм, но знам, че човек не е роден да бъде сам.
- Оставихте ли си възможност за „Завръщане 3“?
- Не, не съм оставил възможност за „Завръщане 3“. Мисля, че „Завръщане 2“ е добър завършек на тази история. Не искам това да се превръща към поредица, защото тези неща обикновено водят към много комерсиални аналогии. Първоначално поводът да направим „Завръщане 2“ не беше, защото първият филм е бил успешен и искаме да изкараме пари, а защото усетих, че историята не е достатъчно развита, героите не са достатъчно развити, взаимоотношенията между тези герои и актьорите най-вече има накъде да прераснат, защото се получи много хубава химия и видях, че ако направим още един филм, то ще го направим по-добре, по-смислен и ще уплътним повече героите и историята и усетих, че има нужда. Така че мисля, че в тази втора част се затваря тази история.
- Какво ви предстои след премиерата на 14-и?
- Освен в България от 14-и филмът ще може да се гледа и в чужбина. Тръгваме на доста места. На 19-и със Сашо Кадиев ще го представим във Виена, на 26 и 27 сме в Лондон, след това в Хамбург, Мюнстер, Берлин и доста други градове в Германия. Също така в Нюкасъл, Саутхемптън, Кеймбридж, Лийдс, впоследствие на 13-и в Париж, Бирмингам, Манчестър и т.н. и до Рим ще стигнем също. Ще се радвам българите в тези държави да ни гледат.
Това е той
Роден е на 10 октомври 1981 г. в София
Като ученик в XI клас става водещ на предаването „Мело ТВ Мания“ на Канал 1
В момента е преподавател в НБУ
С днешна дата е един от най-обичаните актьори и режисьори у нас
Елизабет Методиева
