- Яна, Тео, здравейте. Тръгвате на турне с вашия спектакъл „Спусък“? Разкажете ни къде зад граница ще радвате българите?
Тео: В постановката освен нас, участие вземат още Димитър Живков и Ива Караманчева, режисьор е Георги Михалков и отиваме на турне в Германия. На 16 Щутгарт, 17 Мюнхен и 18 юни в Ландсхуд. Турнето се осъществява благодарение на Катя Костова и Арт театър.
Яна: Постановката е интелигентна комедия, много е смешно, но трябва да си се сблъскал с тези проблеми – да трябва да се жениш, пък да не си сигурен, с това някой в компанията да е по-консервативен.
Тео: Моята половинка има проблем с това да казва думичката „пенис“ (смее се). Много е интересно. През новия сезон ще можете да го гледате и у нас отново.
- Яна, в момента на турне, но в България, пътува и последният ти филм „Игра на доверие“. Щастлива ли сте от крайния резултат?
- Много се радвам, че продължава живот си и благодаря на Сано и фирмата му, защото със своето Автокино - Open Air Cinema дават още една възможност на зрителите да се докоснат до българското кино, а тази година и до „Игра на доверие“. По-важното е, че тематиката на филма - насилието над деца, насилието на работното място и вкъщи, е сериозна и доста хора я определят като тежка за гледане. Така че ние поехме един риск с екипа. Много хора искат да гледат филма от комфорта на дома си - тогава, когато преценят, когато съберат сили и са в настроение, когато е назрял моментът за това и затова вече го има в онлайн видеотеки и могат да го гледат вкъщи с неограничен брой хора срещу 15 лв. Наема се за 48 часа.
- Как реагират българите в чужбина на лентата?
- Направихме и първото си турне в Хага. Хората останаха силно впечатлени за смелостта, за темата, за това, че все пак се засяга и темата за комунизма. За паралела на тези две истории и факта, че нещо, което се е случило на майка ти, чрез тази игра на доверие ти дава уроци, които да запомниш, за да може да се спасиш, когато страшният момент дойде до теб.
- Смятате ли, че този успех на филма идва и от факта, че много хора намериха себе си вътре?
- Аз за пръв път наричам успех нещо, което като БОКС ОФИС не е кой знае какъв успех. Защото определено „Игра на доверие“ съвсем не е толкова гледан, колкото предишните ни филми - „Привличане“, „Диви и щастливи“. Обаче виждам как хората са готови да видят темата и да я разберат. Всъщност това е една история, която е истинска и не разказва само конкретни случки като кой кого набил, изнасилил или не, а по- скоро е за тази игра на доверие, която лично мен като дете ме спаси. Моята майка, вместо да ме превърне в дете на жертва на домашно насилие, тя ме научи как да усещам кога съм в опасност и как да избирам хората, с които да съм обградена и да ме правят щастлива. Ако имаш до себе си тези хора, на които имаш доверие, всичко е по-лесно. До теб застават едни хора, които ти казват „Спокойно аз съм тук и няма да те оставя“. Това е всъщност и цялото послание, в което вярвам, че хората се припознават. Пак казвам каквото и да се случи, ако си с хората, на които имаш доверие, то няма да е толкова страшно. Това го казвам и в глобален план. Как да се случи една война, ако хората са обединени и са заедно и с години наред е мислено как да се предотврати унищожението на тази нация.
- По ли е трудно, когато имате и лична история, разказана във филма?
- Беше ми трудно, докато снимахме. Направо откачих (смее се). Изведнъж започнах да се сещам за неща, които тотално съм погребала в съзнанието си и съм ги отхвърлила като невъзможни за преодоляване и съм ги забравила. И бях забравила, че аз като дете всъщност се чувствах ужасно виновна, че майка ми стигна до това състояние. Мислех си, че не съм могла да я спася. Спомних си момента, когато казах: “Мразя те. Искам да беше полетяла от онази скала“. Това са и силните думи на София Ласкин, която играе мен като малка и вее паралела с днешната история, която е художествена измислица между Влади Зомбори и Луиза Григорова- Макариев, Сашо Димов, Пламен Манасиев, Искра Донова, Малин Кръстев, Христо Петков, Мария Каварджикова, Китодар Тодоров, които бяха повече от страхотни. Но исках да кажа, че в сегашната история се вижда как сякаш миналото ти изпраща стрелички. Все едно писмо в бутилка. И ти го осъзнаваш, че носиш някаква тегоба, някаква карма и трябва тук и сега край на насилието. Ще избягам с цената на собствения си живот, но тези неща на детето ми няма да се случат и то няма да плаща за моите грешки. Това го виждам в повечето скандинавски филми.
