- Г-н Ангелов, вие сте футболен консултант на филма „Гунди – легенда за любовта“, чиито снимки започнаха преди два дни на стадион „Раковски“. Как се свързаха с вас и защо решихте да се включите в това приключение?
- С мен се свърза Иван, с когото се познаваме вече дълги години, най-вече покрай Левски. Двамата имаме добри отношения, има уважение между нас посредством професионализма, който сме показали, всеки в неговата си сфера. Проведохме един първоначален разговор, който беше супероткрит. Опита се да ми изясни какво точно ще се иска от мен, тъй като имах леки резерви и притеснения първоначално. За мен това е велика история. Гунди е най-великата личност в историята на нашия футболен клуб, а и за много хора в България. Много е отговорно и важно как точно ще го представим – неговата визия, поведение, футболни качества и достойнства.
Филмът е много сериозна палитра от различни детайли. Аз наистина се почувствах доста отговорен в целия процес и исках повече информация, разбира се. С течение на времето разбрах, че това е едно от най-важните събития в съвременната наша история и е хубаво да участвам в него. Не ми трябваше много време да мисля, по-скоро да си изясня в какво ще се изразява моята работа и дейност.
- В какво се изразява тя?
- Футболът е начин на живот. Той не е само това, което хората гледат по телевизията. В него се изисква много труд, упоритост, хранене, отношение към спорта и към останалата част от живота, с цялата публичност, която имаме. Като консултант на филма работя най-вече с главния герой и с всички останали, които участват във всички футболни сцени. С тях провеждаме редовно тренировъчен процес, ако мога така да се изразя. Изяснявам им тънкостите, в кои моменти трябва да се наблегне и по какъв начин да се процедира. Моята по-голяма част и дейност е свързана с футбола и с техните футболни качества и умения.
- Как един актьор влиза в обувките на професионален футболист чисто технически? Каква е вашата стратегия, за да може Павел Иванов да изглежда автентично в образа на Гунди?
- На първо място Павел Иванов има обща спортна култура. Второ – физически е добре подготвен, свалил е килограми. Трето – той е безкрайно мотивиран. Може би, третото е най-важното. Аз толкова мотивиран спортист не съм виждал в цялата си кариера. Ако ние спортистите бяхме толкова мотивирани да работим, най-вероятно щяхме да изглеждаме много по-добре на екран, а и на живо, разбира се (смее се). Момчето много бързо схваща.
С Павел Иванов, който влиза в ролята на Гунди.
Каквото и да изискам от него веднага започва да се старае да го прави и след това дори в свободното си време да го оттренирва и да го наставя на своите качества и умения. Не мога да кажа, че един нефутболист има възможност да изглежда така. Доста труд положи това момче и за всичко е отговорен само той. Аз го насочвам и му показвам разни детайли, но абсолютно всичко си отработва той. Труди се много сериозно.
- Какви точно детайли му показвате?
- Много е сложно – на върха на пръстите, къде да стъпиш, кога да се обърнеш. Стараем се във всеки един момент да го коригираме, когато отиграваме различни сцени, репетиции и конкретики във футбола.
- Колко време вече работите заедно по тези конкретики?
- Около 3-4 месеца. Тренираме на стадион „Раковски“ най-често. Когато той пътува, работим и по видео. Аз като го наблюдавам онлайн и виждам как изпълнява дадените детайли и го коригирам в движение. Не е нужно да съм до него. Той има представления, събития и трябва да се адаптираме към неговите времеви възможности. Случвало се е дори да тренираме в залата по спортна гимнастика със съгласието на Данчо Йовчев и да правим ножици, плонжове и какво ли не.
Всички ни гледаха странно и се чудеха какво правим там. Казахме им, че снимаме филм за Гунди. Още повече се възмутиха (смее се), защото всеки треньор си има работа. Какво го интересува какво снимаме ние, като идваме и му пречим там. Но в крайна сметка живеем в една интересна епоха, в която на пръв поглед има свобода, на моменти свободия и е доста весело. Най-важното е, че Павката прави всичко с много усърдие и сърце всичко, което се налага. Даже го давам за пример на повечето спортисти професионални. Казвам им, че ако имат тази мотивация и желание като неговото, футболът ще изглежда по съвсем различен начин.
