- Здравейте г-н Нейков, честит рожден ден, как отпразнувахте своя празник?
- Не обичам да празнувам, даже не си спомням кога последно съм го правил. Отдавна е било. Почти около 10 години. В този ден работя телефонист. На телефона съм, по цял ден приемам поздрави, говоря постоянно с приятели оттук, от чужбина и междувременно гледам да си свърша и някоя друга работа.
- Вие какво си пожелахте за празника?
- Аз си пожелавам само здраве. Според мен това е най-важното. Не съм материален човек. Никога не съм бил привърженик на материалния живот, духовните ценности имат много по-голяма стойност. На първо място е здравето и семейството.
- 53 години, много или малко са?
- По-скоро май са много. Достатъчно са, за да натрупаш мъдрост, тъга и усмивка за пътя, по който си минал. Без да си правя някакви равносметки, никога не съм обичал такива неща, имам още много напред, което да дам.
- Как се промени Любомир Нейков с годините, какъв беше на 23 и сега, 30 години по-късно?
- На 23 всичко ти предстои. И ти грабиш с пълни шепи, имаш любопитство и желание да се забавляваш и да опознаваш света, живота и най-вече себе си. На 53 продължавам да го правя, но вече доста по-осъзнато, доста по-мъдро, доста по-опитно. Любопитството ми към света и към живота, слава богу, се е запазило. Още го има и това е тайната на младостта. Любопитството към света е нещото, което държи човека.
- Към какво все още проявявате любопитство. Кои са темите, които ви вълнуват?
- Към много неща, много са темите. Случи се така, че доста пътувах в чужбина и имах възможност да се срещна с българското общество навън. Изключително интересни са съдбите им, личните им историите, причините, поради които са заминали, какво мислят за живота в нашата родина, дали биха се върнали, това са теми, които са ми интересни. Има изумителни истории, говоря за миграция от 23-27 година на миналия век, по-късната миграция в Австралия, Нова Зеландия, много интересни съдби има миграцията тук, в Европа, която е повече по икономически причини, какво мислят, какво са видели, биха ли приложили нещо у нас.
- А пред вас някога този въпрос стоял ли е - да напуснете България?
- Никога. Говорили сме на тази тема, но никога не съм си го представял. От най-ранна възраст съм имал покани за навън, но на мен тук ми харесва. Аз тук се чувствам реализиран, спокоен, щастлив. В България ми е много хубаво.
- Какво тогава е за вас България?
- Моето си! Моето място, моята родина. Всичко.
- Връщам ви към рождения ден. За тези години има ли роля, която искате да изиграете?
- Има една роля, за която от много малък мечтая. Бях завладян от образа на Карлсон, който живее на покрива. Сега си представям, ако имам перка, бих си хвъркал спокойно из цялата страна, без проблем да си кацам, да си играя, после да се прибера, да ида до морето. Ето това е, което бих играл с кеф цял живот.
- А коя е любимата ви роля от тези, които вече сте играли?
- Може би Големанов е ролята, която истински много ме е забавлявала през всичките години, в които съм я играл - това е от 2005 г. до 2019 г. През това време във всяко едно представление успявах да изследвам този образ. И го защитавам, и го упреквам, и се забавлявам с него.
С Елена Петрова на сцената като Големанов.
- За последната ви роля в ''Клас 90'' няма как да не ви попитам.
- Поканата за филма дойде внезапно от режисьора и съсценарист Бойко Боянов заедно със Станислав Тодоров-Роги и оператор Марто Балкански - един изумителен оператор. Поканиха ме да се видим да говорим, след това се събрахме всички да прочетем сценария заедно за първи път. Като се видяхме, до сценария почти не стигнахме, ние всички се познаваме, беше забавно. И така си остана. Защото, както ти тръгне на първата репетиция, така си и върви. Самите снимки бяха един повод да се съберат приятели на една маса. Разказвахме си истории от живота, професията ни, битието и тези истории нямаха край. Бяха толкова забавни и ни държаха в кондиция по цяла нощ, защото ние снимахме от ранния следобед до сутринта. Беше като реална среща на един клас наистина - само че с приятели, не със съученици.