- Скандинавски, а в американските?
- В последно време много от американските филми издишат. Много се ядосвам на тази тематика, че едва ли не някакъв феминизъм, жените да могат всичко. Аз много се дразня на тези филми, с жени в главните роли, които разказват истории, които вече сме гледали - Роки, Рамбо и т.н. Всичките истории с „Умирай трудно“. И изведнъж виждаш жени в тези роли, които не са направени шаржово и забавно, а виждаш една жена, която се превръща в Рамбо и ги изтрепва. Ама какво ви става? Защо трябва да минавате вече през утъпкани и претъпкани пътеки, където мъжете са страхотни.
- Тео, какво е вашето мнение за продукцията на Яна?
- Мисля, че е един от много добрите български филми. Макариев много обича да използва продуктовото позициониране, но за щастие тук беше много обрано и деликатно. Сюжетът е много интересен. Искам да похваля Яна, че прави много добър образ и особено частта с полудяването. Отива ти (смее се). Аз бях на кастинг за този филм и като го гледах, малко ме хвана яд, че не участвам. Кастът е много добър, наистина. Зомбори също ми направи много силно впечатление.
- Яна, вече мислите ли за нов филм?
- Аз никога няма как да се справя сама без екипа, с който се прави един филм. Да, мисля нов проект и искам да направя нещо различно с нови хора. Надявам се този път Тео да приеме покана, както и се надявам да направим ново театрално представление заедно.
- Тео, около вас какви са другите проекти, освен „Спусък“?
- Имам един моноспектакъл. Казва се „Чист“. Той е сериозен и темата е за зависимостите. Понеже аз самият съм такъв човек, който беше зависим и се преборих с тези неща. Затова исках с моят колега Любо Сапунджиев да направим една история с 4 разказа, в които се говори за хора, които са преодолели зависимостта и сега са добре и се справят с живота нормално. Живеят чисто и без вещества. Ние работим по една програма, която се казва „12 стъпкова“ и ми се искаше да има едно такова послание, че да видят хората, че има път и начин да се спасят. Другият спектакъл е черна комедия, казва се „Възкръсналият“.
- Звучи интересно като заглавие, ще издадете ли малко от сюжета?
- Персонажът ми се събужда в една морга след тежък запой. Жена му го е помислила за умрял, но те не го пускат от там и постоянно му искат пари, а той измисля разни схеми как да излезе от тази ситуация. Мисля, че ще го играем на 21 юни, а на 22 юни ще играя „Чист“ в София. Може да заповяда всеки, за да разбере за болестта. Казвам болест, защото за мен това е така и само да кажа, че е нелечима и трябва да се обърне специално внимание.
- И вас ще попитам, по ли е трудно когато разказваш собствена история?
- Когато имаш много силен личен мотив, винаги се получават нещата. Специално за „Чист“ ние не търсим някаква голяма популярност, но хората, които го гледат, накрая винаги се разплакват. Той има две сериозни части и две забавни, но на финалния момент емоцията е такава, че винаги виждаме сълзи.
Това е той:
*Теодор е роден на 16.12.1983 г.
*Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на доц. Веселин Ранков през 2006 г.
*Актьор по програмата „Мелпомена“, присъединил се към трупата на Сатиричния театър през 2020 г.
Това е тя:
*Яна е родена на 17 август 1978 г.
*Завършва актьорското си образование в Lee Strasberg Theater & Film institute Лос Анджелис, а след това завършва и магистратура по „Театър и общество“ в Нов български университет
*Тя е сценаристка и продуцент на български и международни продукции за кино, театър и телевизия
Елизабет Методиева