- А къде е мотивацията на професионалните футболисти. Защо се налага да им давате Павел Иванов за пример?
- Тази година играхме във В група. Едни млади момчета играха. И като видяха какво се случва на това аматьорско, но леко пристъпващо към професионално ниво, най-вероятно ще се откажат от футбола 80% от състезателите. Просто организацията, системата, начинът, по който се случва всичко, е под всякаква критика. То даже не е и за критика. Обидно е за нас като хора, които сме работили и сме се трудили дълго време, имаме сериозен опит и история във футбола, изобщо да се занимаваме с това нещо.
- То е обидно и за феновете.
- Спортът и футболът в частност се правят от спортиста. Вече кой ще го гледа и кой ще го поддържа – това не би трябвало да го интересува толкова много. Той трябва да е пълен професионалист в това, което прави, и да го прави отдадено. Хората, които го организират – ръководители, държавни органи, структури – да съблюдават за нивото. Не казвам, че не може да има некоректни събития по терените... По начина, по който се случва, ние убиваме желанието на тези деца. Те не могат да влязат изобщо в мъжкия футбол. А като влязат, се разочароват много сериозно и нямат желание най-вероятно да продължат. Докато в киното забелязвам, че процесите вървят много стриктно и подредено.
Много е радващо за мен, че в нашата държава в последно време се набляга на културата. Развиват се театралните постановки, много хубави филми започнаха да се правят. Отделят се сериозни финанси и бюджети. Много холивудски продукции дойдоха да се снимат в България. Много от нашите актьори се докоснаха до големите и да усетят ритъма на тяхната работа и отдаденост. На мен винаги ми е било силно качество, че умея да наблюдавам много детайлно, да се опитвам да интерпретирам процесите, без да е нужно да правя грешки в посоката, в която вървя. И да се уча от това, което наблюдавам. Културата се развива в последните години, което обаче не можем да кажем за спорта.
- Според мен културата и спортът са свързани. И образованието с тях. И ако изпуснеш една от нишките...
- Точно така. Ние нямаме гражданско общество и според мен една от причините е, че нямаме спорт. В него не се инвестира, не се финансира. Дори на частните клубове не им се дава възможност да се развиват. Ето например един стадион „Раковски“, който ние искаме да оправим и да подобрим, постоянно имаме спънки от Министерството на вътрешните работи. Отстраняване от процедури, търси се под вола теле постоянно... Ние нямаме възможност да работим като частен клуб. На обектите, които стопанисваме, са инвестирани над 3-4 млн. лв. под мое ръководство. Но това не може да продължи. Виждат, че тръгваш да инвестираш и веднага се намира начин да те спрат, вместо да се случи точно обратното.
- Искате да кажете, че като във вица се дърпаме в казана надолу?
- За спорта, да. Спортът, не говоря само за футбола, е най-важното нещо в образователната единица на обществото. Някои ще кажат, че е образованието, други – културата. Но за мен не е така. Спортът те учи на дисциплина, на йерархия, на хранене, на приятелство, на взаимоотношения, на предателство. От спорта можеш да научиш неща, които никъде другаде не можеш. Координация, субординация, ориентация. Това са детайли, които ние като деца имахме възможността да научим на улицата, защото всички живеехме на улицата и имаше свободен достъп до нея.
Посредством тези си възможности имаше едно здраво общество – кой играе баскетбол, волейбол, тенис, кой плува, кой е хокеист, футболист. Сега в момента спортът е една празна ниша за правене на пари от хора, които са крайно некомпетентни в тази посока. Спортът трябва да стане национална политика, за да имаме здраво общество. За да имаме честни, способни и достойни хора. Той те учи на достойнство и на непримиримост, да не се отказваш лесно и да разбереш, че всяко едно постижение струва много, но не струва пари, а труд, време, отдаденост.
- С всички тези качества обрисувате сякаш личността на Георги Аспарухов, която бе и повод на нашия разговор. Защо според вас вече няма лидери като него.
- Най-вероятно държавата не позволява да се създават лидери. Как се създава един лидер? Във времето виждаш качествените, умни и интелигентни хора и им даваш възможност да се развиват. И там, където бъркат или закъсват, ги коригират и им дават възможността да подобрят себе си. Или най-малко обществото си избира лидерите по същите критерии. В момента в нашето общество всичко е много размито, разбито... Аз работя с хора и съм по цял ден навън и виждам, че процесите са много омерзени във всяка една институция. Не само в държавния, но и в частния сектор. Как искаме ние да имаме спорт, като отиват нашите момчета и във всеки мач, който играем навън – червен картон и дузпа срещу нас. И вече се отказваш.
Това са фрапантните случаи. Ако целия мач го гледа някой, разбиращ от футбол или спорт човек, ще разбере, че нямаме шанс още от първата минута. И въпреки това тези момчета се трудят, борят, стараят. Накрая се оказва, че имат желание да правят нещо, но накрая са сервитьори. Един сервитьор ще си тръгне този месец с 3-4 хиляди лева, а нашите момчета ще играят за по 2-3 хиляди лева заплата, ако стигнат до А група. И на всичко отгоре ще се подиграват с тях някакви крайно некомпетентни други личности. Ако има повече финансиране и институции, нещата ще се случват много по-прагматично и честно. Пак ще се случват някакви простотии, но процентно ще бъдат много по-малко.
- Болно ли ви е, че се получава така?
- Не мога да кажа, че е болка. По-скоро ми е много мъчно. Болно не ми е. До преди 100 г. нашите предци са ходили по войни, убивали са се, умирали са. Било е много по-тежко. Сега живеем един прекрасен живот и ми е тъжно, че го живеем така некоректно. За жалост. Не само в спорта. Всеки ден излизат безумни факти на бял свят. Аз съм се прибрал от Германия, за да работя за нашите деца. Отказал съм хиляди оферти, за да работя за тях. Докато имам сили ще се боря!
- Ще гледате ли дербито между Левски и ЦСКА утре вечер?
- Ще го гледам сигурно по телевизията.
- Не ходите ли вече по мачове?
- Ходя, но само на Герена като играем. На Националния стадион не ходя.
- За финал – разкажете ни какво ще се случи на 15 юни на стадион „Раковски“.
- На 15 юни ще открием паметник на Георги Сава Раковски, който сме изградили ние от футболен клуб „Левски Раковски“ на стадион „Раковски“. Имаме много нужда от такива инициативи, за да може нашите млади деца да се асоциират с тези процеси и с тези видни личности, които са махали всичко от себе си и са се борили за нашата свобода.
Аз смятам, че Георги Сава Раковски е личността, която е запалила Васил Левски за неговото свято дело и освободително движение. Това е личността, на която й е било по-трудно да поеме по този път, защото когато си беден човек, от бедно семейство и лесно можеш да станеш хайдутин или бандит. Но когато си богат човек с потекло, ти трябва да се откажеш от това, да загърбиш личните си интереси и облаги и привилегии, които имаш и да тръгнеш по един съвсем различен път - на свободата, честността, достойнството.
Това са светли примери, които ние първо трябва да следваме. Тези деца, които минават всекидневно покрай стадиона, независимо откъде са и какви са, да го виждат и да се асоциират с тази светла личност. А и хората, които минават всеки ден от тук, да знаят, че ние мислим и светим и се опитваме да следваме идеите на Раковски.
Това е той:
- Станислав Петков Ангелов е роден на 12-и април 1978 г. в София.
- Започва юношеската си кариера в школата на ДФС „Левски-Спартак“ на стадион „Раковски“.
- През 1998 г. Ангелов преминава в ЦСКА София, където започва неговата професионална кариера.
- Играл е за Левски (София), ЦСКА (София), Енерги Котбус, Стяуа Букурещ и Анортозис Фамагуста.
- Записва 39 мача за националния отбор на България.
- Директор е на ФК „Левски-Раковски“ (София).
Екатерина Томова