- Ако трябва с няколко думи да кажете на читателите ни ''Гледайте филма, защото...'' ?
- Много е истински, реален, определено това е филм, който не бих гледал само веднъж. Всяко следващо гледане ти дава други детайли и неща, които да те замислят. Да те замислят за теб самия, да погледнеш вътре в себе си, в своите отношения с близките, този филм е огледало на живота и е свързан с себеопознаването. И съм убеден, че който веднъж го гледа, ще го гледа и още пъти.
Това е един доста житейски правдив филм. Не мисля, че е търсена комедията в него. Просто ситуациите в живота са такива, ние се шегуваме и в живота понякога помежду си, говоря за много сериозни теми. Не е търсена комедията.
- Какви са спомените от училище?
- Много хубави. Аз живях преди много години, очевидно, стана дума вече за това. Тогава обаче беше хубаво. Животът беше палав, шарен, безгрижен. Пиехме от чешмите по улицата, викахме си и си свиркахме под балконите, нямахме телефони, не си пускахме мейли, нямаше интернет. Но пък тичахме много, играехме всякакви спортове по поляните - и футбол, и баскетбол, и какво ли не. Най-важното, общувахме много и това остана така до ден днешен. Когато се видим едно поколение хора, ние все още се прегръщаме и задължително се гледаме в очите. Докато младите сега... Начинът им на общуване е различен, не се докосват, не се прегръщат, дори не се гледат в очите, седят един до друг на телефоните и си пишат.
- Детството ви е минало в Червен бряг и сте завършили електротехника? Каква е връзката между електротехниката и актьорското майсторство?
- Очевидно е много близка, като го тресне токът, човек се променя и става какъв ли не. Някой така може да го тресне токът, че да изпревари Мъск и да отиде на Марс. Други, като ги тресне, стават политици, петно за цял живот. Друг прописва, трети става актьор.
- Вие как решихте да станете актьор?
- Нямам спомен точно за това. В семейството ми няма никой, който да се е занимавал с това професионално преди мен. Майка ми беше, светла й памет, доста артистична. Винаги беше душата на компанията с истории, забавни вицове и такива неща. Свиреше на китара, а аз от най-ранна детска възраст съм вървял в тази посока.
- А комедията, тя ли ви избра вас, или вие нея?
- Аз нея, защото това е нещо, което ми дава сила, здраве, смисъл в живота. От най-ранна възраст, когато сме се шегували с приятели, като съм виждал каква радост дава на хората, предпочетох с това да се занимавам.
Няма по-голям дар от това да усмихваш хората.,
Да даваш радост на хората - какво по хубаво от това? Да видиш хора около теб се забавляват, смеят и радват на живота и видимо да са щастливи - какво по-хубаво от един такъв дар да дадеш? И когато ти даваш на хората усмивки, радост, положителни емоции - какво по-хубаво от това?
- А има ли формула да станеш добър комедиен актьор, или това е нещо, което носиш?
- Определено е нещо, което трябва да носиш. Разбира се, те са много различни нещата. Едно е да ти е леко забавно, друго е да е цинично, но има и хора, които това ги забавлява. Има и в другата крайност префинен хумор. Има хора за всичко, едни харесват това, други - друго . Хуморът, който аз харесвам, е този, който правя и с който се забавлявам толкова години. Ако в годините се е харесал на много хора, то значи сме имали един и същи вкус. Ако сме само аз и двама-трима съветски учени, които се смеят на хумора ми, значи сме много специфични хора с такова заболяване. Критерият е в ръцете на публиката. Ние работим в името на и за публиката. Ако тях ги няма, ние сме нищо.
- Стигнахме до имитациите, едни от най-успешните ви имитации са на политици. Какво е дори и за миг да си в обувките на такъв образ.
- Зависи какво искаш да му предадеш. Ако се надсмиваш, е едно, ако го иронизираш, е друго, ако го пародираш, е трето. Зависи с какво искаш да го натовариш, може да го уязвиш, обидиш, да му се присмееш, оправдаеш, има много нюанси, които в превъплъщенията си актьорът може да вкара. Има политици, които заслужават една по-груба игра. Други са симпатични, интересни, има доста психично неуравновесени, трябва да избереш дали да им се присмиваш, или да ги лекуваш, показвайки им недъзите, както навремето шутовете са показвали на кралете.
