А нжел Вагенщайн е носителят на Специалната награда на Столична община за цялостен принос в областта на културата. По този повод той разкри, че все още помни зимите в София преди бомбардировките и призна, че е горд, че е гражданин на този град.
Фенер
Церемонията за връчване на наградите за ярки постижения в областта на културата се състоя в Столичната градска художествена галерия вчера, в Деня на София. Отличието беше връчено от кмета на София Йорданка Фандъкова. От името на Анжел Вагенщайн, който след месец ще навърши 100 години, наградата получи неговата внучка Жаклин Вагенщайн. В специално записано слово той разказа спомените си за израстването му от времето, когато София е била малко градче, до сега, когато по думите му столицата е един от великолепните градове на Европа, с който можем да се гордеем. Самата Жаклин пък публикува в своя личен профил във Фейсбук какво е казал Джеки, когато е получил наградата. „Обръщам се с голяма благодарност и уважение към всичко, което е направено, за да може София да се превърне в една от забележителните столици на Европа. Гордея се да съм гражданин на този град. Аз помня зимите на София преди бомбардировките, преди тя да бъде разрушена. Тя започваше деня, потънала в черен дим, защото едновременно се запалваха няколкостотин хиляди печки. Дали някой си спомня как пред трамвая сутрин върви човек с фенер и камбанка? За да отваря път на хората… Такава беше София и постепенно, в течение на моя живот, тя стана един от великолепните европейски градове, с който можем да се гордеем. Кой трябва да бъде човекът с камбанката и фенера днес? Това са писателите, актьорите, художниците, мислителите… Главното е те да продължат това, което започнахме ние – да звъним с камбанка, да светим с лампа пред трамвая, за да има прогрес в тая страна, да се отваря път през дима на времето. Благодаря от все сърце и на кметицата, и на целия й екип, искам те да продължат да бъдат звънари, да отварят пътя на София към едно още по-светло бъдеще“.
Присъда
Анжел Раймонд Вагенщайн е роден през 1922 г. в гр. Пловдив в еврейско занаятчийско семейство. Ранното си детство прекарва в Париж, където родителите му емигрирали по политически причини. Във връзка с една амнистия семейството се завръща в София и Анжел Вагенщайн завършва строителен техникум. След влизането на България във войната на страната на Хитлерова Германия той е изпратен в еврейски лагер за принудителен труд, откъдето избягва и се включва в съпротивителното движение срещу фашизма. Предаден при една акция в София и инквизиран жестоко, Анжел Вагенщайн е осъден на смърт. Присъдата му остава неизпълнена поради бързото навлизане на Червената армия в България. Непосредствено след излизането си от затвора отива на фронта като един от ръководителите на първия български фронтови театър „Народна естрада“.
Кино
След войната изучава кинодраматургия в Московската филмова академия (ВГИК) и получава диплом №1 като първи чужденец, следвал и завършил Академията. Във връзка с предстоящата 90-годишнина от учредяването на първата в света филмова академия ръководството й е уведомило съответните български власти в Москва за намерението си да присъди на Вагенщайн званието „доктор хонорис кауза“. Автор е на сценариите за над 50 игрални, документални и анимационни филми, произведени в България, Германия, Русия, Чехия, Гърция, Унгария, Грузия, Китай и Виетнам. Негови пиеси за възрастни и деца са поставяни в България, Румъния, Русия и Испания. Филми по негови сценарии са носители на редица големи национални и международни филмови награди. Анжел Вагенщайн е един от 12-те интелектуалци реформатори, поканени от президента Франсоа Митеран на историческата закуска в София при закрити врата през януари 1989 г. За участието си в борбата срещу фашизма и тоталитаризма той е удостоен с офицерската степен на френския орден „За заслуги“, а по-късно френското правителство го обявява и за офицер на Ордена на изкуствата и литературата. Депутат в VІІ велико народно събрание, 1990 г., приело новата демократична конституция на страната.
12 творци с награда от Фандъкова
В церемонията награди получиха творци в 12 различни направления на културата. Отличията връчиха представители на Столичната община, на Столичния общински съвет и на журито. Водещ на церемонията беше актрисата Силвия Лулчева, която отбеляза, че това е ден, в който празнуваме невидимото.
Връчени бяха две награди от името на журито на директора на Софийската филхармония Найден Тодоров и на архитектите и ръководството на РЦСИ "Топлоцентрала". Наградата в областта на фолклорните сценични изкуства получи Националният фолклорен ансамбъл "Филип Кутев" за концерти, посветени на 70-годишнината на формацията. В сферата на културата отличието получи Тони Николов за книгата "Спомнена София: 20 истории". В категорията "Визуално-пластични изкуства" наградата бе връчена на Тодор Тодоров за "Щрайх" - юбилейна скулптурна изложба в галерия "Райко Алексиев". Отличието в област "Музика" получи 10-ото юбилейно издание на фестивала A to Jazz. В категория "Художествена фотография" отличен беше Иван Шишев за фотографския албум "Литературна София: през обектива на "Етюд-и-те на София". В област "Кино" наградата получи Костадин Бонев за документалния филм "Гео Милев в лабиринта на времето", а в сферата на архитектурата и естетизацията на градската среда - арх. Агоп Каракашян за Арменската апостолическа православна църква в столицата. Наградата в категория "Театър" беше връчена на Николай Поляков за режисурата на спектакъла "Майстора и Маргарита". В областта на танцовото изкуство отличието отиде при балерината Марта Петкова за изпълнението й на двете главни роли в спектакъла "Хиляда и една нощ". Отличието в областта "Съвременни перформативни и мултижанрови изкуства" беше връчено на фондация "Човек с шапка" - Стефани Ханджийска, Коста Каракашян и Силвия Чернева за програма за развитие на танцовото кино "Фокус Кино Танц". Наградата за критика и журналистика в областта на културата получи проф. Боянка Арнаудова за книгата си "Златният век на българската опера".
Екатерина Томова
