Д а, държавата това съм Аз и няма нищо по-вярно от този постулат. Защото послушанието и завирането в мишите ни дупки на примирение, отчаяние и недоверие са проказата и ръждата, която отпускат скелето на държавността. Което означава, че държавата сме ти, аз и останалите, което е еманацията на всичките възможни Аз.
Не се крийте в дълбините на неутралността си, а хващайте недовършените си работи и ги свършете! Така ще е свършена една работа за държавата. Тук държавата, това си ти. Аз ще се възползвам от твоя продукт и държавата - това съм Аз, защото участвам в твоето благополучие и развитие.
Да изискваш от администрацията отново е проявление на гражданска позиция и право. Да се сопнеш умерено, също е твое право, защото сопването е форма на изискване. Ти си Аз в държавата, когато не си хвърляш фаса на улицата и когато вдигнеш нечия смет, за да не се кандилкат хорските нозе върху нея. Прави така, че да не се налага друг да подмества твоята смет.
Държавата е наша, когато младите сторват път на старите, когато говорят на Ви в позицията си на обслужващи и подрастващи. Така е и когато шофьорите се научат да спират на пешеходните пътеки и не форсират двигателя, за да ти покажат превъзходство и да ти натякват да преминеш на бегом. Тогава държавата - това си Ти. Когато проявя толернтността си към недозрели за определени неща хора, когато дам път на някой забързан, когато се усмихна на дете - държавата, това съм Аз. Когато работя, не закъснявам, не проявявам излишни претенции, това пак е така. Когато не съм икономически дезертьор и не чистя своите а родните тоалетни, това пак е така. Това пак е така, когато не спускам чужди флагове от прозорците си или като профилна снимка във Фейсбук. Тогава, ти не си държавата. Ти си я продал за кривачка внимание, без дори да обмисляш правотата на постъпката си.
Държавата, това съм Аз и съм горд от осъзнаването на този факт. Осъзнайте го и вие!
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