- Може ли да се научиш и как да бъдеш добър имитатор?
- За мен това е свързано с наблюдение и не се изисква кой знае какво. Да хванеш характеристики, които да интерпретираш. Не е необходимо имитацията да е едно към едно, на мен ми е интересно да видя актьорът какво влага от себе си. На мен този подпис ми е интересен, какво иска да каже с превъплъщението си актьорът. Имитация едно към едно, по-добре да гледаш оригинала.
- Марина Маринова: А вие някъде себе си в политиката виждате ли?
- Любо Нейков: А вие виждате ли се на тринайстия пръстен на Сатурн?
- Марина Маринова: Не.
- Любо Нейков: Ето, и аз не се виждам в политиката. Толкова е далеч от мен. Това трябва да се извършва от хора, които имат капацитет, ерудицията, познания и компетенция. За мен това е единственото лекарство. Не да се слагат там политически хора, за да се запълнят квотите и да осмислят политическите си идеи. Докато не се научим да не слагаме роднини, приятели и познати на важни постове, а да назначаваме компетентни хора, няма да се оправим.
Като имитатор на Бойко Борисов.
Трябват хора, които разбират от тази работа. Не се интересувам като цяло от политиците. Не разбирам от политика. Както те не се интересуват от култура, така и аз не се интересувам от политика. Не искам да се оплаквам, каквото мога ще разреша, не спирам да работя.
- Връщам ви на сцената. Като актьор имате ли предпочитания - кино, театър или телевизия?
- Кино, театър и телевизия - това е част от нашата професия. Или си актьор, или не си. Няма актьор само за телевизия или само за кино, или театър. Ако те поканят да играеш в театъра - играеш, дали ще те поканят в телевизия, филм, или да си водещ на събитие, или ще озвучаваш, това е част от нашата професия.
- Казахте за озвучаването, да ви попитам какво е да си Гарфилд?
- Изключително щастие, толкова добре се чувствам. Аз имам част от Гарфилд в себе си и вероятно той от мен. Много ми допада този герой и с удоволствие съм го правил. Беше забавно.
- В момента къде можем да ви гледаме?
- Във ''Вражалец'' вече 18 години играя, в ''Натюрморт със затлъстял племенник'' на Русенския театър, ''Стриптизьори'', ''Не те познавам вече'' и ''Самотният запад'' на Сливенския театър. Много приятни представления. Играем по градовете с колегите, но и се забавляваме.
- 19 години в ''Големанов'', 18 - във ''Вражалец'', как успявате да избягате от рутината?
- Това е обширна тема и сериозен въпрос. Да намериш мотивацията в себе си, всеки път да бъде като за първи път, автентично, различно... Това, от което най-много съм се пазил в подобни представления, е героите да не реагират по начина, по които знаем, че могат да реагират. Важно е да се запази това цялото любопитство и за героя, тогава той живее автентично.
Във Вражалец
Ако във всяка една ситуация е поставен герой, ако се опитваш да ги приемаш като за първи път, че се случва, изследването на образа продължава и това го прави всеки път различно. Ето за това театралното изкуство няма да умре никога. Ще надживее всички нас по 3, защото това е живо нещо, което се случва пред теб.
- Кога и как намирате време да си почивате?
- На първо място - вкъщи със семейството. Единственото сигурно място.
Това е той:
- Любомир Иванов Нейков е български актьор и продуцент.
- Роден е в Червен бряг, където учи електротехника.
- Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа по куклено-актьорско майсторство при проф. Румен Рачев.
- От 1998 година до 2006 година работи в „Хъшове” и „Шоуто на Слави”, и в театрална формация „Мелпомена”.
- През 2006 година основава продуцентска компания „Дрийм Тийм Прадакшънс“ .
- Най-запомнящите му се роли в театъра са: Яначков в „Скакалци” на Ст. Л. Костов, поп Стайко във „Вражалец”, Големанов в „Големанов” – Ст. Л. Костов, Исай в „Януари” на Йордан Радичков.
- Семеен, има дъщеря на име Анна.
Мариана Маринова
