Н е смятам, че човек е ученик само в първия си учебен ден или само на 15 септември. Ученици сме всеки ден и колкото по-скоро разберем това, толкова ще сме по-подготвени и щастливи.
Ние сме ученици по пригодност на тази земя от изпълзяването си до изправянето си на крака, когато идват матурите на живота. Разхищението на внимание към него и подготовката за съответните житейски мигове не отлага, а размива изобщо радостта от живота, разпокъсва я, а дажбите никога не са ни удовлетворителни. Празнуваме своята зрялост с някакви детенщини и броене до 12 но не разбираме – а и кой да ни научи - че точно от там започва истинското учене и справяне с живота. Просто сме ученици на различни етапи и който смята, че може да остане завинаги в 12-и клас, то той не живее, а съществува.
Преките свидетелства за това са в празните хорски погледи, в несправянето със задачите, в липсата на мотивация и съответно пълно предаване пред обстоятелствата. Майките - тези богини на земята, подклаждат до известна степен чрез обожанието си към своите рожби, мързела и отпускането им. Дори в природата животните имат своите инстинкти да пуснат поколенията си, дори да ги изритат напред по пътеките на развитие.
Събуждането на един събуден индивид трябва да започва с обич към деня и Живота. Подготовката за това - преди лягане да бъде подреден набора от задачи, намерения, както и средствата за изпълнението им. Ако си художник - да си подостриш моливите. Ако си адвокат, да си прегледаш документите, ако си учител... да не забравяш, че и ти си ученик, който знае няколко урока повече от питомците си.
Ако се погледнат нещата отвисоко, то тогава виждаме паралелни движения, с различни вибрации, които сякаш върволица мравки, носят познанията си и ги обменят на определени кръстопътища.
Хората са изгубили тези си инстинкти, като се наслаждават на временни дипломи, издадени от училищни ръководства и класни наставници. На вселенско ниво дипломи се издават по-нататък, когато си се справил със семейството, а обществото те уважава и цени. Когато си даван за пример, след обмислен и целесъобразен житейски път.
Често изпитващите още не са родени, децата ни, внуците ни, по които ще равняваме своите способности. Духът е не само педагог, но и строг изпитващ. През него се процеждат дълбочината и стойността на наученото, той ги проявява. Духът дирижира земното, плътското и според осъзнаването ни се явяваме архитекти на постъпките си. Как тогава да вярваме и приемаме, че един преподавател може да оцени сегашното ни знание, ако не го съпостави с приложението му през останалите дни на живота ни...
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев
